„Данък България“ е 6 години от живота

От решаващо значение за дълголетието са качеството на храната, здравеопазването и парите

До най-голяма възраст стигат хората в Лихтенщайн, Испания и Швеция

Най-зле са в северозападната част на страната

Българите живеят най-кратко сред жителите на страните от ЕС. Продължителността на живота в България е средно 75,8 години, при 81,5 години общо за страните от ЕС, обявиха от европейската статистическа служба Евростат. Оказва се, че при живот в България хората плащат своеобразен “данък” в размер близо 6 години от живота си. По-внимателен анализ на данните показва, че продължителността на живота е свързана с парите, добрата храна и качеството на здравеопазването. Дълголетието зависи и от това колко спокоен живот води човек.

Най-близо до нас сред страните от ЕС е Латвия, където средната продължителност на живота е 76,4 години. Именно Латвия е най-близо до нас и по размер на минималната заплата. В Латвия тя е 780 евро, при 620 евро в България. На трето място по най-кратък живот е Румъния със 76,5 години, която е на трето място сред страните от ЕС и по минимална заплата със 795 евро. Средно под 80 години живеят в още няколко държави от ЕС – Естония (79,4 г.), Полша (78,5 г.), Хърватия (78,9 г.), Словакия (78,4 г.), Литва (77,5 г.) и Унгария (76,8 г.). Оказва се, че нито една от икономически най-развитите държави в ЕС не е сред тези с най-кратък живота на населението.

Страните от ЕС с най-голяма продължителност на живота са Испания (84 години), Швеция (83,8 г.) и Италия (83,7 г.). На следващите места са Кипър (83,5 години), Люксембург (83,2 г.), Ирландия (83,1 г.), Франция и Малта (и двете по 83 г.).

Ако обаче погледнем не само държавите от ЕС, а всички страни в Европа, се оказва, че на първо място по продължителен живот е Лихтенщайн (84,2 г.). А в челните позиции влиза и Норвегия (83,2 г.). Това са държави с висок жизнен стандарт – хората имат високи доходи и спокойствие в работата си, а могат да разчитат и на добро здравеопазване.

Данните на Евростат показват продължителността на живота не само в отделните страни, но и в различните региони на всяка държава. В България най-зле са в Северозапазния район, където средната продължителност на живота е 73,9 години. А най-добре са в Югозападния район, в който влиза и София, със 77 години. София се отличава най-много от останалите населени места в страната с по-високи заплати и по-добър достъп до лекарска помощ. Явно тока оказва влияние и върху дълголетието.

На регионално ниво сред държавите от ЕС четири региона са достигнали продължителност на живота от 85 години или повече. Това са испанският столичен регион Мадрид с 85,7 години, италианските провинции Тренто и Болцано в северната част на страната и шведският столичен регион Стокхолм, всички с 85 години. В другия край на класацията, сред 5-те региона на ЕС с най-ниска продължителност на живота, три са в България: Северозападен (73,9 години), Северен централен (74,9 години) и Североизточен (75,4 години). Другите два са Майот (отвъдморска територия на Франция в Индийския океан) със 74,5 години и Есак-Унгарска област в Унгария със 75,1 години.

Най-много са в София

В България има 439 столетници

В столицата има най-много възрастни хора

В София има най-много столетници.

В България има 439 столетници, показват данни на Националния статистически институт. А хората в страната, които са на над 65 годишна възраст, са малко повече от 1,54 млн. Това са близо 24 на сто от цялото население на страната. Заради намаление на населението на страната и големия дял на хората на над 65 години, все повече хора на тази възраст работят.

В столицата има както най-много хора на възраст над 65 г., така и най-много столетници, които са 142 души. Именно в София има най-много болници, а и пенсиите са по-високи, защото заплатите на хората са по-големи. Високите пенсии дават възможност на хората да се грижат по-добре за здравето си, както и да ядат по-качествена храна. Това показва връзката между дълголетието, доброто здравеопазване и доходите.

