Бесноват умнокрасивитет

Призовават за бойкот, седнали зад своите американски компютри в американския интернет и американския фейсбук

Що е „интелектуалец“ и склонен ли е да се движи да стада?

Те искат също така да се прави на Тръмп сечено за всичко

Знам, знам, че заглавието е дразнещо. Знам, че мнозина ще скочат. Но преди да скочат, нека, каквато е добрата нàучна практика, да дефинираме понятията.

Първа тема: що е бесноват умнокрасивитет?

Какво ще разбираме под „умнокрасивитет“. Сега ще ви изненадам, като кажа, че в конкретния случай няма да разбираме това, което се разбира по принцип, а нещо малко по-различно, защото ще отстраним политическия нюанс и ще оставим само психологическия. И така, умнокрасивитет – това е съвкупност от индивиди,  всеки от които е убеден, че е ярко прогресивен и превъзхожда в понятия безпросветната тълпа по интелект, образование и дарби. И, разбира се, по неповторимата си индивидуалност, която напира да се изрази, защото има неотменимото естествено право да бъде каквато е и да живее за мига.

Какво ще разбираме под „бесноват“? Тук ще подходим класически и ще разбираме това, което се  разбира – обсебен, обладан от бесове.

Тоест бесноватият умнокрасивитет се състои от, грубо казано, самовлюбени бесове, без значение на коя политическа партия или на коя публична личност симпатизират. Не, тези хора не са лоши. Ако изгонят от себе си бесовете, ще бъдат даже симпатични, а някои от тях и интелигентни. Освен това бесноватият умнокрасивитет се състои от хора, които са особено яростни в универсалната си злоба и омраза, най-вече в дни като тези на Великия пост преди Възкресение (представям си как ще се държат през Страстната седмица!). Ако не сте такива, не се притеснявайте, не принадлежите към бесноватия умнокрасивитет.

Наскоро четох как някакви люде, загрижени за планетата и климата, си купили автомобили „Тесла“ и сега са в ужас. „Когато ги купувахме, не знаехме, че Илон ще полудее“, казвали. И дори върху автомобилите слагали табели на които пишело Tesla, задраскано с червено.

А пък в София някакво квартално магазинче откликнало на призива да се бойкотират американски стоки и свалило от продажба цялата си наличност от Джак Дениълс. Колко е била тази наличност? Една? Две бутилки? Ей сега ѝ се разгони фамилията на американската икономика!

Призовават за бойкот, седнали зад своите американски компютри в американския интернет и американския фейсбук, а дават ли си сметка само за това колко от лекарствата, с които се лекуваме, са американски? Ето това е то, бесноватият умнокрасивитет.

Следваща тема: що е организиран интелектуалец?

Не знам защо в този момент се сещам за онези 169 български интелектуалци, които се подписаха под декларация за подкрепа на Украйна. Че нали я подкрепяме от сърце още от първия ден на несгодите ѝ! Интелектуалците не казват как точно искат да я подкрепим – с пари, с оръжие, с жива сила, морално със знаменца, с храна и дрехи, как? – вместо което говорят общи приказки в стил „дайте да дадем“ – напълно излишно след свръхкатегоричната позиция на правителството в същия дух.

Но не това е интересното, поне за мен – всеки си иска нещо и никой не бива да го спира. За мен е интересен въпросът: що е „интелектуалец“ и склонен ли е да се движи да стада?

Аз не знам какво е да си интелектуалец, много съм далеч от това,  но все ми се струва, че интелектуалецът е някой, който сам по себе си е институция, самото му име е марка, той има необходимите средства да бъде чут, когато има да казва нещо. За какво му е на интелектуалеца да участва в масовки с други интелектуалци и да търси принадена стойност за престижа си от свързването на своето име с техните имена? Не е ли достатъчно убедителен сам по себе си?  Не си ли личи какъв е, та трябва да каже: вижте ме като кого съм, че да разберете кой съм!

Следваща тема: война или мир?

Общото между тях – бесноват умнокрасивитет и организирани интелектуалци – е че се обявяват против предложението на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна, за да не се прекрати и медийният им активизъм. Какво казват интелектуалците? Казват, че искат от Парламента, Президента и кабинета:

1. Да заемат ясна и недвусмислена позиция в подкрепа на Украйна – ами, заели са отдавна;

2. Да подкрепят всички международни санкции срещу руския агресор – ами, подкрепят ги от самото начало;

3. Да работят активно с всички европейски и други партньори за установяването и гарантирането на справедливия мир в Украйна – ами, работят и без да ги подканят.

