Емота. Спортисти. Хипстъри. Скейтбордисти.
Това вече е в миналото.
Когато днешният тийнейджър избира към каква група иска да принадлежи, прави това онлайн. Както, впрочем, почти всичко друго. Дигиталната среда предостави идеалната почва, върху която избуяха всевъзможни стилове и движения. През последното десетилетие те се наричат “естетики“ и изживяват истински бум.
Когато дъщеря ви заговори за „естетика“, тя няма намерение да ви цитира Кант, а използва думата по характерен за своето поколение начин. Новото ѝ значение обхваща стил на обличане, хобита, интереси и, нерядко, прилежаща ценностна система. Думата се отнася към стила така, както наставката се отнася към корена на думата – прави го конкретен, специфичен, трансформира го в самостоятелно движение, което започва свой живот. В мрежи като „ТикТок“ и „Пинтерест“ естетиката започва да набира членове, които от своя страна я развиват и променят.
За онези, които хем търсят себе си, хем имат нужда да се впишат сред другите, това е един от най-достъпните начини да открият група, към която да принадлежат, без да рискуват социално изключване .
Процесът на присъединяване към една онлайн общност е доста по-безболезнен от опита да се впишеш в училищна групичка и да рискуваш да те нарекат “позьор“. Анонимността на онлайн пространството пък дава възможност и само да се наслаждаваш на стила, без да е необходимо директно да общуваш с други.
Разбира се, младежките движения и стилове не са нищо ново под слънцето. Общото мнение на социалните учени е, че те са са дълбоко обвързани с проблемите на времето си. Хипи движението, което обичайно се асоциира с флорални мотиви, дълги коси и музиката на „Бийтълс“, е реакция срещу консерватизма на 50-те години, срещу войните и най-вече срещу войната във Виетнам. Последвалите ги пънкари пък до голяма степен базират своята субкултура на отричането на “хипарския“ подход на ненасилие и виждат радикалните действия като решение на ред социални проблеми.
Макар и на пръв поглед да изглеждат различни от предшествениците си, властващите в онлайн пространството естетики също са способни да кажат много за липсите и за търсенията в живота на днешните деца, смятат изследователите им. Ето кои са най-популярните възгледи за мода и красота и какво стои зад тях:
Clean girl
Причисляващите се към Clean girl естетиката са лесно разпознаваеми по своите стегнати кокове (без нито един косъм извън мястото си), минимален грим и семпли и изчистени дрехи, най-често в неутрални цветове.

© Pexels.com
Чистотата и здравето са не само аспекти на този стил, а негова основна цел. Гримът е почти незабележим и това е 180-градусова промяна от тежкият вечерен грим, модерен през последното десетилетие. Манията по грижа за кожата пък е заела мястото на оранжевият бронзант и изкуствените мигли.
Макар на пръв поглед семпли, външният вид и начинът на живот, изисквани от Clean Girl естетиката, са резултат на много, при това стриктни, рутинни действия. Правила за грижа за кожата – сутрешни и вечерни, от по 20 стъпки – заливат екрана, когато човек потърси “Clean girl“ в YouTube. Всевъзможни уреди – от инструменти за масажиране на лицето за задействане на лимфната система до машини, които пускат слабо електрическо течение върху пъпките, са добавени към стриктния режим от двуфазно измиване на лицето, тонер, серуми, кремове, мехлеми от охлювена слуз, маски за лице и слънцезащита…
Подрастващите, а и направо децата, са обсебени от чистата кожа и предотвратяването на стареенето. С познанията на малки химици, те говорят свободно за съставки като млечна киселина, ретинол, ниацинамид и алфа и бета хидроксилни киселини.
Косата също е обект на задълбочена грижа. Далеч в миналото са дните, в които неопитно се гореше коса с маша, в опит да изглеждаш добре за първия ден на 7-и клас. Сега децата спят с чорапи, колани за халати или (ако са успели да убедят родителите си да им ги купят) с дълги сатенени ролки на главата, за да избегнат каквото и да е увреждане на косъма.
