Балканите през 2025: Година на трагедии, протести и политически сътресения

Трагедии, протести и политически сътресения белязаха изминалата 2025 г. на Балканите.

В Сърбия през цялата година не стихнаха оглавяваните от студенти антиправителствени митинги, избухнали спонтанно след трагедията в северния град Нови Сад, където на 1 ноември 2024 г. се срути бетонната козирка на наскоро ремонтираната жп гара и 16 души загинаха.

Турция стана през лятото сцена на най-големите демонстрации от повече от десетилетие, породени от ареста на опозиционни фигури, сред които кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, политически съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган.

В Гърция корупционен скандал доведе до забавяне в субсидиите за фермерите, което на свой ред породи протести на земеделците в цялата страна и блокиране на ключови пътища и гранични пунктове в края на годината.

Протести имаше и в Румъния, а основният им катализатор бяха реформите на правителството за овладяване на прекомерния бюджетен дефицит.

Гражданите в Хърватия зададоха тон в началото на годината с бойкот на магазините заради високите цени, а примерът им бе последван и в други балкански страни.

Гърция преживя „земетръсна буря“ през февруари, когато в района на островите Санторини и Аморгос станаха хиляди земетресения с магнитуд до около пета степен по Рихтер. Трусовете предизвикаха въвеждането на извънредно положение на четири острова, затваряне на училищата и частична евакуация.

В Северна Македония смъртоносен пожар в дискотека доведе до смъртта на 63-ма младежи през март.

Словения узакони асистираното самоубийство през юли, но през ноември спря действието на закона след втори референдум по въпроса, на който словенците този път се произнесоха против.

Следва хронологична справка на най-важните събития на Балканите през изминалата година:

12 януари – Зоран Миланович печели втори мандат на балотаж на президентските избори в Хърватия.

24 януари – Първи бойкот на магазините в Хърватия, който задейства ефекта на снежната топка и в други балкански страни.

25 януари – Архиепископът на Тирана, Дуръс и цяла Албания Анастасий (Анастас Янулатос) почина в Атина на 95-годишна възраст след дълго боледуване.

1 февруари – Пиян и въоръжен мъж уби 12 души, включително две деца, в старата столица на Черна гора – град Цетине, след което се самоуби.

10 февруари – Кметът на албанската столица Тирана Ерион Велиай беше арестуван по обвинения в пасивна корупция и пране на пари и му беше определена мярката за неотклонение „задържане под стража“.

12 февруари – Гръцкият премиер избра Константинос Тасулас за президент на страната.

6 март – Европейската прокуратура започна наказателно преследване срещу 100 лица в Гърция, обвинени, че са получили неправомерно субсидии за милиони евро.

13 март – Албания спря временно достъпа до платформата ТикТок за една година, след като тийнейджър намушка до смърт друг младеж при кавга, за която се твърди, че е започнала в ТикТок.

16 март – Пожар в дискотека „Пулс“ в град Кочани в Северна Македония доведе до смъртта на 63-ма младежи, а над 200 бяха ранени. Делото за пожара започна на 19 ноември.

19 март – Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу и редица членове на опозиционната Народнорепубликанска партия бяха арестувани по обвинения в корупция, което отприщи вълна от многохилядни протести в цялата страна.

16 април – Сръбският парламент одобри състава на ново правителство с премиер Джуро Мацут, безпартиен и без опит в политиката, след като предшественикът му Милош Вучевич подаде оставка през януари на фона на масовите протести в страната след падането на козирката на жп гарата в Нови Сад.

4 и 18 май – Повторни президентски избори в Румъния след анулирането от Конституционния съд на резултата от вота, състоял се на 24 ноември 2024 г. Изборите са спечелени Никушор Дан, който дотогава е кмет на Букурещ.

12 май – Кюрдската работническа партия (ПКК) обяви официално, че се разпуска, слагайки край на въоръжената си борба срещу турските власти.

23 юни – Встъпва в длъжност четирипартийно правителство в Румъния на Социалдемократическата партия (СДП), Национално-либералната партия (НЛП), Съюз за спасение на Румъния (ССР) и Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) с премиер лидера на НЛП Илие Боложан.

12–13 юли – Среща на върха в Дубровник между Украйна и страни от Югоизточна Европа. Приета бе съвместна декларация, с която изразяват подкрепа за Украйна и нейната териториална цялост, европейската интеграция на страната и членството ѝ в НАТО.

16–18 юли – Неформалната среща за Кипър в Ню Йорк в разширен формат с участието на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, кипърския президент Никос Христодулидис, лидера на кипърските турци Ерсин Татар, министрите на външните работи на Гърция Йоргос Герапетритис и на Турция Хакан Фидан и британския министър за Европа Стивън Даути.

19 юли – Словения узакони асистираната смърт след референдум, на който мнозинството от гласоподавателите гласуваха „за“ евтаназията.

1 август – Словения се превърна в първата европейска държава, забранила вноса, износа и транзита на оръжия към и от Израел.

6 август – Президентът на босненската полуавтономна област Република Сръбска Милорад Додик беше окончателно осъден на една година затвор и шест години извън политическия живот за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиян Шмит, а два дни по-късно президентският му мандат беше прекратен.

12 септември – САЩ обявиха, че преустановяват стратегическия диалог с Косово за неопределено време поради опасения от действията на правителството в оставка в Прищина.

25 септември – Словения наложи забрана за влизане в страната на израелския премиер Бенямин Нетаняху.

9 октомври – Влязоха в сила американски санкции срещу петролна компания НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), чийто най-голям акционер е руската „Газпром нефт“ и която е оператор на единствената рафинерия в Сърбия.

19 октомври и 2 ноември – Управляващата ВМРО-ДПМНЕ спечели убедително местните избори в Северна Македония.

19 октомври – Лявоцентристкият политик Туфан Ерхюрман е избран за нов лидер на кипърските турци на президентските избори в окупираната северна част на острова.

27 октомври – Черна гора отмени временно безвизовия режим за турски граждани след инцидент в Подгорица, при който местен жител беше ранен след физическа схватка, първоначално приписана на турски граждани.

4 ноември – Голям пожар, предизвикан от късо съединение, в дом за възрастни хора в босненския град Тузла отне живота на 17 души, а десетки бяха ранени.

17 ноември – Албания отвори последния клъстер от преговорите за членство в ЕС на седмата междуправителствена конференция Албания – ЕС в Брюксел.

19 ноември – Начало на делото за пожара в дискотека „Пулс“ в Кочани, Северна Македония.

23 ноември – Словения проведе нов консултативен референдум за асистираната смърт, на който словенците се обявиха против.

27 ноември – Папа Лъв XIV пристигна в Турция за началото на първото си задгранично посещение като глава на Римокатолическата църква.

30 ноември – Хиляди фермери в Гърция започнаха блокади на пътища заради забавени земеделски субсидии.

5 декември – Кметове етнически сърби встъпиха в длъжност в четирите общини Звечан, Зубин поток, Лепосавич и Северна Митровица в Северно Косово, населени предимно със сърби, повече от две години след като политическа криза доведе до напрежение и сблъсъци с миротворци на НАТО.

6 декември – Християн Мицкоски бе преизбран за трети мандат като председател на управляващата ВМРО-ДПМНЕ в Северна Македония на партиен конгрес.

7 декември – Избори за кмет на Букурещ, спечелени от кандидата Национално-либералната партия (НЛП) Чиприан Чуку, който дотогава е кмет на букурещкия Шести сектор.

dariknews.bg