Европейският парламент потвърди във вторник предложението на Европейската комисия за удължаване на безмитния внос от Украйна с една година.
Въпреки протестите в пет държави, където властите обявиха, че фермерите са засегнати от повишеното предлагане на по-евтини храни от Украйна, предложението беше прието от евродепутатите с огромно мнозинство от 537 гласа „за“ и само с 42 гласа „против“ и 38 гласа „въздържал се“.
Българските евродепутати се разделиха партийно при гласуването, като представителите на ГЕРБ и СДС гласуваха против удължаването на безмитния внос, а останалите го подкрепиха. Срещу предложението за подновяване на суспендирането на вносните мита, антидъмпинговите мита и защитните мерки върху украинския износ за ЕС са гласували Асим Адемов, Александър Йорданов, Ева Майдел и Емил Радев от ГЕРБ-СДС, ЕНП, както и Петър Витанов от социалистите. Докато Ангел Джамбазки (ВМРО, консерватори), Радан Кънев („Демократична България“, ЕНП), Илхан Кючук, Атидже Алиева-Вели и Искра Михайлова (ДПС, „Обнови Европа“), както и социалистите Сергей Станишев, Елена Йончева, Иво Христов и Цветелина Пенкова са гласували за удължаването на безмитния внос с още една година.
Останалите български евродепутати не са участвали в гласуването.
Миналата пролет ЕС разреши на Украйна да внася в ЕС всички, стоки, които предвиждаха обмитяване по споразумението за свободна търговия, за да помогне на украинската икономика и по-специално на експорта на зърно и други храни, след като Русия блокира основния експортен канал – през Черно море. Разрешението изтича на 5 юни.
След като през февруари Еврокомисията предложи удължаване на безмитния внос с още една година пет държави – Полша, България, Словакия, Унгария и Румъния, се обявиха против мярката, като обясниха, че са залети с украински износ, който подбива цените и пазарите на собствените им производители.
Те писаха до Европейската комисия с искане за обезщетения и Брюксел им отпусна 156 млн. евро от кризисния си резерв, които те да предоставят на пострадалите. От тях 26 млн. евро са предназначени за България, като до септември правителството трябва да ги раздаде на засегнатите производители.
Миналата седмица Европейската комисия и петте държави се споразумяха и за временна забрана за внос на украинска пшеница, царевица, слънчогледово семи и рапица до 5 юни, като властите се ангажираха да отменят забраната за вноса на редица украински земеделски стоки в замяна на търговското изключение и финансовата помощ.
След вота в Европейския парламент в Страсбург предстои окончателно одобрение за удължаване на решението за безмитен внос от Украйна да бъде гласувано и в Съвета на ЕС преди да влезе в сила. Петте недоволни държави обаче нямат достатъчно гласове, за да го блокират.
Премахването на митата се прилага за плодове и зеленчуци, които са обект на системата на входните цени, както и за селскостопански продукти и преработени селскостопански продукти, които са обект на тарифни квоти. Промишлените продукти са обект на нулеви мита от 1 януари 2023 г. съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, така че те не са включени в новото предложение.
По данни на Европейската комисия, ЕС е най-големият търговски партньор на Украйна, като през 2021 г. той е представлявал 39.5 % от нейната търговия. Украйна е 15-ият по големина търговски партньор на ЕС, на който се падат около 1.2 % от общата търговия на ЕС.
Киев протестира срещу изключенията, направени от Брюксел за петте държави. Президентът Володимир Зеленски ги определи като „неприемливи“ и поиска Европейската комисия да ги отмени.
/www.dnevnik.bg
Последни коментари