Здравето е ключов аспект от Clean girl начина на живот – всеки ден интернет предлага нов начин, по който да поработиш я над изчистването на тялото си от токсини („Какво имаш предвид с това, че не пиеш сок от спанак и целина всяка сутрин?“), я над добруването на стомашната си флора.
Едно от обясненията защо изведнъж стотици хиляди деца започват да поставят такъв фокус върху чистотата на тялото си, се крие три години назад във времето – в пика на COVID-19. Здравните страхове, породени от световната пандемия и хигиенните навици и мерки, които вървят ръка за ръка с тях, оставят силен отпечатък върху най-младите сред обществото, казват психолозите.
За едно дете е сложно да си обясни защо изведнъж не може да пипа нищо извън дома си, да носи маска постоянно и да носи навсякъде със себе си дезинфектант. Колкото и добре да бъде обяснена ситуацията от страна на родителите, би било наивно да предположим, че с отслабването на мерките страховете, обвързани със здравето, ще изчезнат веднага.
Психолозите отчетоха пик в детската тревожност, причинена от рязката смяна в начина на живот заради коронавируса, а описаните ритуали могат да се окажат именно начин за справяне с нея. Проучвания на университета в Тел Авив показват, че въвеждането на рутина е сред най-ефективните действия, които човек може да предприеме, за да се справи с тревожността си.
Cottagecore

© Vanessa Sezini, Unsplash.com
По време на пандемията от COVID-19 и карантината, която ограничи милиони подрастващи до пределите на домовете им, едно визуално течение, което много хора смятат за останало в историята, си проби път до екраните на телефоните. Както името предполага, Cottagecore e естетика, която идеализира селския живот в западна Европа през късният 18-и век.
Визуалните ѝ символи, проявяващи се и в стила на обличане и в аксесоарите, са подобни на това, което обичайно се асоциира с илюстрациите в детските книжки от 19-и век: зелени поля с цветя, идилични селски къщи с преливащи от живот зеленчукови и цветни градини, от които сякаш всеки момент ще изскочи зайчето Питър.
Корените на тази естетика тръгват от периода на европейския Романтизъм, когато идва ответната реакция срещу индустриалната революция и Просвещението, под формата на връщане към природата като основен фокус. Cottagecore може да бъде гледана като аналогичен бунт срещу свърхдигитализацията и индустриализацията на съвременния свят – копнеж по един по-простичък и по-лек живот.
Карантинното “спиране на живота на място“ роди и бума на хобита, характерни за естетиката – печенето на хляб, бродирането и плетенето на една кука, които заливаха „ТикТок“ и „Пинтерест“ през 2020 и 2021 г. След отпускането на мерките срещу COVID-19 интересът към Cottagecore започва да спада.
Dark Academia
В свят, в който висшето образование по света като цяло става все по-труднодостъпно, а изборът на хуманитарна специалност се вижда като демонстрация на завидна финансова свобода, изненадващо ли е, че визуалните символи на елитното хуманитарно образование стават все по-популярни сред младото поколение? Може би не.

© cottonbro studio, Pexels.com
Корените на Dark Academia естетиката могат да се открият в “Тайната история“ на Дона Тарт, култовия филм “Обществото на мъртвите поети“ и цялостната култура на западноевропейското елитно образование, специфично в колежите на Оксфорд и Кеймбридж.
„Тъмните“ ѝ конотации се обясняват като продукт на мистерията, която външният наблюдател често вижда в света на хуманитарните науки и интелектуалните среди. Тъмни коридори, четене на класически произведения на светлината на свещ (за добавен ефект е препоръчително да вали дъжд), униформи и книги, подвързани с кожа – както можете да се досетите, нито едно от тези неща не е задължително в действителността при изучаването на хуманитарните науки, но цялостната картина, създадена от милионите постове с #darkacademia в социалните мрежи, е до болка романтична и идеализирана.
