След турбулентната 2022 г., белязана от войната на Русия срещу Украйна, растящата инфлация, енергийна и политическа криза, България се изправя пред поредните предсрочни избори с надежда за развръзка. Кои са партиите и коалициите кандидати за 49-тото Народно събрание, кой ще спечели вота и ще успеят ли след него политиците да се обединят за стабилно управление – това са най-важните въпроси, свързани с предстоящия на 2 април парламентарен вот.
„Дневник“ събира в тази статия всичко, което е важно и полезно да знаете за изборите. В началото за улеснение има съдържание – въпроси, които при натискане отвеждат директно към отговора.
Какви са изборите на 2 април?
Кой има право да гласува на изборите?
Как ще се гласува на тези избори?
Кои са номерата на партиите и коалициите в бюлетината?
Как да проверя кандидатите за депутати в моя избирателен район?
Ще мога ли да гласувам с преференция за депутат?
Какви са прогнозите за изборите?
Как да проверя адреса и номера на избирателна секция?
Мога ли да гласувам не по постоянен адрес, а по настоящ адрес?
Ще мога ли да гласувам, ако съм в карантина?
Как гласуват хората с увреждания?
Мога ли да гласувам, ако съм на почивка или командировка в България?
Мога ли да гласувам, ако съм на почивка или командировка в чужбина?
Как гласуват българите в чужбина?
Как се определя броят на спечелените от всяка партия/коалиция мандати в парламента?
Кога се задейства преференцията за депутати?
Важна ли е избирателната активност?
Какво означава, ако гласувам с „Не подкрепям никого“?
Къде ще се гласува хартиени с бюлетини, какви ще бъдат? Как отбелязваме гласа си?
Какво означава, ако гласувам с празна бюлетина?
Кога бюлетината е невалидна?
Кога ще бъдат ясни резултатите от изборите?
Могат ли изборите да бъдат манипулирани?
Какво е касиране на избори?
Колко струват Избори 2023?
Може ли да има нови парламентарни избори?
Какви са изборите на 2 април?
На 2 април 2023 г. българите ще гласуват на предсрочни парламентарни избори. Вотът ще определи кои ще са новите 240 депутати в 49-ото Народно събрание. Това са първите избори за тази година, но са петите за последните две години.
В България се гласува в общо 31 многомандатни избирателни района (МИР), всеки от които изпраща в парламента предварително определен брой народни представители. Като цяло, многомандатните райони съвпадат с административните области на страната, като изключение правят София град – разделена на три района, и Пловдив – разделен на два.
Предсрочните избори ще бъдат организирани от второто служебно правителство на Гълъб Донев, което бе назначено от президента Румен Радев в началото на февруари.
Колко депутати излъчва всеки избирателен район в България вижте тук.
Кой има право да гласува на изборите?
Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително. Право на глас имат всички български граждани, навършили 18 г. към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“. Въпреки че по закон гласуването е задължително, наказание за негласуване няма, след като през 2017 г. Конституционният съд отмени предвидената санкция срещу тези, които не отидат до урните в два поредни избора от един и същи вид без „основателна причина“.
Как ще се гласува на тези избори?
Според най-новите промени в Изборния кодекс, прокарани преди два месеца от ГЕРБ, ДПС, БСП , гласуването този път ще бъде смесено – с хартиена бюлетина и с машина, като устройства за машинно гласуване ще има в 9 363 секции.
На устройствата се гласува със смарт карта, която избирателят получава от секционната комисия. Тя се поставя в долния край на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронна бюлетина. В нея избирателят посочва номера на партията, коалицията или инициативния комитет, а гласуващите в страната могат да отбележат и преференция в съответната листа. След като гласува, избирателят вади картата от машината и получава разписка от машинно гласуване, наричана вече бюлетина. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а бюлетината се пуска в непрозрачна кутия. Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините от устройствата.
Само с хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на плавателни съдове под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Изключение от машинния вот се прави и при гласуване с подвижна избирателна кутия.
Изборният ден отново ще започва в 7 ч. и завършва в 20 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час – до 21. 00 ч.
Кои са номерата на партиите и коалициите в бюлетината?
Партиите и коалициите, които искат да участват в изборите на 2 април, трябва да подадат заявление за това в Централната избирателна комисия (ЦИК) до края на деня на 15 февруари. До 28 февруари пък партиите трябва да са подали листите си с имена и подредба на кандидат-депутатите. Номерата на политическите сили в бюлетината ще бъдат определени от ЦИК чрез жребий на 1 март.
Как да проверя кандидатите за депутати в моя избирателен район?
На сайта на всяка районна избирателна комисия избирателите могат да проверят регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати, след като изтече срока за публикуването им.
Ще мога ли да гласувам с преференция за депутат?
