Време е за училище!

По-големият трудов стаж не е гаранция за по-висока квалификация

Близо половината от българските ученици са функционално неграмотни – не разбират или не могат да осмислят това, което четат

Доскоро проблем беше липсата на учители

На 16 септември започна новата учебна година и това е поводът да обърна отново внимание на една от най-важните теми за обществото – образованието в училищата.

Един от основните въпроси по тази тема се отнася до измерването на постиженията в училище. В началото на всяка година по основните предмети се прави проверка на знанията – т. нар. входно ниво. Резултатите би трябвало да се сравнят с тези в края на предходната учебна година и да се провери дали през лятната ваканция (2,5 или 3 месеца в зависимост от вида на училището) е налице някакъв напредък (в по-малко случаи) или в по-често колко и кои знания и умения имат нужда да бъдат припомнени, за да може след това да се надгражда над постигнатото от предходната година.

В края на първия срок и след това в края на учебната година би следвало да се случва и следващата стъпка – сравняване на резултатите спрямо входното ниво. Те би следвало да покажат дали (изобщо) е усвоено нещо ново, или поне е запазено достигнатото в началото на годината. Влошаването на резултатите би следвало да даде сигнал на учителя – ако подобни случаи са единични, тогава да се обърне внимание на отделните ученици. Необходимо е да се установят причините – продължителни отсъствия поради болест или други фактори, промяна в поведението на ученика, неблагоприятна семейна или социална среда и т. н.

Понякога е възможно дори по-незначителни наглед фактори да влияят на представянето. Например – дали нещо или някой разсейва ученика в класната стая, дали е добре отпочинал или нахранен и т. н. От 2023 г. на всички ученици се предоставят учебници (без да се прилага подоходен критерий), така че това не би могло да бъде съществено оправдание. Но такова може да бъде липсата на тетрадки или учебни пособия, въпреки че от държавния бюджет на семействата се дават средства за такива.

Ако случаите на влошени резултати са преобладаващи, тогава проблемът може да се търси също и в учителя, учебния материал, училището и материалната база и други. Подобна ситуация може да се получи при небалансирана учебна програма – например, когато много разказвателни предмети са в един и същи ден и някой от тях може да бъде системно пренебрегнат за сметка на останалите. Като цяло обаче не би следвало да се търси само една причина, каквато е сложността на учебния материал, или лошо написан учебник, или недостатъчно квалифициран учител. Когато обаче се съчетаят няколко такива фактори вероятността за непостигане на целите се повишава.

След идентифицирането на проблемните области е необходимо предприемане на коригиращи действия. Всъщност, въпреки че посочените по-горе фактори съвсем не изчерпват всички възможности, се оказва, че немалка част от тях не зависят от училището – например материалното положение на семейството или до каква степен ученикът получава необходимата подкрепа и внимание от родители и близки.

Реформата от 2016 г. допринесе за значителното повишаване на учителските заплати чрез обвързването им със средната за страната.

Понякога се оказва, че факторите, които зависят от училището, също не е лесно да бъдат коригирани. Доскоро сериозен проблем беше липсата на учители. Реформата в училищното образование от 2016 г. допринесе за значителното повишаване на учителските заплати чрез обвързването им със средната за страната и промени тази ситуация. Проблемът понастоящем е, че професията предизвиква интерес сред недостатъчно добре подготвени ученици и студенти. Разбира се, хората се развиват, особено когато осъзнаят ползите за себе си и за околните от това, но все пак вероятността добър ученик и студент да стане след това добър учител е по-голяма.

Навлизането на множество млади (не малко от тях неподготвени) учители показва, че системата има бъдеще, когато (ако) те се изградят като добри професионалисти. До тогава на техните ученици (и родителите им) ще се налага да прибягват до т. нар. частни уроци, за да получат необходимите знания за преминаване към следващото ниво на обучение или дори за наваксване спрямо заложените изисквания.

Системен проблем е липсата на стимули за квалифицираните учители да помагат на и да обучават по-младите си колеги, защото разликата във възнагражденията не отговаря на по-високите резултати. Разликата произтича най-вече заради по-големия трудов стаж. Той обаче далеч не е гаранция за по-висока квалификация предвид по-слабия интерес към професията допреди няколко години, което позволи на някои посредствени или дори слаби учители да си намират работа поради недостатъчното предлагане. Те обаче бяха облагодетелствани от повишенията на заплатите и това не ги стимулира да работят по-добре или да се квалифицират допълнително.

