Българският труд заслужава европейско заплащане

Българинът не е мързелив. Той просто вече има калкулатор в джоба си и достойнство в сърцето си

Рядко оставам без думи. Гледах човек, хотелски чорбаджия, който с драматичен тон ми обясни как „сезонът е под въпрос“, защото документите на работниците от Киргизстан, Узбекистан и Непал се бавели в консулствата. Чуйте само цитата на сезона „Младите българи нямат подготовка. Те нямат културата за сервитьори и бармани.“

Простете ни, уважаеми хотелиери, че българските младежи не учат по четири години в Сорбоната „Правилно носене на табла с три бири в насрещен вятър“ и не защитават докторантури на тема „Динамика на бакшиша при чужденци“. Разбира се, че проблемът е в „културата“, а не в това, че предлагате четири месеца работа „от изгрев до припадък“ срещу заплата, с която в София не можеш да си платиш дори наема.

Бизнесът плаче, че договорите от януари стояли по бюрата. Планираният персонал от чужбина при някои бил 80%. Това български национален курорт ли е или бежански лагер за нископлатен труд? Когато моделът ти зависи от това дали някой чиновник ще подпише 500 визи навреме, ти нямаш бизнес модел. Имаш хазартна игра. И когато загубиш, държавата ли ти е виновна?

Българите нямали квалификация? Същите тези българи, които всяко лято заминават за Гърция, Кипър и Испания? Там изведнъж явно получават просветление, свише им се влива „култура“ и стават топ мениджъри, сервитьори и готвачи. Защо ли? Защото в Гърция получават добри заплати, петдневна работна седмица, нормално отношение и осигуровки върху реалните пари. А тук получават „чист морски въздух“ и обещания за бакшиши.

Нашите хотелиери са уникално явление в световната икономика. Те са „капиталисти“ само когато броят печалбите. Тогава пазарът е свободен, държавата да не се меси. Но когато същият този свободен пазар им каже „Няма хора на тези ниски заплати, вдигнете ги“, те изведнъж стават тежки социалисти и реват „Държавата да помага! Дайте визи! Спасете ни!“.

Българинът не е мързелив. Той просто вече има калкулатор в джоба си и достойнство в сърцето си. Ако искате персонал – плащайте. Ако не можете – затваряйте и заминавайте за Непал да отворите хотел там. Чувам, че гледката към Еверест била чудесна, а и „културата на сервитьорите“ щяла да ви хареса.

Българският труд заслужава европейско заплащане, а не визови схеми под масата!

ТРУД