Да, ако гласувате в България. По желание избирателят отново може да отбележи и преференция, т.е. да даде своя глас за определен кандидат за народен представител от листата на предпочитаната политическа сила. Необходимо е избирателят да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да отбележи на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с „Х“ или „V“ в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината).
Номерата на партиите и коалициите са от едно до 100, а номерата на кандидатите, за които може да се гласува с преференция, започват от 101.
Гласуващите извън страната имат право да посочат само предпочитана партия или коалиция, но не и кандидат от листата ѝ.
Какви са прогнозите за изборите?
Кой и с колко ще спечели изборите – това е най-важният въпрос, който вълнува всички в петата предизборна кампания за последните две години. Най-скорошното социологическо проучване на „Алфа Рисърч“ показва силно разочарование от работата на всички парламентарно представени партии, тенденция към спад в избирателната активност и като следствие – възможности за неочаквано разместване на позициите. Засега социолозите очакват следващият парламент по-скоро да повтори структурата на 48-то Народно събрание и в него да влязатмежду шест и седем формации.
По-подробна информация за позициите на основните претенденти за следващото Народно събрание очаквайте в „Дневник“ в хода на предизборната кампания.
Как да проверя адреса и номера на избирателна секция?
Всички български граждани могат да проверят по електронен път номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на парламентарните избори на 2 април, вместо да търсят в оповестяваните на публични места избирателни списъци. Справки за това кой къде ще гласува ще може да се прави онлайн в сайта на ГРАО след 13 февруари. Необходимо е да се посочи ЕГН, малко име, както и да се въведат цифрите от автоматично генериран код.
Номерът и мястото на избирателната секция ще могат да се проверят и чрез SMS на единен номер 18429 отново след средата на февруари. Номерът е един за всички мобилни оператори, като в текстовото съобщение е необходимо да се изпишат само цифрите от единния граждански номер. Системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция за въведения ЕГН. Цената е 0.25 лв. без ДДС.
Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726, безплатно за цялата страна.
Мога ли да гласувам не по постоянен адрес, а по настоящ адрес?
Избирателите, чиито постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поискат да бъдат вписани в избирателния списък по настоящ адрес. Заявление за гласуване по настоящ адрес се подава в съответната общинска администрация или по електронен път през сайта на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО). Крайният срок е 18 март. Заявление за гласуване по настоящ адрес може да се подаде и по електронен път като за това не се изисква подпис. След това ГРАО извършва проверка на подадените данни.
След като избирател бъде вписан в списъка по настоящ адрес, ще бъде заличен от този по постоянен и не може да му се издава удостоверение за гласуване на друго място.
/Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град, може да гласувате там, където учите. Необходимо е в секция по избор да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и да попълните декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).
Ще мога ли да гласувам, ако съм в карантина?
На изборите през 2021 г. беше предвиден ред за гласуване с подвижни кутии и за хората в изолация или карантина заради COVID-19. За разлика от тогава обаче, на изборите на 2 октомври, както и в момента, не действа режим на извънредна епидемична обстановка. Затова на последните избори ЦИК взе решение избирателите, които са болни от COVID-19 или контактни, поставени под задължителна карантина или изолация, да гласуват последователно в една и съща подвижна секция с хората с увреждания.
Как гласуват хората с увреждания?
Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, могат да подадат на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният срок е 13 март.
Ако този срок се изпусне, избирателите с трайни увреждания може да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си до пет дни преди изборния ден и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за заявяване е до 27 март.
Мога ли да гласувам, ако съм в командировка или на почивка в България?
Не. Освен ако нямате настоящ адрес на мястото, на което отсядате. Тогава трябва да подадете и заявление в срок.
Мога ли да гласувам, ако съм на почивка или командировка в чужбина?
Да. В която и да е секция в чужбина, с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.
Как гласуват българите в чужбина?
Според Изборния кодекс ЦИК трябва да образува секции в чужбина на местата, където в последните пет години е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 души, както и местата с дипломатически и консулски представителства на България. Автоматичните секции ще бъдат обявени най-късно до 10 февруари, на предишните избори броят им беше 734. За разкриването на допълнителни секции българите зад граница могат да подават заявления онлайн като целта е да бъдат събрани минимум 40, за да бъде разкрита нова секция. Срокът за подаването на заявления изтича на 7 март.
За част от местата е необходимо да бъде получено съгласието за разкриване на секции от съответната държава. Отделно, до 20 март организациите на българските граждани зад граница могат да правят предложения до ръководителите на дипломатическите и консулски представителства за местоположението на избирателните секции извън страната.
На парламентарните избори през октомври се гласуваше в 755 секции, през ноември 2021 г. – в 751 секции в чужбина, а на предходните на 11 юли 2021 – в рекордните 782 секции, но тогава отпаднаха ограниченията за места за гласуване извън ЕС. На 4 април 2021 г. секциите в чужбина бяха 465, през 2017 г. – 371. През 2014 г. се гласуваше в 426 секции, през 2013 г. – в 227, а през 2009 г. – в 274 секции.
