Всяко дете заслужава обич: историите зад приемната грижа

Решението да станеш приемен родител трябва да бъде много добре обмислено, а не импулсивно. Това каза асистентът в Югозападен университет „Неофит Рилски“ и приемен родител асистент Ася Георгиева по време на дискусия, част от инициативата „Приеми ме“.

По думите ѝ нейното семейство е обмисляло възможността в продължение на две години. „Трябваше да премислим плюсовете и минусите, както и как ще се отрази на собствените ни деца“, каза Георгиева. По думите ѝ към момента на вземане на решението техните деца са били на седем и на две години, което е наложило допълнително внимание и преценка.

Асистент Георгиева каза още, че в обществото липсва достатъчно информация по темата за приемната грижа, а негативните примери по-често намират място в публичното пространство. По думите на Георгиева трябва да има повече гласност, за да има и повече приемни семейства. „Всяко дете трябва да има възможност да усети какво е семейна среда, подкрепа и обич“, допълни тя.

„Приемната грижа е съвкупност от отговорности и силни емоции. Не е лесно в никакъв случай, но не е невъзможно. Когато го правиш със сърце, нещата се случват“, каза ас. Георгиева. По думите ѝ до момента през нейното семейство са преминали четири деца, всяко – със своя индивидуална история и потребности. „Това изисква различен подход, търпение и разбиране от страна на приемното семейство“, допълни асистентът.

Началният период на адаптация е най-труден за децата. „Детето идва в непозната среда и често е недоверчиво, страхува се, че отново ще бъде изоставено, има нужда от време, за да повярва, че е желано и може да се чувства спокойно“, каза още Георгиева. Според нея ролята на приемното семейство е ключова за изграждането на това доверие.

По отношение на раздялата с децата тя допълни, че това е най-трудният момент. „Раздялата е много трудна и за детето, и за семейството. През този период то е част от нашето семейство. Вярваме, че когато се реинтегрира в биологичното си семейство, това е за негово добро, но преходът е тежък“, каза Георгиева. Тя допълни, че при възможност се поддържа контакт с децата, съобразно желанието на биологичните родители или осиновителите.

Асистент Ася Георгиева е професионален приемен родител от 2017 година, това е била и първата ѝ професионална посока.

Би трябвало да има повече приемни родители, така даваме шанс на едно дете да израсне в нормална семейна среда,каза в интервю за БТА и приемният родител от Благоевград Жулиета Георгиева. „Освен това даваме шанс на себе си и на хората от семейството да станат по-добри, по-емпатични, определено това е един възход на човешката душа“, каза още приемната майка.

Георгиева споделя за предизвикателствата в началото на този път и за резултатите години по-късно в епизод от инициативата „Приеми ме“, разказан от екип на БТА в партньорство с Агенцията за социално подпомагане.

Началото на приемната грижа в семейството ѝ започва преди 16 години,когато в дома им влиза момче на две години и половина и е част от него и до днес. Жулиета Георгиева взима решението да стане приемен родител в момент, в който дъщеря ѝ е вече 20-годишна, а синът ѝ – на десет. След обсъждане със семейството си и получаване на тяхната подкрепа, третото ѝ дете влиза в дома ѝ.

Те се опасяваха най-вече от това как ще бъде раздялата, след като постои с нас известно време, но имахме късмет, детето дойде на две години и половина и вече е абитуриент, посочи приемната майка.

По думите ѝ началото не е било леко, но всяко начало е трудно. Сближават ги дълги разходки сред природата. Приемното ѝ дете е по-близко като възраст до сина ѝ и двамата често споделят игрите.

Като дългогодишен учител по рисуванепостепенно събужда в него интерес и към боите. Именно с цветовете тълкува неговите емоции. А светлите тонове започват да присъстват в картините му тогава, когато и усмивката се връща на лицето му, разказа Жулиета Георгиева. Приемната майка посочи, че е отнело време да спечели доверието на детето, като често си е задавала въпроса дали е еднаква към трите си деца.

„Доста се постарахме всички, включително свекървата, съпругът ми, децата, мои близки роднини, майка ми много помагаше тогава. Така че на  всички мои близки съм благодарна, че успяха да ми помогнат“, каза още Жулиета Георгиева.

Тя отбеляза, че връщайки се назад, отново би избрала този път. По думите ѝ резултатът е много добър – и за приемното дете, и за семейството ѝ, като отчита, че всеки един е станал по-добър.

За годините, в които третият ѝ син израства и се превръща в голям мъж, разказа, че именно при него този период е преминал най-леко. „Казвам му: или аз помъдрях, или ти си много добър“, разказа с усмивка Жулиета Георгиева и допълва, че от малък е държанието му е било зряло. С времето децата ѝ изграждат и силна връзка помежду си. Съвсем скоро приемното ѝ дете ще абитуриент, а за своя дама на бала е поканил дъщерята на приемната си майка.

Началото винаги е трудно, по принцип началото е трудно винаги за много неща, казва още Жулиета Георгиева и дава съвет към хора, които обмислят да станат приемни родители, че трябва да се запасят с повече търпение, с повече любов и оптимизъм, защото нещата се случват, когато сме настроени оптимистично, когато обичаме и очакванията не са огромни.

В момента тя работи в Център за обществена подкрепа, където също твори с деца. За решението си да е приемен родител казва, че то е дало не само на нея, но и на цялото ѝ семейство възможност да са по-добри и по-разбиращи към съдбите на тези деца.

„Понякога не се замисляме, движим се в някакви други коловози, в свои си води, и много в периферията остават тези хора, а сега са доста близо до мен били и се научих да ги разбирам“, допълни Жулиета Георгиева.

БТА