Докато България се готви да предоговори своя национален план за възстановяване и устойчивост, българите, изглежда, възлагат големи надежди на парите от Европейския съюз. Особено, ако сравним нагласите в останалата част на съюза.
Освен че са сред най-запознатите с плана на ЕС за възстановяване от пандемията, повечето българи са на мнение, че евросредствата ще имат положително въздействие, както за тях лично, така и за икономическия растеж и работните места като цяло, показват резултатите от проучване на Евробарометър, посветено на плана за възстановяване „Следващо поколение ЕС“.
Средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, централната част на плана, се предоставят на държавите членки в съответствие с техните национални планове за възстановяване и устойчивост – пътните карти за реформи и инвестиции.
Кой знае, че има план?
В целия Европейски съюз около половината от респондентите (51%) знаят, че има план за възстановяване за тяхната страна. Другата половина са разделени между тези, които заявяват, че няма такъв план (20%), и другите, които отговарят, че „не знаят“ дали има (29%).
В 15 държави членки, включително и в България (55%), мнозинството от анкетираните посочват, че знаят за плана за възстановяване за страната им. Най-високи нива на информираност се наблюдават в Словакия (68%), Словения (69%), Италия (74%) и Португалия (78%).
От друга страна, в държавите в дясната страна на диаграмата по-долу, не повече от един на всеки трима знае за съществуването на национален план за възстановяване. Сред тях са Германия (33%), Австрия и Латвия (и двете по 30%), Естония и Швеция (и двете по 28%).
© Евроберометър
Познания за плана
Една трета от всички анкетирани (33%) заявяват, че са виждали, чували или чели нещо за „Следващо поколение ЕС“, инструмента на Европейския съюз за възстановяване от COVID-19. Този дял се увеличава до 52% сред хората, които знаят за плана за възстановяване на собствената си страна.
В България 37% от анкетираните са видели, чули или чели нещо за „Следващо поколение ЕС“ (малко над средното за ЕС – 33%), а 63% – не са.
Италия се откроява с 62% от положително отговорилите. В останалите страни тази цифра варира от по-малко от един на всеки шестима в Естония (14%), Латвия (16%) и Дания (17%) до поне четирима на всеки десет включили се в проучването в Словения (40%), Румъния (42%) , Хърватия (43%) и Испания (46%).
© Евроберометър
Как се финансира
На респондентите е обяснено, че „Следващо поколение ЕС“ е временният инструмент за възстановяване на Евросъюза, който цели да подпомогне възстановяване от икономическите и социални щети, причинени от пандемията от COVID-19.
Въз основа на тази информация, хората са попитани до каква степен смятат, че инструментът „Следващо поколение ЕС“ финансира националния план за възстановяване на тяхната страна.
Повече от един на всеки трима (36%) смятат, че националният план за възстановяване на тяхната страна се финансира частично чрез „Следващо поколение ЕС“ (в България – 39%) и около един на всеки шестима (17%) смята, че планът е изцяло финансиран от „Следващо поколение ЕС“ (в България – 25%). Един на всеки десет анкетирани (10%; 7 на сто в България) е на мнение, че Националният план за възстановяване на страната им се финансира изцяло от национални средства.
Общо 37% (28 на сто от българите) признават, че не знаят как се финансира националният план на тяхната страна.
© Евроберометър
– Изцяло от „Следващо поколение ЕС“
– Частично от „Следващо поколение ЕС“
– Изцяло от национални средства
– Не знам
Солидарност
На анкетираните е било обяснено, че чрез плана „Следващо поколение ЕС“ държавите са се съгласили да предоставят финансова подкрепа една на друга, за да излязат по-силни от пандемията от COVID-19.
Около три четвърти от европейците (74%) смятат, че това е добър подход за ЕС, а седем от десет отговарят, че това е добър подход за тяхната страна.
По-малко респонденти намират това за лош подход: 11% за ЕС и 16% за собствената им страна.
Във всички държави най-малко две трети от хората смятат, че това държавите членки да предоставят финансова подкрепа една на друга чрез плана, е добър подход за ЕС.
Най-големи дялове, споделящи това мнение, има в Малта (85%) и Португалия (86%), докато най-ниските са в Белгия, Нидерландия, Финландия (всичките 67%) и Швеция (66%).
В България така мислят 74% от анкетираните.
© Евроберометър
финансова подкрепа една на друга, за да излязат по-силни от пандемията. Мислите ли, че това е добър или лош подход за ЕС?
Има малко по-големи различия по въпроса дали това е добър подход за собствената им страна.
Най-висок процент на това мнение, има в Малта (83%) и Португалия (84%). Нидерландия (57%) и Швеция (56%) отново се намират в долния край на класацията, този път заедно с Финландия (56%).
България е по средата – 70% споделят това мнение.
© Евроберометър
финансова подкрепа една на друга, за да излязат по-силни от пандемията. Мислите ли, че това е добър или лош подход за вашата страна?
Пари според заслуги
За да получат средства от плана за възстановяване, в своите национални планове страните се ангажират да направят реформи и инвестиции. Финансовата подкрепа от ЕС се предоставя, когато се постигнат очакваните резултати.
Мнозинството от анкетираните в ЕС (64%) са съгласни, че плащанията трябва да зависят от постигането на очакваните резултати.
Малко над един на всеки петима (22%) споделят мнението, че отпускането на средствата не трябва да зависи от постигнатото, а всеки седми (14%) няма мнение по тази тема.
Във всички държави членки мнозинството от интервюираните мислят, че плащанията трябва да зависят от постигането на очакваните резултати. Делът на избралите това твърдение варира от 56% в Латвия и 57% в Чехия, Естония и Словакия до 76% в Кипър и Португалия и 78% в Хърватия.
