Задушница е. Денят за душите на починалите наши сродници, близки, хора на които сме държали и са ни помагали в живота, па и за нашите души.
Задушница е. Първата за тази година, ден преди Месни заговезни и първата стъпка на подвига, наречен Велики пости.
Да кажем по едно „Бог да ги прости!“ за нашите близки, приятели, сродници, хора, които безмерно сме обичали. Бог е всемилостив и всеопрощаващ. А и нам те да простят, ако приживе сме ги огорчили или огорчавали, обидили или обиждали с думи, дела, помисли.
На този ден се ходи на църква и на гробищата, палят се свещички за починалите, раздават се хляб, червено вино и жито.
На гроба на починалите също палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът ни напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
Във всеки православен храм се отслужва панихида за всички починали. На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.
„Както цветът увяхва и както сянката отминава, тъй се разрушава всеки човек. Но по гласа на тръбата мъртвите в смущение ще се вдигнат за Твоето посрещане, Христе Боже. Тогава, Владико, тези, които си отвел от нас, всели в Твоите свети жилища, като не им зачетеш съгрешенията, Благосърдечни“ (из утринната служба на днешния ден).
Последни коментари