„Галъп“ опипва почвата за партия на Румен Радев

40% от българите са против преместването на фигурите от Паметника на съветската армия в София. Близо 36% подкрепят, докато 24% не могат да преценят.

Това сочи проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 11 и 19 януари сред 807 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.

Социолозите отбелязват, че са опитали да изброят повечето идеи или дискусии около символи и история през отминалата 2023 г. и да проверят отношението към тях. Прави впечатление обаче, че половината от изследваните теми засягат единствено столицата, а в същото време проучването е проведено на национално ниво.

Макар и без точни проценти от „Галъп“ отчитат и нагласата в София. По отношение на преместването на фигурите от МОЧА съотношението в столицата е две срещу едно в полза на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро негативно, като при най-високите възрасти е и подчертано отрицателно.

Това е и един от въпросите, които създават различни емоции сред различните електорати, посочват социолозите. Според тях случилото се в София разделя страната, или по-скоро я разделя от София.

В проучването е разгледана темата и за пилона на Рожен, като мненията са почти единодушно положителни – 74,3% одобряват, а 12,3% не одобряват. Останалите се колебаят. Дори и да са против начинанието, вероятно мнозина не признават, смятат от „Галъп“.

Предложението за смяна на националния празник 3 март с 24 май никак не се одобрява. 77,9% от анкетираните са против, а само 10,3% одобряват идеята. Тези, които подкрепят смяната на националния празник са главно поддръжници на ДПС и донякъде „Демократична България“, съответно с около 30% и 20% от тези два електората, но дори и при тях около 60% са против.

Източник: „Галъп интернешънъл болкан“

Макар и без силна дискусия по казуса с преместването на Народното събрание в сградата на някогашния Партиен дом в София, социолозите са откроили темата. 21,6% от анкетираните подкрепят, 26,9% не подкрепят, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да формира мнение.

Според „Галъп“ друга идея, която се е зародила през 2023 г. е предложението летището в София да носи името „Васил Левски“. От респондентите 66,9% са „за“, а 14,2% са „против“. Останалите се колебаят. Тестването на тази идея, лансирана в медии, показва посоката на масовото съзнание у нас и търсенето на обединителни символи, дори без да е имало особен шум около идеята, посочват социолозите.

Каква е ситуацията с прословутото хоро пред Народния театър? 54,1% го одобряват, а 14,4% – не. Едва ли обаче популярността на хорото излиза съществено от рамките на социалните медии, затова и спорно е доколко това е действително обществено мнение или става дума също за автоматизъм. В самата София близо две трети одобряват, а само петнайсетина процента са директно против.

Разгледана е и още една столична тема, която дори не породи дългосрочна и дълбока дискусия сред обществото. Коледната украса в София среща 40,3% положителни срещу 21,8% отрицателни нагаси. Социолозите отбелязват, че едва ли може да се очаква запознатост, конкретност и т.н., но е важно да се отбележи, че в самата София положителното съотношение е две към едно.

Временното затваряне на известната като Руска църква в София обаче не се одобрява. По този въпрос София и страната отговарят синхронно. 62,7% са останали с негативно отношение към случилото се, а 12% – с позитивно. При привържениците на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял достига и до 20%, респективно 25%, но дори и там негативното отношение е по-сериозно.

News.bg си задава въпроса за какво точно пита изследването на „Галъп“, което извежда патриотизма и дори патриотарщината като основна тема на 2023 година. В същото време три от въпросите директно препращат към президента Румен Радев, имайки предвид, че той е изказвал позиция по тези теми, а и около тях се сформират инициативи под формата на граждански движения, асоциации и др.

В крайна сметка според социолозите голяма част от нашумелите в социалните медии теми за идентичност, памет и символи, по-скоро не са успели да наложат противоречивост на национално, а често дори и на софийско ниво. Обществените инстинкти остават еднозначни в подкрепа на всичко, което се свързва с българска идентичност и история. А тези теми за паметта, които властта създаде и истински политизираха обществото, по-скоро са създали противоречивост на мненията или откровена реакция „против“, е заключението от проучването.

Последното красноречиво се доказва от още един социологически експеримент – беше проверено отношението към хипотезата на мястото на паметника на съветската армия да се постави паметник с личности от българската история. 51,4% са „за“, а само 23,6% са „против“.

https://news.bg/