При последното прекрояване на Изборния кодекс избирателен район „Чужбина“ бе на път да бъде премахнат, но след отстъпки от някои политически сили беше запазен. Отново обаче не беше определена методология, по която ще се изчисляват мандатите за район „Чужбина“, и затова за пореден път българите зад граница ще могат да гласуват за партия или коалиция, но не и за определен кандидат от листата. В големите секции извън България – с 300 заявления или избиратели на предишен вот, ще се гласува с хартиена и машинна бюлетина.
В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление. В деня на вота избирателите трябва да попълнят декларация, в която да потвърдят, че няма да гласуват на друго място като това може да бъде направено и извън изборната секция. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.
Как се определя броят на спечелените от всяка партия/коалиция мандати в парламента?
Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове на изборите на 2 октомври.
При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък – партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хеър. Останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия може да получи най-малко 10 мандата.
Има дисбаланс между броя на гласовете, с които са избрани кандидатите от различните райони.
Кога се задейства преференцията за депутати?
Преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако за даден кандидат са гласували поне 7% от гласувалите за листата.
Важна ли е избирателната активност?
Колкото повече хора гласуват на парламентарните избори, т.е. колкото по-голяма е избирателната активност, толкова по-малко е значението на контролирания и купен вот. Ниската избирателна активност работи за големите партии и коалиции.
Избирателната активност има значение и за провеждането на референдуми. По закон подложено на допитване до народа решение се смята за прието, ако са гласували не по-малко хора, отколкото на последните парламентарни избори, и ако повече от половината от тях са го подкрепили.
Какво означава, ако гласувам с „Не подкрепям никого“?
И на Избори 2023 може да посочите в бюлетината „Не подкрепям никого“, но тези гласове се броят само за определяне на избирателната активност. „Не подкрепям никого“ не влияе при отчитане на резултатите от вота. Това е така, за да не се вдига 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание, което би било в ущърб на малките формации.
Къде ще се гласува хартиени с бюлетини? Как ще отбелязваме гласа си?
С хартиена бюлетина отново ще може да се гласува във всички секции. В по-големите избирателят ще може да избира дали да упражни вота си с хартия или на машина. В малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия отново няма да има избор и ще се гласува само с хартиена бюлетина.
В чужбина само с хартиена бюлетина се гласува в секциите, за които са подадени под 300 заявления или на предишни избори са гласували по-малко от 300 избиратели, а в останалите ще има избор между хартиена бюлетина и бюлетина от машинно гласуване.
При гласуването на хартия избирателят отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат като поставя знак „Х“ или „V“ в квадратчето с номера на предпочитаната формация, на независим кандидат или на опцията „Не подкрепям никого“. От дясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и преференция за кандидат за народен представител.
Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.
Какво означава, ако гласувам с празна бюлетина?
Празната бюлетина е невалиден глас. Тези бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите, също както ако гласувате с „Не подкрепям никого“.
Кога бюлетината е невалидна?
Хартиената бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от „Х“ или „V“, има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване извън квадратчето.
Невалидни са и бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега) или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се счита за невалидна.
Бюлетината от машинно гласуване също ще се счита за невалидна, ако бъде надраскана или целостта ѝ бъде нарушена.
Кога ще бъдат ясни резултатите от изборите?
Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден – 20 ч.
ЦИК следва да обяви получените гласове и разпределението на депутатските мандати за партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден, т.е. до 6 април.
Имената на избраните народните представители следва да бъдат обявени до 9 април.
Могат ли изборите да бъдат манипулирани?
Най-честите манипулации на избори са купеният и контролиран вот и нарушенията при отчитането на резултатите в секционните избирателни комисии.
Какво е касиране на избори?
Касирането е отмяна на избори, решението за която трябва да вземе съдът. Жалба до Конституционния съд (КС) за касиране на вота може да подаде партия, участвала в него. За целта обаче е нужен посредник, какъвто може да бъде президентът, Министерският съвет, главният прокурор и върховните съдилища. Няма срок, в който съдът да се произнесе.
Колко струват Избори 2023?
Бюджетът за предсрочните парламентарни избори на 2 април, който служебното правителство одобри е 87,7 млн. лева. Последните избори през октомври струваха 70.5 млн. лева, през ноември 2021 г. струваха 123.8 млн. лв., но те бяха вот 2 в 1 – за президент и за Народно събрание. Парламентарните избори на 4 април 2021 г. струваха 65 млн. лв., а тези на 11 юли 2021 г. – 57 млн. лв., но без разходите за машини.
Може ли да има нови парламентарни избори?
Да, теоретично може да има още предсрочни парламентарни избори и след тези.
https://www.dnevnik.bg/
Последни коментари