България не подкрепя и не е част от общата поръчка за доставка на снаряди за Украйна. Това е наше суверенно решение. България ще подкрепи европейски дипломатически усилия за възстановяване на мира.“ Така отговори във вторник президентът Румен Радев на въпрос защо страната не участва в „съвместното закупуване на боеприпаси за Украйна в рамките на ЕС“, поясни пресслужбата на държавния глава.
Всъщност, решението за общи поръчки на ЕС за муниции за общо 2 млрд. евро, наречено „историческо решение“ в понеделник от Жозеп Борел, ръководителят на външните отношения и сигурността на ЕС, e одобрено от България на ниво представители на страните членки, а след това – на Съвет на ЕС на министрите на отбраната и външните работи.
Освен това средствата идват по линия на Европейския механизъм за мир (EPF), който е структура извън бюджета на ЕС, но страните правят вноските си директно всяка година съгласно годишния бюджет на EPF. Механизмът, опериращ в структурите на Съвета на ЕС, се управлява от комитет, одобряващ този бюджет и включващ по един представител на всяка страна член. Иначе казано България дава одобрението си за дейността и направленията, по които се отпускат средствата, вкл. за снаряди за Украйна.
Самият Румен Радев ще трябва да заеме позиция днес, защото схемата за мунициите се очаква да бъде обсъждана на двудневен Европейски съвет в Брюксел. На министерско ниво е било признато, съобщава „Файненшъл таймс“, че ще са нужни още пари и е възможно добавянето на 3.5 млрд. евро да бъде обсъждано на този Съвет на 23-24 март.
Министрите на външните работи и отбраната са призовали също Европейската комисия да предложи как да се увеличи отбранителното производство в ЕС, вкл. чрез мобилизиране на бюджета на ЕС, допълва изданието. Това означава, че министри от служебното правителство в София са одобрявали подобни позиции в Съвета на ЕС.
Радев отива в Брюксел с позиция на правителството, която е възможно най-мъглявата. В сряда Министерският съвет съобщи, че е одобрил тази позиция за Европейския съвет, като в частта за Украйна е записано следното:
© Велко Ангелов
Въпросителните около българската позиция се появиха заради подписаното в понеделник от 18 държави от ЕС и Норвегия проектно споразумение, определящо условията за съвместно начинание за закупуване на 155-мм боеприпаси. То е ръководено от Европейската агенция по отбрана на ЕС (EDA). България не е част от него, а то е отворено за включването на още държави (прави впечатление отсъствието на Италия и Испания, които са сред десетте водещи производители на въоръжение в света).
Ще има възможност и за групиране на няколко държави, като една от тях ще е водеща при поръчките (западни издания съобщават, че Нидерландия и Дания обмислят да направят група с Германия, която обеща да отвори отбранителната си индустрия и годишни планове за поръчки и за други страни).
Правните текстове още се оформят преди лидерите на страните от ЕС да ги обсъдят. Производителите се подготвят, но още не са виждали как изглеждат поръчките и договорите.
© Reuters
Според плана, по който са се съгласили страните от ЕС, 1 млрд. евро ще бъдат използвани за купуване на муниции от наличните запаси и вече направени поръчки в опит да бъдат изпратени на украинците до края на месец май. Друг 1 млрд. евро е за нови поръчки за Украйна, офертите за които ще се събират до края на септември. Така в следващите 12 месеца има амбиция за изпращане на 1 млн. броя муниции. Има и трета част – за модернизиране и разширяване на капацитета за производство на муниции в следващите години. Около нея има доста неясноти, както и не са предвидени средства. Министрите от Съвета на ЕС приканиха Европейската комисия да излезе с „конкретни предложения“ за:
- спешна подкрепа за изграждането на европейски производствен капацитет за отбрана
- осигуряване на веригите за доставки
- улесняване на ефикасността на процедурите за възлагане на обществени поръчки
- адресиране на проблеми с недостиг на производствен капацитет
- насърчаване на инвестициите, включително, когато е уместно, чрез мобилизиране на бюджета на ЕС.
Еврокомисарят за индустрията Тиери Бретон тепърва обикаля 11 държави в ЕС, произвеждащи въпросните муниции, за да изясни възможностите и капацитета им, както и какви са нуждите им и проблемните звена в снабдяването. След това ще бъдат направени изводи на кои от идентифицираните 15 предприятия може да се разчита, да им се помогне да увеличат производството си и да бъдат улеснени и ускорени процедурите за договаряне и доставки.