На следващите места по столетници след столицата са областите Пловдив (47 души над 100 г.), Бургас (23), Варна (21), Кърджали (20), София-област (16) и Хасково (14).

Фактът, че в София има най-много столетници, не се дължи само на това, че в столицата населението е най-голямо. В София-град населението е 1,295 млн. човека, показват последните налични данни на НСИ. Това са малко над 20 на сто от цялото население на страната. Същевременно в столицата са 32,3 на сто от всички столетници. Оказва се, че в София има най-много столетници на 1000 души от населението. За сравнение в област Пловдив живеят около 10 на сто от населението на страната и там са близо 10 на сто от столетниците.

Има големи разлики между полове

Жените имат 5,2 години повече от мъжете

В България разликата е 7,3 години

Жените живеят най-дълго в Испания.

Жените разполагат средно с 5,2 години повече от мъжете. Продължителността на живота на жените в държавите от Европейския съюз е средно 84,1 г., а на мъжете е 78,9 г., показват данните на Евростат. В България жените живеят средно по 79,5 г., а мъжете само 72,2 г. Това означава, че след като възрастта за пенсиониране на мъжете и жените в България се изравни, жените ще получават пенсията си със 7,3 години по-дълго време от мъжете.

Във всички държави жените живеят повече от мъжете, но тази разлика варира значително между отделните страни от ЕС. В Латвия жените живеят средно с 9,8 години по-дълго от мъжете, а на следващите места по най-големи разлики са Литва (8,6 години) и Естония (8,4 години). Най-малки са разликите между половете в Нидерландия (2,8 години), Швеция (3,1 години) и Ирландия (3,4 години).

В страните от Европа най-висока е продължителността на живота на жените в Испания (86,5 г.), Лихтенщайн (86,3 г.), Франция (85,8 г.), Италия (85,7 г.), Кипър (85,6 г.), Люксембург (85,5 г.), Швеция (85,3 г.) и Португалия (85,2). Мъжете живеят най-дълго в Швеция (82,3 г.), Лихтенщайн (82,2 г.), Норвегия (81,6 г.), Италия (81,6 г.), Кипър (81,5 г.), Испания и Ирландия (и двете по 81,4 г.), Малта (81,2 г.), Исландия (81,1) и Люксембург (81 г.).

33% от смъртните случаи са причинени от заболявания на кръвообращението

Умираме най-често от високо кръвно и сърдечни заболявания

България е №1 в негативната класация

България е на първо място в ЕС по смъртни случая от заболявания на кръвообращението на 100 000 човека от населението.

33% от смъртните случаи в страните от ЕС са причинени от заболявания на кръвообращението, обявиха от Евростат. Заболяванията на кръвоносната система включват тези, свързани с високо кръвно налягане, сърдечни заболявания и заболявания на вените и артериите.

За година сред жителите на ЕС са регистрирани 4,84 млн. смъртни случая, причинени предимно от заболявания на кръвообращението (1,59 млн.; 32,8% от всички смъртни случаи), рак (1,16 млн.; 23,9%) и респираторни заболявания (0,38 млн.; 7,8%).

Други водещи причини за смърт включват външни причини за заболеваемост и смъртност (0,24 млн.; 5%), заболявания на храносмилателната система (0,21 млн.; 4,4%), психични и поведенчески разстройства (0,21 млн.; 4,3%), заболявания на нервната система (0,21 млн.; 4,3%), ендокринни, хранителни и метаболитни заболявания (0,17 млн.; 3,5%).

Общо за страните от ЕС за година са регистрирани 313 смъртни случая от заболявания на кръвообращението на 100 хил. човека от населението. Страната ни е на първо място в негативната класация по най-много такива случаи. Най-високите нива на смъртност от заболявания на кръвообращението са регистрирани в България (923 смъртни случая на 100 хил. души), Румъния (787) и Латвия (726). Това са трите държави с най-ниски минимални заплати и с най-малка продължителност на живота.

Държавите с най-малка смъртност от заболявания на кръвообращението са Франция (163 на 100 хил. човека), Испания (200) и Дания (208).

trud.bg