Взех хапче за глава или пил съм една бира: Бавното пътуване на пробата за алкохол и дрога на пътя

Стотици шофьори чакат с месеци, понякога повече от половин година, за да излязат резултатите от кръвните им проби за наркотици. Междувременно шофьорската им книжка е отнета, а автомобилът им е със свалени номера и нямат право да шофират, ако полеви тест на полицията е отчел положителна проба за дрога. А ако професията им е пряко свързана с шофиране, рискът да загубят работата си за толкова дълъг период от време е реален.

Такъв например е случаят с Илия Илиев от Ямбол, който на 23 август м.г. е тестван за наркотици от полицията, апаратът показва наличие на амфетамини в тялото му, той остава без шофьорска книжка, без работа, а кръвният тест се оказва отрицателен. Резултатът му обаче излиза едва след шест месеца, в които Илиев живее със заеми и помощ от приятели.

За други два случая разказа пред „Дневник“ адвокат Калин Ангелов. И в двата – тест на полицията показва положителен резултат за наличие на наркотични вещества в организма, а кръвните тестове излизат след около 6 и 9 месеца и са отрицателни. Шофьорите са завели дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Проблемът с тестването стана видим, след като МВР започна масови проверки на шофьори след катастрофата, причинена от Георги Семерджиев в началото на юли 2022 г. на бул. „Черни връх“, при която загинаха две млади жени. Още тогава много водачи се оплакаха, че въпреки че никога не са употребявали наркотици, резултатите им при случайно тестване са излезли положителни.

Тестовете, които МВР ползва, са чувствителни и могат да реагират и при проби на хора, които употребяват различни медикаменти, смятат лекари и адвокати. От МВР отричат това и твърдят, че тестовете не реагират на лекарства. Полицаи, които спират шофьори всеки ден, разказват, че лекарствата са оправданието на дрогираните както „пил съм само една бира“ било запазена реплика за пияните шофьори.

До заключения, че има фалшиви положителни проби за наркотици, достигна и самата полиция, след като преди две години ръководството на МВР поиска служителите да бъдат тествани за наркотици и алкохол преди работа. Няколко дни след издаването на заповедта последваха оплакаха, че имало много фалшиви позитивни резултати, а тестовете са абсолютно същите, които се правят и на шофьорите на пътя.

Причините за забавянето в резултатите от кръвните проби са няколко – масово тестване на шофьори с полеви тестове от полицията, което води до увеличен брой проби за анализиране и липса на достатъчно капацитет за изследване – лабораториите са твърде малко, а експертите са крайно недостатъчно. Въпреки заявките, вече няколко поредни правителства все още не са открили нови лаборатории, в които да се изследват пробите, а в момента работят само 4. Те изследват кръвните тестове на шофьори за наркотици от цялата страна – Военномедицинска академия (ВМА) в София, ВМА-Варна, Националния институт по криминалистика към МВР и Медицинския институт към МВР.

Лабораториите отказват информация как се анализират пробите

„Дневник“ се свърза с лабораториите, но всички те отказаха категорично информация за това как се вземат пробите, как ги анализират, каква технология се използва, колко експерти работят по анализа им, колко време отнема тестването на една кръвна проба. Не бяха допуснати и въпроси за това как се съхраняват пробите, при какви условия, колко време наркотичното вещество остава в кръвта, възможни ли са фалшиви положителни проби, възможно ли е да се установи с анализ дали шофьорът действително е пил хапче за главоболие или е взел наркотично вещество.

От МВР обясниха, че достъпът до лабораториите е силно ограничен и няма възможност да бъде осъществен разговор с екипа.

© Дневник

„Експертите от Химико-токсикологичната лаборатория на ВМА нямат възможност за участие в подготвяния репортаж поради огромна натовареност по отношение на диагностичната им и експертна дейност“, отговориха от ВМА като отказаха дори общи разяснения по темата. Токсиколози и други експерти от болницата също обясниха, че имат изрична забрана да говорят за работата си и насочват към информацията в сайта на болницата, която описва само с какви уреди и по какви методи се извършва анализът.

Защо кръвните проби се изследват толкова бавно

„Проблемът със забавянето придоби доста сериозни размери през последните месеци, а решаването е основен приоритет за МВР и съответно за Националния институт по криминалистика (НИК). Проблемът е, че постъпващите проби надвишават възможностите на тези 4 лаборатории, поради което се получава забавяне и натрупване на този вид задачи. Приоритетно се работи по няколко направления за преодоляване на този проблем“, разказва в началото на февруари пред „Нова телевизия“ директорът на НИК Анатолий Ангелов. От НИК отказаха информация за „Дневник“, но в момента ситуацията не е много по-различна.

По думите на Ангелов, един от приоритетите е повишаване на капацитета и възможностите чрез купуване на ново оборудване, каквото се доставя вече няколко пъти. Заради процедурите по обществени поръчки и сроковете, които текат там, това също се случва бавно.

Друг проблем, посочен от Ангелов, е свързан със специалистите, които също са недостатъчно на брой. Текат конкурсни процедури, назначения и специализирани обучения, които продължават по около 6 месеца. През 2023 г. в НИК са работили само двама специалисти, които са правили този вид анализ като в средата на годината е назначен още един специалист, с когото стават общо трима. Към февруари 2024 г. все още са се обучавали още двама от назначените специалисти.

„Има не един случай, в който се установява употребата на повече от едно наркотично вещество, което допълнително забавя процеса на изследване. Почти всяко наркотично вещество трябва да се обработи поотделно…Ако има първоначален положителен резултат на полевия тест за амфетамини, кръвната проба се изследва за амфетамини в лабораторията, но се тества и за още наркотични вещества. Ако резултатът е позитивен, тя се разработва и за тях“, обяснява пред „Нова телевизия“ зам.-директорът на НИК Валери Ников.