Приема се, че изборът човек да избере да учи класическа литература, латински, старогръцки или изкуствознание в скъп колеж е белег на това, че парите не са належащ проблем. Нещо, за което много от почитателите на Dark Academia естетиката копнеят. В действителност, това е една социална група, която се стреми да се превърне в друга – в тази, която разполага с възможността свободно да посвети времето си на изучаване на теми без практическо приложение.
Но тъй като тази трансформация е почти невъзможна, се примирява с използването на това, което смята за нейния език и символи. Нещо повече – поради характерната отбраност на елитните академични кръгове, често става дума най-вече за начина, по който те са представени в популярната култура.
За да получи човек трафик на снимката си под #darkacademia, то тоалетът му трябва да съдържа поне един от тези задължителни елементи: черен пуловер с поло яка, ризи с якички, ученически и колежански поли и панталони в бежовата гама и очила с рогови рамки (със и без диоптър). Гримът и прическите също са замислени по начин, който да допълва цялостния вид на измъчен студент, посветен на науката – тъмните кръгове под очите са подчертани, вместо скрити, косата е естествена и се набляга най-вече на бледия вид, който всеки е виждал пред огледалото след часове среднощно зубрене преди изпит.
Old Money
Докато животът в красива селска къща и скъпото висше образование теоретично, макар и трудно, могат да бъдат постигнати чрез стипендия или натрупване на достатъчно ресурси, най-новата голяма естетика в социалните мрежи е нещо, което или имаш, или нямаш. Стилът Old Money изглежда точно както звучи – идеализация на притежателите на големи, наследствени пари – от типа на тези на семейство Кенеди или Рокфелер. Пари, изкарани преди (повече от) столетие чрез петрол, строежи или гигантски компании и увеличавани след това.
Тикток видеа, състоящи се от колажи със снимки на красиви млади хора, които яздят, играят тенис, почиват си на яхти или на шезлонги до басейните на гигантските си имения събират милиони гледания. И докато начинът на живот е далеч от обсега на младата аудитория, стилът на обличане и поведение на свръхбогатите е по-лесна топка.
Класическият, “безвременен стил“, асоцииран с модни икони като Джаки Кенеди Онасис, е изчистен, неутрален и подчертано по-въздържан от манията по преекспонирания лукс на звездите от миналото десетилетие като семейство Кардашиан.
Естетиката препраща донякъде към Dark Academia, като ключовата разлика е, че вместо на европейския колежански вид, на фокус е стилът на скъпите американски университети. Бунтът срещу остарелите униформи на студентите в „Принстън“ и колежа „Васар“ формира разпознаваемия маниер на обличане, съставен от поло тениски, оксфордски обувки, сака, ленени панталони и поли за тенис. В оригиналния им вид с особен акцент върху качествените материи и изчистените кройки, разбира се.
През 80-те години на миналия век този колежански стил, често срещан под името “Prep“ или “Preppy“ (идващо от prep school – престижно подготвително училище – бел. авт.), става масово популярен извън типичните си кръгове. Това се дължи на книгата “The Official Preppy Handbook“ – сатиричен справочник за маниерите, привичките и облеклото на висшето общество в САЩ, издаден през 1980-та г. Това е повратната точка, която прави закодираното поведение на “каймака на обществото“ достъпно за широката публика.
Стилът се разделя от тясната си връзка с начина на живот и еволюира модна тенденция. Марки като Ralph Laura, MaxMara и Lacoste капитализират от тенденцията и създават цели колекции, вдъхновени от нея.
Историята е показала, че в периоди на финансова криза или рецесия, на показното богатство се гледа като проява на лош вкус и проява на излишък. Дали когато икономиката се възстанови, популярността на стила ще намалее, времето ще покаже.
dnevnik.bg
Последни коментари