В България 71% мислят така. Интересно е да се отбележи, че България е една от страните, в които най-малък процент от хората (6 на сто) са дали отговор „Не знам“. По-нисък е единствено в Хърватия (5 на сто).
© Евроберометър
– Изплащането на средства от ЕС на държавите членки трябва да зависи от постигането на очакваните резултати
– Изплащането на средства от ЕС на държавите членки не трябва да зависи от постигането на очакваните резултати
– Не знам
Приоритети за подкрепа
На хората e обяснено, че планът „Следващо поколение ЕС“ подкрепя страните в различни области и те са попитани коя област (от списък с общо девет) трябва да получи най-голяма помощ.
„Здраве“, „енергетика, екологични въпроси и климатични промени“ и „заетост и по-добри условия на труд“ са трите области, в които европейците очакват най-голяма подкрепа.
Почти трима от всеки десет (27%) отговарят, че „здравеопазването“ трябва да получи най-голяма подкрепа от ЕС, следвано плътно от „енергетика, екологични въпроси и климатични промени“ (избрано от 23%).
Около един на всеки седем (15%) избира „заетост и по-добри условия на труд“.
Останалите области се избират от по-малко от един на всеки десет анкетирани:
- подкрепа за предприятия, включително МСП (8%),
- образование (8%),
- научноизследователска и развойна дейност (6%),
- върховенство на закона (5%),
- цифровизация на икономиката и обществото (3%).
В последващ въпрос хората са попитани дали има други области, които трябва да бъдат приоритетни (в допълнение към областта, която са посочили в първия въпрос).
Комбинираните резултати показват следната картина:
- 57% избират „здравеопазване“,
- 48% посочват „енергетика, екологични проблеми и климатични промени“,
- 37% избират „заетост и по-добри условия на труд“,
- 23% – образование,
- 22% подкрепа за предприятия,
- 20% – научно-изследователска и развойна дейност,
- 17% – върховенство на закона,
- 12% – дигитализация на икономиката и обществото.
Българите посочват следните приоритети:
България и Унгария се открояват с най-нисък процент на посочилите като приоритет научно-изследователската и развойна дейност (11%).
Освен това в България е най-високият процент от хора (41 на сто), които смятат, че приоритет трябва да бъде подкрепата за предприятия.
Очакван ефект
Две трети от анкетираните (66%) смятат, че планът за възстановяване на ЕС ще окаже положително въздействие върху бъдещите поколения. Малко по-нисък дял (61%) отговарят, че той ще доведе до икономически растеж и повече работни места.
Много по-малко (35%) обаче мислят, че той ще има положително въздействие върху тяхното лично или професионално положение, докато 58% не очакват никакво въздействие в тази област.
Във всички държави мнозинството от интервюираните смятат, че планът ще има положително въздействие върху бъдещите поколения. Делът на очакващите това варира от 55% в Швеция до 77% в Румъния и 78% в Полша.
В България също е висок – 70 на сто.
© Евроберометър
В почти всички държави повечето хора очакват, че планът ще доведе до повече икономически растеж и нови работни места. Най-висок дял на очакващите това въздействие се наблюдава в Румъния (72%) и Полша (78%).
В България 64% са на това мнение.
© Евроберометър
В Полша (52%) и Румъния (48%) около половината очакват, че планът ще има положително въздействие върху тяхното лично или професионално положение. България е в челната тройка – 41%.
В другите страни хората, които не очакват въздействие в тази област, са повече от тези, които очакват да има такова. Най-висок дял на хора, които не очакват положително въздействие върху личното или професионалното си положение, се наблюдава във Финландия (73%), Швеция и Люксембург (и двете по 68%).
© Евроберометър
Енергийната криза
Европейците са разделени в очакванията си за въздействието на плана върху енергийната криза. Близо половината очакват той да допринесе за разрешаването ѝ (47%), докато другата половина не очакват това (45%).
Над шест от всеки десет смятат, че енергийната криза и войната в Украйна ще забавят плана за възстановяване на ЕС (67%), в сравнение с 24%, които не очакват това.
Анкетираните в Полша като цяло са най-склонни да смятат, че планът ще допринесе за разрешаването на настоящата енергийна криза: 65% очакват това.
Шведите, напротив, са най-малко склонни да мислят така (25% дават отговор „да“).
България е на второ място по процент на хората, дали отговор „да, много“ – 18 на сто.
© Евроберометър
В повечето държави около шест от десет човека – или повече – смятат, че планът за възстановяване ще бъде забавен от енергийната криза и войната в Украйна (от 59% в Гърция до 82% в Дания).
В пет държави това мнение се споделя само от около половината от анкетираните. Това се отнася за Литва (52%), Словения (50%), Австрия, Германия (и двете по 50%) и Унгария (49%).
© Евроберометър
Енергийна независимост
Европейската комисия представи своя план REPowerEU за подпомагане на държавите членки в постигането на по-голяма енергийна независимост от Русия през май.
Три четвърти от анкетираните оценяват плана като нещо добро (75%), в сравнение с около един на всеки десет (11%), които смятат, че той е нещо лошо. Един на всеки седем респонденти (14%) няма мнение за плана.
Най-висок дял на далите положителна оценка за плана има в Румъния (87%) и Португалия (91%), докато най-нисък е в Словакия (55%) и Чехия (58%). България е третата с най-нисък дял на далите положителна оценка – 65 на сто.
© Евроберометър
В България са анкетирани 1 035 души в периода 7.12.2022-12.12.2022
https://www.dnevnik.bg/
Последни коментари