© Велко Ангелов

Предвидено е откриването на още 4 лаборатории в страната към Областните дирекции на полицията в Пловдив, Бургас, Варна и Плевен, но все още текат процедури по проектиране, предстои да бъдат ремонтирани и след това да започнат да функционират. Необходимо е да минат и всички обществени поръчки за купуване на оборудване, както и конкурсите за назначаване и обучение на специалисти.

„Дневник“ разговаря с адвокат Калин Ангелов и с адвокат Силвия Петкова, които работят по такива дела. И двамата посочиха, че досега не са попадали на експертиза и изследване на кръвна проба по дело, изготвена от Националния институт по криминалистика. „Всички кръвни изследвания по моите дела са изготвени от лабораторията във ВМА“, каза адвокат Ангелов.

„По експертизите има трима токсиколози от ВМА. Огромният проблем е, че тези трима души са претоварени и освен че се занимават с фактическото изследване на пробите, буквално пишат експертизите и обикалят по съдебни заседания, за да се явяват като експерти по дела в съдилища в цялата страна. Разпитвали сме ги по дела и в Пловдив, и във Велико Търново, и в София“, разказа адвокат Силвия Петкова.

Наказанията стават все по-тежки, а дрогираните шофьори – все повече

Последните промени в Наказателния кодекс от август 2023 г. дават възможност за отнемане на автомобилите на шофьори, в случай че има наличие на наркотици или пък концентрацията на алкохол в кръвта е над 1.2 промила. Според приетата разпоредба съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато то е собственост на шофьора. Ако нарушителят не е собственик на автомобила, той трябва да плати равностойността му.

Тези поправки в закона, които предвиждат отнемане на автомобила, бяха атакувани и пред Конституционния съд, но той все още не се е произнесъл по въпроса. Междувременно в съдебната практика вече има и прецедент по случая с автомобила на Ивайло Цветков-Нойзи, след като съдия Мирослав Петров от Софийския районен съд (СРС) отказа да отнеме автомобила в полза на държавата. Според съдия Петров, променения закон противоречи на българската Конституция и на правото на Европейския съюз, а правото на ЕС е с предимство пред националното законодателство на държавите членки.

Наблюденията на полицаите на терен и статистиката показват, че по-малко хора решават да седнат зад волана след употреба на алкохол, но шофирането след употреба на наркотици продължава да е проблем.

От 5 до 15 минути отнема на „Пътна полиция“ да засече с тестове дали в организма на шофьора има алкохол или наркотици. Тестването за дрога се прави с апарат Дрегер „Drug test 5000“ като се вземе натривка с памучен тампон от вътрешната страна на бузите, а пробата със слюнка се поставя в апарат, който може да засича 7 вида наркотични вещества – амфетамини, метамфетамини, кокаин, опиати (морфин), THC (марихуана), бензодиазепини (диазепам) и метадон.

Проверката – вземането на проба и изчакването на резултата, трае около 15 минути. „В случай, че апаратът засече наличие на наркотици, шофьорът се задържа веднага и му се дава възможност по негово желание да даде кръв и урина за химико-токсикологично изследване в организма. Откарва се в лечебно заведение и пред медицинско лице заявява дали желае, или не да даде такава проба. След това се откарва в районното за задържане до 24 часа“, обясни пред „Дневник“ Димитров.

© Велко Ангелов

Тестовете за алкохол се правят значително по-бързо и резултатите от кръвните проби също излизат в рамките на няколко седмици. Пътна полиция отчита с дрегер количеството алкохол в издишания въздух. Пробата се взема като се издиша въздух за около 10 секунди, след което дрегерът отчита дали в него има съдържание на алкохол, или не като показва и количеството в промили. В закона е предвидено, че ако алкохолът е до 1.2 промила, санкцията е само административна – глоба, но ако количествата са над тази стойност, това е престъпление.

Пред „Дневник“ Виден Димитров обясни, че тестовете, с които Пътна полиция работи са достатъчно точни и няма да реагират при употреба на медикаменти. „Противогрипните препарати, сашета и други масово използвани лекарствени продукти не дават положителен резултат за наркотици“, подчерта Димитров. Практиката на пътна полиция показва, че тези обяснения за положителния тест са по-скоро оправдания на шофьори.

„Законодателството трябва да се промени така че да се носи наказателна отговорност, само ако водачът е бил под въздействие на наркотици, а не да е след употребата на забранени вещества. Освен това, самите устройства „Drug test 5000″ посочват в упътването си, че това е първоначален тест, резултатът от който трябва да бъде потвърден от други тестове, а практиката по дела показва масово, че полицаите разубеждават шофьорите да дават кръвен тест с обяснението, че ще стане по-лошо за тях и че изследванията се бавят“, разказва адвокат Калин Ангелов.

След това адвокатите се оказват с „вързани ръце“, тъй като при доброволен отказ за даване на кръв за изследване, полевият тест става валиден.

По думите на адвокат Ангелов, в момента законът предвижда минимално наказание от 1 до 3 г. затвор, но това е по-скоро пречка, тъй като, според него няма възможност да се приложи друго по-подходящо наказание в някои случаи като например пробация, защото законът не го позволява.

„Сега се налага едно наказание, което е условна присъда в 99% от случаите, но, ако се случи нещо в изпитателния срок, тогава се оказва, че масово се влиза в затвора. В последните години статистиката показва все по-голям процент на хора с такива дела, а това наказание не е честно, защото не отговаря нито на опасността, нито на социалния профил на извършителите“, коментира юристът и добави, че в някои случаи заради светването на една лампичка, човек може да бъде вкаран в затвора.

© Велко Ангелов