За какво е тогава целият шум? За да си прочетем имената във вестника ли? Това също, но не само. Те искат поводът за активизъм да не секва, те искат също така да се прави на Тръмп сечено за всичко.

Защо? И аз не знам или поне само бегло се досещам (свързано е с грантове и финансиране на проекти). Най-сетне искат процесите на нормализация в света да се прекратят и да се върнем към либералния делириум. Най-сетне искат „демократичният свят“ начело със Съединените щати да воюва с Русия до пълното ѝ унищожение или до последния украинец. Защо? И това не знам и не мога да кажа.

Онзи ден Орбан беше при Макрон и постави един твърде логичен въпрос: „Защо, след като три години не успяхте да победите със Съединените щати, сега си мислите, че ще победите без тях?“. Но оттогава и европейските лидери, и украинците, и Зеленски вече са съгласни с мирното предложение на Тръмп. Само нашият бесноват умнокрасивитет и организираните интелектуалци продължават да развяват знамена. Зеленски лично благодари на Росен Желязков за подкрепата, само интелектуалците искат нещо друго, и те не знаят какво.

Да воюваш до последния човек, да жертваш и да се саможертваш в името на конюнктурна кауза или както би го нарекла пропагандата  – „идеал“ – това е националистическо клише. И комунистическо също. Нали уж сме против националистите и комунистите? Или давайте война до последния български интелектуалец!

Очевидно зорът не са войната и мирът. Очевидно зорът е заплахата от обръщането на палачинката.

Голям зор!

Следваща тема: обръщането на палачинката

Като че ли зорлем искат Русия да върви с Китай, Северна Корея и Иран против Европа и Америка, само и само да се изпъчат срещу онези, които се  противопоставят на либералните прелести като например джендър идеологията в училище.

Не знам дали Тръмп е добър или лош, пък и не ме интересува, защото за разлика от бесноватия умнокрасивитет и организираните интелектуалци, си давам ясна сметка, че Тръмп не е мой президент и че на Америка не ѝ пука за моето мнение. Не ме интересува какъв е Тръмп, но тази гадост, тази лудост трябваше да свърши. И тя свърши. Извадиха мъжете от женските спортове, извадиха травеститите от армията, признаха, че половете са два – толкова, колкото Бог ги е сътворил, – и най-важното – пресякоха отровата в училищата. Новият министър на образованието в Съединените щати Линда Макмеън вече започна работа по плана администрацията да сложи край на разнообразието, равенството и приобщаването, както и радикалната джендър идеология в училищата, както и да даде възможност на щатите и регионите да вземат свои собствени образователни решения. По същество образователната политика на САЩ с автономията, която предоставя на училищата и свободата на избор за учениците, става изразено либертарианска, тоест капиталистическа и не виждам защо е плачът на нашите пишман десни.

Стана ужасно трудно да се определи откъде минава границата, фронтовата линия, кой стои от едната страна на барикадата и кой от другата и коя в крайна сметка е тая барикада. Трудно е защото сме затънали в релативизъм и волно или неволно допускаме, че съществуват повече от една истини. Много популярна е една картинка с цилиндър, турен между две стени под прав ъгъл и осветяван с един прожектор откъм основата и с друг откъм страната. От първия цилиндърът хвърля сянка с форма на кръг, а от втория – с форма на правоъгълник. И отдолу пише, че и двете са истина. Не, не са истина, а само гледна точка. Истината е, че имаме цилиндър и тя е една. А как го виждаме е въпрос на наше сетивно несъвършенство.

Истината е една и тя е обективна. Ако не я виждаме, ако не я намираме, означава, че я търсим в грешна посока. Но как да намерим посоката, в която да търсим истината? Като слушаме сърцето си повече отколкото ума – то лъже по-рядко, а умът по-лесно се съблазнява. Да слушаме съвестта си, стига да е жива. Раждаме се с нея и тя много добре знае къде да търси истината.

Каква трябва да естествената реакция на простия, скромен и нарочно дезинформиран гражданин по въпроса за войната и мира?

Мирът е най-висшето благо на този и на онзи свят, само че на онзи свят се подразбира, а тук трябва да го избираме. Не случайно евреите и арабите се поздравяват с „мир“. И ние сме се поздравявали така, преди да започнем със „здраве“. Та, когато имаме избор между мир и размирици, винаги да избираме мира, а оттам нататък Господ си знае работата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За да има мир.

trud.bg