Може би най-важният системен проблем обаче е какви знания, умения и компетентности трябва да придобие ученикът от своето обучение. Разбира се, установени са стандарти, но дали те отговарят на нуждите, пред които е изправен човек, след като завърши образованието си в училище, е отделен въпрос. Такива цели са заложени в международните изследвания, които сравняват постиженията и развитието на учениците от едни и същи възрастови групи и до каква степен те са приложими в живота след завършване.

Докато в началното училище нивото на изхода като цяло е добро и различията все още не са големи, това вече не се отнася до основното образование. Проверката там се осъществява чрез приема в т. нар. елитни училища. Ако той се случи, това повишава значително вероятността за по-добри постижения в средното образование и за прием във висше училище. Противоположният резултат обаче значително намалява шансовете за добро представяне до края в училище и за по-висока степен на образование, макар че понастоящем бройките там са повече от желаещите.

Моделът на делегираните бюджети без система за бонуси и наказания за училищата създава неправилни стимули. Идеята е ясна – прилагат се стандарти за издръжка на 1 ученик и 1 паралелка в зависимост от вида на училищата. Насърчават се (с по-голям бюджет) професионалното образование, професионалните и профилираните паралелки. Така размерът на делегирания бюджет зависи най-общо от броя на записаните ученици, броя и вида паралелки. Ако обявените бройки не бъдат запълнени, това означава по-малко получени пари.

Поради това директорите дори на най-добрите училища се стремят да сведат до минимум случаите, когато ученици се преместват или отпадат от училище, дори когато не отговарят на критериите за това – имат слаби оценки, не влизат в някои часове или изобщо отсъстват без обективно основание и т. н. Тази политика обаче в крайна сметка се изпълнява от учителите, защото те поставят оценките и отговарят за тях. Тоест дали заради собствени решения или заради натиск от директорите, но от тяхната оценка зависи дали ученикът ще бъде допуснат в следващия клас. По този начин обаче критериите за оценка съзнателно или не се понижават.

Разбира се, тази ситуация е видима и за останалите ученици и влияе и върху тяхното поведение и отношение към ученето. Ако се направи компромис за един ученик, няма основание третирането на останалите да е по-различно. По този начин вместо да се насърчават по-високите резултати, се понижават критериите и в крайна сметка резултатите се влошават.
Друг проблем се явява т. нар. външно оценяване. Неговото предназначение по принцип е да докаже, че учениците са усвоили поне минимално необходимия набор от компетентности, знания и умения. Само че изготвянето на изпитните въпроси фактически не отговаря на едни и същи критерии всяка година. Тоест резултатите на учениците и училищата през конкретна година могат да се сравняват помежду си, но не и спрямо други години, защото нивото на трудност не е едно и също. Освен това самото съставяне не е направено по начин, който да гарантира, че са постигнати поставените цели.

По-важното е, че заради снижените критерии ученици с недостатъчно знания преминават в по-горен клас или получават дипломи за завършена степен на образование и имат възможност да преминат към следващата. Така обаче те се превръщат в проблем за следващите си учители или преподаватели или за работодателите си на пазара на труда, които ги наемат поради дефицита на неквалифицирани кадри.

Влошеното състояние на училищното образование се потвърждава от данните от Международната програма за оценка на учениците PISA, което е инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Чрез тази програма се прави опит за оценка на готовността на учениците да прилагат наученото в училище в житейски ситуации.
Резултатите от последното такова изследване бяха обявени в края на 2023 г. и предизвикаха основателна паника в Министерството на образованието и науката. Разбира се, образованието е много продължителен и сложен процес – тоест за постиженията на учениците на възраст 15 години, които участват в изследването, са отговорни те самите, техните родители, учителите им от началното, основното и средното образование, авторите на учебниците и учебните програми и ръководствата на МОН, които са ги утвърждавали.

Средният резултат на българските ученици по математика, четене с разбиране и природни науки е значително под този за ОИСР, а освен това той е най-ниският сред страните от Европейския съюз. Резултатите и в трите области се понижават през последните години. Около и над половината от българските ученици са функционално неграмотни – 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Това означава, че те не са развили аналитично или критично мислене, не разбират или не могат да осмислят това, което четат, и не могат да извличат информация или да се справят със ситуации от ежедневието.

Относителният дял на учениците с най-големи умения е нисък и намалява, докато този със слаби умения е висок и нараства. Изследването показва също значителни различия в резултатите на учениците според училищата, в които учат, местоживеенето им и доходите на родителите им.

Като цяло състоянието на училищното образование не е добро. Трябва да се намери отговор на множество въпроси, сред които: какви цели трябва да се постигнат; как трябва да изглеждат учебните програми; как да се повиши квалификацията на учителите, а за училищата и учителите да се въведат ясни стимули при добри резултати и наказания при лоши.

https://trud.bg/