Античен надпис разкрива неизвестен тракийски град

Пистирос е създаден с покровителството на тракийските царе за осигуряване на търговията с гръцките полиси

Натрупаното богатство е причина емпорията често да е обект на нападения

За развитието на нашата археология принос имат не само българи, но и много чужденци. Такъв е случаят с моя приятел и колега от Археологическия институт – поляка Мечислав Домарадски. Когато през лятото на 1998 г. чух новината за неговата внезапна смърт по време на разкопките край гр. Септември, не ми се искаше да повярвам. Та той беше само на 48 г., жизнен, амбициозен, дори прекалено напорист.

Паметна плоча на Домарадски върху назования на него музей в Септември.

Мечислав Марян Домарадски е роден през 1949 г. в полския град Бжег на територията на историческата област Долна Силезия. Учи археология в Ягелонския университет. През 1972 г. става магистър с теза за културата на келтите при проф. Казимиеж Годловски. Това го насочва към българските земи, където войнствените келти създават една от ранните си държави. Жени се за българка и се установява в София, като през 1976 г. защитава докторска дисертация за келтските нашествия на Балканите. Избран е за доцент в Археологическия институт към БАН и е основен мотор за създаване на компютъризираната Археологическа карта на България.

Постепенно страст на Домарадски става изследването на селищната система в Тракия през І хил. пр. Хр. И така стига до голямото откритие на живота си. През 1988 г. той започва разкопки край с. Ветрен в община Септември, Пазарджишко. Обхожданията подсказват за сериозно антично селище. В началото полякът смята, че тук може би е имало резиденция на тракийски владетел. Към такава идея насочват сградите от плет, надрасканите върху съдове тракийски имена, врязаните по тях двойни брадви (лабриси) – символ на царската власт при траките. Същевременно археологът е изненадан от обилната древногръцка керамика. Не липсват и надгробни плочи на елини от Аполония и Маронея. Но как на едно място са съжителствали траки и гърци, което не е характерно за тази епоха.

Отговорът идва през 1990 г. Само на 2 км от разкопките на Домарадски случайно е открит голям надпис на старогръцки език върху гранитен блок. Той е съвсем близо до останките на римската пътна станция Бона Манзио, а останките от хоросан върху лицевата му част показват, че е преупотребен при изграждането ѝ.

В надписа се говори за договор, уреждащ статута на емпорията Пистирос. По терминологията на древногръцките колонии преди новата ера с думата се обозначават търговски селища за транзитни стоки или търговска колония извън метрополията. Единственият известен от изворите град с името Пистирос е отбелязан от Херодот в V в. пр. Хр. Но какво прави този камък насред Тракия?

Монети от съкровището от Пистирос

До голяма степен загадката се изяснява от надписа. Това е изчукан върху камъка документ, от който се разбира, че елинските заселници от тържището са получили привилегии от тракийския цар Котис І (383-359 г. пр. Хр.) Според данни от частично запазена дума, поръчителят на текста е неговият наследник Амадок І. Той потвърждава правата на жителите и урежда отношенията между Пистирос и гръцките градове Тасос, Маронея и Аполония.

Домарадски логично приема, че преди да бъде отнесен в римската станция, гранитният блок е стоял в по-древното селище край Ветрен. А неговите и тези на приемниците му разкопки потвърждават това. Разкрита е източната крепостна стена с порта, кули и бастион, подобни на такива, откривани на о-в Тасос. Те са градени от масивни гранитни блокове. Намерени са улици с каменна настилка и канализационна система. От земята са извадени множество култови предмети, сред които глинени олтари и антропоморфни фигурки. А заедно с чисто тракийски находки, излизат над 200 графити на старогръцки език, много амфорни печати, 3000 фрагменти елинска рисувана и цели 15 000 фина червенофирнисова керамика.

Оттук следват и изводите на археолозите. С природните дадености и рудните залежи Тракия привлича погледа на елините от Егейското крайбрежие. Пистирос е създаден с покровителството на тракийските царе за осигуряване на търговията с гръцките полиси. Освен внос, тук работят и местни занаятчии, което личи от откритите ковашки и рударски инструменти. Натрупаното богатство е причина емпорията често да е обект на нападения. Тя е разрушавана още при Котис І, а после е превзета през 335 г. пр. Хр. при похода на Александър Велики. Окончателната гибел на Пистирос идва с келтското нашествие от 280-279 г. пр. Хр.

Вече след кончината на Домарадски тези виждания са подлагани на много критики. Доста гласовити са местните отрицатели, което и на мен ми е добре познато от практиката. Пенсиониран учител по български език пише по вестниците, че надписът произхождал от Средна Гора. Някой си Горан Йонов обвинява дори след смъртта Домарадски, че всичко около Пистирос е медиен шум.

До голяма степен проблемите идват заради мястото, където е открит надписа от Ветрен. То е далеч от споменатата от Херодот колония на Тасос Пистирос, която според елинския историк се намирала точно срещу острова на материка. Гръцките археолози отдавна дирят въпросното селище и смятат, че останките му са в местността Пандоливадо или в Неа Карвали на 12 км източно от Кавала. Според наличните факти, този античен град бил основан от островни колонисти в VІ в. пр. Хр. Напоследък учените се обединяват около тезата, че тракийският Пистирос край Септември е създаден век по-късно от изселници от Пистирос край Кавала за улеснение на търговията с вътрешността на континента.

Мечислав Домарадски не успява да види развитието на дискусията и не можа да защити сам своето откритие. През 1997 г. той става професор и ръководител на катедра в Университета в Ополе, близо до родното му място. През следващата 1998 г. продължава разкопките край Септември, където обаче на 27 юни е застигнат от тежкия инфаркт. Колегите му продължават проучванията и само година по-късно правят сензационно откритие. Под лопатите  на работниците се появява съд с цели 552 антични монети. Три от тях са златни на Александър Велики, а останалите са сребърни драхми и тетрадрахми на неговите наследници.

Надписът от Ветрен дава и друга важна историческа информация. В текста договарящите се страни се кълнат в бог Дионис. Става дума за основния тракийски бог, чиито главен храм се търси в Родопите. Две години след смъртта на Мечислав Домарадски аз започнах работа в скалния град Перперикон в източната част на великата планина. В следващите сезони там бе локализирано прочутото светилище на Дионис, споменато пак от Херодот. Както читателите знаят, други антични автори свидетелстват, че в него са идвали да получат предсказания за бъдещето си много забележителни личности, включително и Александър Велики.

trud.bg