Диана Русинова: Никой не мисли за травмата на близките. Звънят и казват: Детето ви загина в катастрофа, елате! Брутално е!

Откакто се заговори за отнемане на автомобилите, случаите с пияни шофьори намаляха с хиляда, казва шефката на Европейския център по транспортни политики

още акценти:

При катастрофата с Местан има манипулация на обстановката

Хиляди безумни пътни знаци има из цялата страна

– Г-жо Русинова, предлагате поредица от издигнати кръстовища по улица “Гурко”, което да спре възможността за развиване на високи скорости там. Но има много такива улици в София и страната, с какво ще помогне това?

– Нека се абстрахираме от конкретния случай в събота вечерта, а и от столицата изобщо, защото тя е едно изключение – твърде гъстонаселен град е. Твърдя, че изобщо по улици с такъв профил – малки, свързващи трети клас улици и булеварди, скоростта не може да се ограничава с легнали полицаи, нито дори с повдигнати пешеходни пътеки. Защото трябва да повдигнете четири пешеходни пътеки, които образуват квадрат, а в карето между тях се получава нещо като дупка. А все пак трябва да има отводняване. По принцип има една опасна зона 5 метра преди и след пешеходната пътека, в която има голяма вероятност водачът и пешеходецът да не се видят. Това се избягва, когато цялото кръстовище се повдигне и почти се слее с тротоара.

Нашата нормативна практика го позволява и то вече се прави в София и някои други градове. Повдигнатите кръстовища може да се правят от друг материал: каучук, унипаваж или асфалт, и може да са в червен цвят.

Ние не просто предлагаме това да се направи на три места на улица “Гурко” – би бил евтин пиар. По-важното е, че трябва да се справим с пияните и дрогираните на пътя.

– Но как? Не опира ли до манталитет?

– Ако не сме го възпитали в семейството този манталитет, след като човек е минал 30-те, няма как тепърва да му го създадем. Държавата трябва да предложи букет от мерки, които да се прилагат в различните случаи.

Нашата организация още миналата година изготви конкретни предложения. Едното е да се направи обучителна програма за хората, които първи съобщават на близките на загинали при пътни произшествия за случилото се. Сега знаете ли как се случва? Обажда се един служител и казва: “Вашето дете загина при пътен инцидент, елате да го разпознаете”. Брутално е!

Дори за участниците в пътни инциденти, които са били само ранени, следва огромен посттравматичен стрес, за който дори няма създадена клинична пътека. А има много страшни случаи – деца загубват двамата си родители и баби и дядовци в една и съща катастрофа или родители губят и двете си деца. Изцяло на държавата е работата да създаде методика, по която да се работи с такива хора, трябват психолози, а и финансово да се обезпечи този процес.

Дори с хората, които отиват да разчистват пътя след инцидент като част от служебните им задължения, никой не работи. А да видиш човек, разчленен на части, повярвайте ми, няма как да не ти се отрази на психиката. Не знаете след десетина години накъде ще избие тази психическа травма.

Колкото до шофирането след употреба на алкохол и наркотици, ако ви хванат, сега наказанието за това е отнемане на книжката за 6 месеца и пращане на психотест и автокурс. За съжаление, тези психотестове станаха като вадене на медицинско при личен лекар – обикаляш различни медицински специалисти и всеки ти слага печат.

А алкохолизмът е болест, която се лекува. Трябва да преминеш курс на лечение и медицинско лице да удостовери, че вече си годен да притежаваш книжка. За това също трябва да се направи клинична пътека.

– Какво се случва сега?

– Хващат те, вземат ти книжката, минаваш курсовете и пак имаш свидетелство. Примерът с водача, който с над 2 промила алкохол уби 15-годишно дете на пешеходна пътека, е точно такъв – той вече веднъж е хващан с алкохол. Има много такива случаи и аз се чудя как се намират адвокати, които твърдят, че не било доказано, че точно алкохолът е забавил действията на водача.

– И въпреки тази война по пътищата се чуват гласове, че за българина е голям проблем да му отнемат колата дори когато става дума за хванатите пияни и дрогирани.

– Скандално е такова мислене. Когато човек седне зад волана пиян, той застрашава не само себе си или спътниците си, а всеки друг участник в движението, който волно или неволно се озове в близост. А само за един месец, откакто се заговори за тази законодателна мярка, с близо хиляда са намалели случаите на хванатите да шофират с алкохол. Което ме навежда на мисълта, че това е ефективна мярка и ще трябва да отстояваме тя наистина да се гласува. Защото у нас масово се смята, че чаша вино или бира няма да покажат нищо на дрегера.

И тази мярка съвсем не се взема под натиска на улицата, както твърдят някои. По-скоро въпросът е защо я вземаме чак сега, когато си заминаха толкова много хора.

– Вас често ви търсят по повод инфраструктурни проблеми на безопасността. Показахте наскоро странен знак, за който трябват минути замисляне, за да разбереш какво точно значи. Натъквате ли се често на такива неща?

24chasa.bg