Обиколката на Бретон започна миналата седмица от България, където той се срещна с министъра на отбраната Димитър Стоянов и зам.-министъра на икономиката Ирина Щонова. Среща на Бретон с президента Румен Радев не беше предвидена.
Те посетиха и площадки във ВМЗ Сопот, като Щонова изрази надежда, че с посещението се дава и ясен сигнал от Европейската комисия, че гледа на българските предприятия като на стратегически за европейската сигурност и ще се разработят конкретни схеми за тяхната подкрепа и насърчаване на растежа им с целеви евросредства. Такива са очакванията и на други компании от сектора в Европа. Армин Папергер, който ръководи германския гигант Rheinmetall, каза в понеделник за „Файненшъл таймс“, че планират ново предприятие за производство на експлозиви, но искат от Берлин поне половин милиард евро за обект, който вероятно ще струва 800 млн. евро. За същото говорят пред „Политико“ от френската Nexter. В понеделник, 20 март, Димитър Стоянов каза пред журналисти след Съвет на министрите на отбраната на ЕС, че България по принцип одобрява съвместни поръчки на въоръжение и вече участва в такива.На въпрос дали има вариант други държави да купуват от наши производители без да ангажират българската държава, той отвърна: „Разбира се, че има и това е работата на военнопромишления комплекс.“
Част от подготвяната схема предвижда именно това – военни заводи от една държава да продават с пари от ЕС на друга европейска страна, която е решила да изпрати свои муниции на украинския фронт, и така помагат да запълни запасите си. „Политико“ описа това като „кръгови сделки“, когато Бретон обясни за изданието защо е в България.
Стоянов подчерта, че българското правителство не планирало да участва в нея и да помага на Украйна. Той веднага насочи схемата в рамките към разговора какво може или не може да предостави българската армия (а планът е доста по-широк от това). Нямало как България да изпраща 155-милиметрови снаряди за гаубици, например, защото българската армия не използва този натовски стандарт, посочи той. Запитан дали в България се произвеждат такива муниции, препрати въпроса към министерството на икономиката, отговарящо за военно-промишления комплекс. „В заводите ТЕРЕМ, подопечни на Министерството на отбраната не се произвеждат снаряди 155 мм калибър. Доколкото ми е известно такива възможности имат ВМЗ, Емко и Трансмобил“, допълни той.
За 152-мм снаряди от съветски стандарт, какъвто използват България и Украйна, Димитър Стоянов отново разви тезата, че държавата няма да даде такива муниции, защото дори за българската армия запасите били под норматива.
© Reuters
Тук също има една особеност. Тези български запаси са с определен срок на годност и когато наближи изтичането му, те трябва да се унищожат. „Ако ние не обновим сега боеприпасите си чрез замяна, т. е. ако не ги предоставим на военнопромишления комплекс, след това ще трябва да закупим нови боеприпаси, а за тези с изтекъл ресурс ще трябва да платим допълнително за утилизация и унищожаване“, е цитиран от пресцентъра на министерството на отбраната да обяснява министър Стоянов. Още миналата година се появиха подозрения, че британски фирми купуват такива муниции за унищожаване, но вместо това те се оказват в Украйна. Формално погледнато, и това не е помощ от България, но мунициите са от тип, от който на фронта има остра нужда.ю
Така ситуацията пак – както беше при правителството на Кирил Петков – опира до това какво ще решава Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката. Тогава Корнелия Нинова непрекъснато настояваше, че нито един български снаряд не е заминал за Украйна, докато беше публична тайна (а после бе потвърдено в разследване на в. „Ди Цайт“), че това става чрез износ за трети страни и то в значителни обеми.
Колко дълго може да се задържи позицията на президента Радев за „наше суверенно решение“ за неучастие на България в снарядната схема?
Тя може да бъде променена след 6 седмици – когато се събере новият състав на Народното събрание и евентуално гласува включване във финансираната от ЕС програма. Държавният глава изглежда даде предварително оценката си за такава промяна: „И е редно българските граждани да знаят отсега позицията на партиите, които след тези избори ще решават от името на България, дали ще бъдат част от усилията за възстановяване на мира или за удължаване на войната“.
https://www.dnevnik.bg/
Последни коментари