Боян Марков за връзката между националистите и единната европейска валута

В общественото съзнание национализмът се обвързва тясно с кампанията против приемането на еврото, но мненията по въпроса остават противоречиви и недостатъчно ясни. Може ли да обясните каква е връзката между националистите и единната европейска валута?

Преди това трябва да се направи разграничение във „видовете“ национализми. Връзка между национализма и евроинтеграцията ни всъщност на теория няма. Европейският съюз е замислен като икономическо обединение преди всичко, той не е свързан пряко с някаква идеология. Национализмът не е доктрина с ясни предели и сам по себе си не може да предостави отговор на злободневните политически въпроси. Той по–скоро представлява мярка, оценъчна рамка, през която различни идеи и събития се виждат като приемливи или неприемливи. В случая с еврото националистите имат разнопосочни мнения, както е и различно възприятието им възприятито им за самия национализъм. Затова в подобни ситуации „правилната националистическа позиция“ би била различна за всекиго, но трябва ясно да разберем в какво точно време живеем.

Има ли основания за противоборство на еврото?

Основания за противоборство има и то не икономически, а политически. Но така е при всеки обществен проблем. Ако днес има някакъв разлом между национализма и Европейския съюз, то той е свързан с водените от Съюза политики в последните години. По всичко личи, че върху неговите високи ешелони сенчести лобита трупат влияние и чрез всякакви способи (казионни или неправителствени) се опитват да създадат нов управленски елит. Става въпрос не за депутати, комисари, прокурори и пр., стигнали до своите длъжности с естествено изкачване по административната стълбица, а за „експерти“, подставени на мрежи за влияние и издигащи се, така да кажем, неестествено. Това не е същият Евросъюз, оформен като идея от Жан Моне и битуващ в общественото съзнание, той често измества своя фокус. Тези всиоки бюрократични ешелони се опитват да изменят ЕС и ние трябва да внимаваме. Опитват се от него да направят огромен инструмент за овладяване на европейските държави първо икономически, после юридически и на края административно. Еврото на този етап не представлява опасност, но може по някое време вбъдеще да се окаже отворена врата за навлизане на чуждо влияние от същите мрежи. За предотвратяването на тази опасност са отговорни държавните институции и се надявам трите държавни власти да могат да си взаимодействат в контролирането на ситуацията.

Но „сенчести лобита“ звучи твърде неопределено. Знае ли се за някаква конкретика относно тях? Тяхната идеология например.

Тя е ясна — ляв неолиберализъм, колкото и на някои да им звучи противоречиво. Това е изключително любопитна смес между идеите на еврокомунизма и начините за влияние на свързаните с големи фондации неправителствени организации. Под наслова за гражданска организация се насочват финанси към общности, оказващи силно влияние върху властта. Това е подривна дейност, подкопаваща неусетно почвата под краката на европейската и национална идентичност. А първият стълб на европейското е националната идентичност. Същата почва на континента, която е обагрена в кървите на милиони души, които са умрели, за да могат да положат основите на независими държави за своите народи. Самият ЕС по своето определение е обединение между национални държави. Рухне ли националната идентичност, то националната държава се обезсмисля, тя се обезкървява и самият Съюз се превръща в свободно поле за безчинства. Държавното и натрапчиво покровителство на ЛГБТ+ общността, за чиито представители се въвежда задължителна квота в институциите, безконтролен прием на имигранти, унищожение на семейната единица и др. Всичко това в един момент се превръща в дискриминация спрямо първичните ценности на Европа, а после и в расизъм срещу самите европейци.

Не смятам, че някой в България може да си представи сценарий, в който нашият народ се противопоставя на толкова голяма мрежа за влияние.

Песимизмът никога не е бил плодородно настроение. Независимо, че си мислим, че народът ни е „назадничав“ и „твърдоглав“, той трябва да докаже в дешните вревена, че е просто силен, достоен и държи на своето. Затова той трудно приема резките обновления и в такива мигове държавата трябва да  успее да се справи с възможния проблем, без залогът да е нашият национален характер.

Едва ли националният характер сам по себе си може да се справи с такива затруднения.

Напротив, със сигурност може. Въпросът е да се възпламени гражданското съзнание на българите, така че да преодолеят своите опасения от самоорганизацията. Да могат сами да стъпят на краката си и да заявят своите мисли, чувства и желания, да се разгърне широк обществен разговор: нещо, което у нас от години насам реално липсва. В този разговор представителите на общественото мнение бяха заменени с активисти от неправителствени организации, финансирани отвън и представляващи чужди интереси.

А, има ли възможност да се случи обрат в Европейския съюз?

Обрат срещу какво? Всъщност Съюзът не е признал своя „ляв неолиберализъм“ за официална идеология. Не защото не иска, а защото не може. Ако политическият поход срещу крепителите на европейската идентичност бъде признат от институциите, те загубят легитимността си. Щом няма срещу какво да се прави обрат горе, то той трябва да започне отдолу — от най–долните слоеве на държавната стълбица, т.е. от гражданите. В демокрацията народът е суверен и той има пълната способност да се бори с налагането на чужди ценности върху себе си. Така че, ако говорим за изход от съвременната ситуация, той представлява мобилизация на волята на гражданите. Воля за напредък, воля за независимост, воля за автентичност. Това са характерните черти на европейското.