По-голямата част от делата шамари, или т.нар. SLAPP дела (стратегически дела против публично участие – бел. ред.), в България за периода 2000 – март 2023 година са приключили в полза на журналистите – става дума за 87.5% от гражданските дела и 86% от наказателните дела. Средната продължителност на делата шамари е 2.8 години. Те обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи от близо 3 години.
Това са част от изводите на първия опит за систематичен анализ на SLAPP делата в България, изготвен от Антикорупционния фонд с подкрепата на Асоциацията на европейските журналисти.
Докладът включва обзор и коментар на практиката на българските съдилища по 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, носещи белези на SLAPP, за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България по случаи с елементи на SLAPP.
Според данните има увеличение на броя на делата и претендираните обезщетения за периода 2000 – март 2023 година.
Най-много дела са заведени през 2015 г. и 2018 г., като 50 от общо 64 дела са заведени в периода 2015 – 2023 г. В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лева. Един от тях е делото на застрахователното дружество „Лев инс“ срещу сайта „Медиапул“.
От АЕЖ припомниха годишната си анкета, според която съдебното преследване е сред водещите начини за тормоз върху журналистите в България.
В доклада се отбелязва, че дори и когато не завършват със съдебна победа обаче, делата шамари са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансовите ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време.
Авторите на анализа обръщат внимание, че освен ангажирането на журналистите като страна в граждански и наказателни съдебни процеси тези дела застрашават и свободата на словото със специфични за българската среда феномени:
административни и административнонаказателни производства срещу медии и граждански организации, които изглеждат мотивирани от цели извън законовата цел на подобни производства;
използване на дисциплинарни производства като форма на натиск;
физическо насилие върху журналисти; разпити на журналисти по досъдебни производства, с фокус разкриване на журналистически източници;
обвиняване на журналисти в извършване на престъпление с цел институционален натиск; реч на омразата; заплахи за саморазправа.
Какво точно са делата шамари?
„Огромната част от делата шамари в България са заведени срещу журналисти, но и срещу граждански активисти и неправителствени организации. Делата против публично участие са изключително всеобхватни, използват се с нелегитимна цел и застрашаване свободата на словото. Използва се съдебният процес, за да заглушиш нечий глас“, заяви София Желева, правен съветник към Антикорупционния фонд и един от изследователите по темата.
„Целта на SLAPP делата е насрещната страна да бъде тормозена, сплашена и накарана да замълчи, изправена пред психологически и финансов натиск и пред заплахата от наказателни санкции. За постигане на този ефект допринася и явната неравнопоставеност между страните в повечето SLAPP процеси, изразяваща се в по-стабилното финансово и/или политическо положение на инициатора на процеса спрямо обекта му“, пише още в доклада.
www.dnevnik.bg
Последни коментари