Втората по големина административна сграда в света събира външните министри на НАТО

Сградата е разположена на 365 000 кв. метра, дълга е 270 метра и е висока 86 метра. В нея има 12 надземни етажа и осем подземни на дълбочина от 92 метра, както и атомно убежище. Зданието разполага с 1100 зали. Таванът на най-голямата от тях, която заема площ от 2200 кв. метра, е плъзгащ се и през него може да влезе хеликоптер.

Най-дългият коридор в сградата е с дължина 150 метра. При строителството на сградата са използвани около 1 000 000 куб. метра мрамор, 550 000 тона цимент, около 700 000 тона стомана и 900 000 куб. метра дървесина, 3500 тона кристал, 200 000 кубични метра стъкло, 2800 полилеи, 220 000 квадратни метра килими, 3500 квадратни метра кожа.

За производството на 480 полилея в различните зали са използвани около 3500 тона кристал. Най-големият от полилеите тежи три тона и има 7000 крушки според справка на отдел „Справочна информация“ в БТА.

През 2008 г. Дворецът на парламента е вписан в книгата „Световните рекорди на Гинес“ като най-голямата, най-масивната и най-скъпата сграда в света. Строежът започва през 1984 г. по поръчка на президента на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску. Проектът е на румънската архитектка Анка Петреску в екип с още 700 архитекти. Тя го сравнява с Бъкингамския дворец в Лондон и Версайския дворец във Франция, а архитектите от онова време – с „малкия Пхенян“ заради еклектичния стил и противоречиви елементи, пише на официалния сайт на сградата.

За да бъде изграден на определеното място в Букурещ, са разрушени 20 църкви, а 8 са преместени. Над 57 000 семейства са евакуирани. В изграждането му участват над 100 000 работници, като 20 000 от тях работят на три смени 24 часа в денонощието.

До декември 1989 г., когато започват масовите протести в страната и президентът Николае Чаушеску е свален от власт на 22 декември, сградата е завършена на 90 процента. Наречена е Дом на народа. От 1994 г. там заседава само долната камара на парламента – Камарата на депутатите. От 2004 г. в сградата на парламента заседава и горната камара на парламента – Сенатът. Оттогава Домът на народа започва да се нарича Дворец на парламента.

От 2 до 4 април 2008 г. в сградата е проведена среща на високо равнище на НАТО – най-голямата до момента в историята на Алианса заради броя на участващите във форума страни и международни организации – близо 3000 делегати, сред които 60 държавни и правителствени ръководители, министри на външните работи и на отбраната. Българската делегация е ръководена от министър-председателя Сергей Станишев. Срещата е отразявана от около 3500 журналисти.

Сред темите в дневния ред тогава са мисиите на НАТО и по-специално ИСАФ (Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан) в Афганистан и КейФОР в Косово, както и въпроси, свързани с кибертероризма, климатичните промени, енергийната сигурност и разработването на система за противоракетна отбрана на НАТО, включваща американския противоракетен щит, която да покрива всички страни членки.

На срещата в Букурещ Хърватия и Албания получават покана за членство в НАТО. Заради неразрешения спор с Гърция за името, тогавашната Република Македония не получава покана за членство и в знак на протест делегацията на страната напуска форума. Тогава е обявено и че Украйна и Грузия ще станат членове на организацията. Това е първият път в историята на Алианса, когато предварително се съобщава за предстоящо започване на преговори.

По време на форума са проведени и срещи на най-високо равнище на Евроатлантическия съвет за партньорство, на Комисията НАТО-Украйна и Съвета НАТО-Русия с участието на президента на Русия Владимир Путин, който за първи път участва в среща на високо равнище на алианса.

От 7 до 10 октомври 2011 г. в Двореца на парламента в Букурещ се провежда 57-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. В нея участват над 350 парламентаристи от страните членки на организацията, както и делегати от асоциираните страни, регионалните партньори и страните наблюдателки. В рамките на сесията Турция, Румъния, Полша и Испания съобщават, че ще приемат на територията си елементи от системата за противоракетна отбрана.

От 6 до 9 октомври 2017 г. румънският парламент е домакин и на 63-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. В Двореца на парламента заседават делегации от над 50 държави – членове, асоциирани членове и наблюдатели. По време на сесията са приети две резолюции – за стабилността на Черноморския регион и за борбата срещу дезинформацията.