Икономическите последици също стават все по-видими, посочва Бржески.
Проучване, публикувано през 2021 г., което анализира най-горещите години в Европа – 2003, 2010, 2015 и 2018 г., оценява, че само поради намалената производителност на труда европейската икономика е губила между 0,3 и 0,5 процента от своя годишен брутен вътрешен продукт. В най-силно засегнатите региони загубите надхвърлят 1 процент.
Други изследвания добавят към тези ефекти увеличените разходи за охлаждане на сгради, прекъсванията във веригите на доставки, щетите върху транспортната инфраструктура, земеделието и водния транспорт, както и повишените разходи за здравеопазване.
Миналата година съвместно изследване на Университета в Манхайм и Европейската централна банка (ЕЦБ) анализира икономическите последици от горещите вълни, сушите и наводненията през лятото на 2025 г. Според авторите европейската икономика е загубила около 0,3 процента от БВП само за една година. Ако подобни явления зачестят, натрупаните загуби могат да достигнат около 0,8 процента до 2029 година.
Изследователите предупреждават, че последствията няма да се ограничат само до по-ниската производителност. Все по-голямо значение ще имат прекъсванията във веригите на доставки, по-ниските приходи от туризъм в засегнатите райони и нарастващите инвестиции в адаптация към климатичните промени.
Още по-рано ЕЦБ предупреди, че продължителните горещини и засушавания могат да увеличат инфлацията при храните с между 0,4 и 0,9 процентни пункта, като през следващите десетилетия този ефект може да стане още по-силен.
Дълго време рискът от екстремните жеги се възприемаше основно като проблем за държавите от Южна Европа. Последните оценки обаче показват различна картина.
Германия вече се нарежда сред европейските икономики, които могат да понесат най-големи икономически загуби от горещите вълни до края на десетилетието. Причината не е, че германските лета ще станат сравними с тези в Южна Испания, а че голяма част от инфраструктурата, жилищния фонд и производствените мощности са изградени за значително по-хладен климат.
Според анализ на организацията „Клаймът Аналитикс“ (Climate Analytics), изготвен по поръчка на Световната банка в началото на 2026 г., Германия все още не разполага с цялостна стратегия за управление на риска от екстремни горещини. Изследването заключава, че адаптацията на инфраструктурата изостава от темповете на климатичните промени.
Подобна тенденция се наблюдава и в данните на Европейската комисия за ограниченията пред бизнеса. Все по-голям брой предприятия в Германия и Испания посочват екстремните метеорологични условия като фактор, който затруднява производството.
Освен отражението върху производителността горещите вълни увеличават риска от нарушения в транспорта. Ниските нива на водата затрудняват корабоплаването по вътрешните водни пътища, железопътната инфраструктура е изложена на по-чести повреди, а в отделни случаи се налага ограничаване на работата на електроцентрали поради недостиг на вода за охлаждане.
Всичко това превръща климатичните условия във все по-важен икономически фактор.
„Настоящата гореща вълна показва, че времето вече не е само фактор за ежедневието, а все по-често се превръща в определяща променлива за икономическата активност“, заключава Карстен Бржески. Според него термометрите постепенно се превръщат във водещ индикатор за състоянието на европейската икономика.
/home/buntbgwb/public_html/wp-content/themes/foxiz/templates/popup.php on line 164
Последни коментари