Един французин на път: Североизточна България – една история с море, резервати, редки птици, кулинарни изкушения и село – столица на пъпеша

Август е месец, който в България традиционно се свързва с море и почивка. Решавам да се приобщя към традицията. Избирам Северното Черноморие и питам мой познат от района какво интересно мога да видя там освен плаж и вълни. „Ще видиш енергийното минало и енергийното бъдеще“, изненадва ме отговорът. Няколко дни по-късно разбирам какво има предвид.

Пътувам на север от Варна, набелязал съм половин дузина места за посещение в търсене на комбинация от море и прохлада. Районът е силно ветровит и броят на издигнатите ветрогенератори е впечатляващ – отделно разположени или цели „ферми“. Това, предполагам, е бъдещето на енергетиката, което имаше предвид моят познат. Гарнирано е с модерни игрища за голф. По-късно, в района на Тюленово, ще попада на множество стари варели за събиране на нефт и на все още действащи сонди. Това, предполагам, е енергийното минало.

Природно-археологически резерват Калиакра

Първото от набелязаните интересни места в тази част на България е Калиакра – полуостров, навлизащ на два километра в Черно море. Живописните крайбрежни скали достигат височина 70 м и заради съдържанието на желязо в тях са оцветени в различни нюанси на червено и оранжево. Вълните са издълбали в подножието им пещери и ниши, до които може да се стигне само откъм морето. Покрай носа могат да бъдат забелязани корморани, а понякога и плуващи делфини. Заради своята естествена защитеност от високите скали и разположение навътре в морето, мястото е стратегическо. През IV в. пр. Хр. тук се намира селището Тиризис, наречено така заради името на местното тракийско племе тиризи. По римско време са били построени водопровод, баня, крепостни стени, някои от които са съхранени и до днес. Разцветът на Калиакра е през XIV в., когато тя е била столица на Добруджанското деспотство.

Според легендата, след превземането на крепостта от турците, 40 български девойки сплитат косите си на обща плитка и се хвърлят от стръмните скали, за да запазят честта си.

Първата от тях се е казвала Калиакра и затова носът е наименуван по този начин.

Днес 687 хектара от района са природно-археологически резерват. Той е единственият в България, който включва морска акватория, както и камениста степ.

Че мястото е стратегическото, е видно и сега. Част от носа е военна зона с ограничен достъп. Освен това виждам, че са разположени още метеорологична станция, музей, параклис, ресторант. На няколко места забелязвам особени уреди, монтирани в скалите. Служели за измерване движенията на земните маси, обяснява ми Владимир Плешков от музея към комплекса. И допълва, че тук, заедно с Кресненското дефиле, са най-земетръсните райони на България.

Съвсем близо до носа се намира закътан малък залив с плаж – Болата. Температурата се покачва с рязък темп

и решавам да се разхладя в морските води. Заливът и плажът са малки, но много симпатични, водата е чиста, пясъкът фин, гали ходилата.

Усещам глад и се сещам, че минавайки през с. Българево бях видял табела за ресторант за охлюви. Заведението е впечатляващо, съчетава ферма – може да видите градината с охлюви – и ресторант на открито във френски стил, в който всеки детайл изглежда на мястото си.

Награждавам се с охлювена салата натюр и охлюви по бургундски. Минавайки през центъра на с. Българево чувам музика и виждам виещо се пред читалището хоро. Включвам се с удоволствие, въпреки скромните си умения. На излизане от селото си купувам пъпеши – предлагат се масово, а продавачката ме уверява, че селото е българската столица на пъпеша.

Археологически резерват Яйлата

Продължавам към следващия археологически резерват – Яйлата. Намира се на приморска тераса до село Камен бряг, издигната на 60 метра над морето.
Тук може да бъде видян цял „пещерен град“ – повече от 100 пещери, населявани от V хилядолетие пр.Хр. В района има некрополи, останки от ранновизантийска крепост, тракийско светилище, жертвени камъни, винарна. През Средновековието пещерите са били използвани и като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, каменни икони, кръстове.

Мястото е открито и обхождането му в юлските горещини трябва да се прави разумно – препоръчителни са шапка, слънцезащитен крем, шише вода. Такова е и намиращото се малко по на север, точно до с. Камен бряг, скалисто плато. На него

всяка година на 1 юли ентусиасти посрещат изгрева

с легендарната песен July morning на английската рок банда Uriah Heep. От 2004 г. да 2019 г. вокалистът на групата Джон Лоутън изпълнява песента на живо до Камен бряг за всички гости на „Джулая“, който възниква като хипи празник през 80-те години.

След смъртта на Лоутън през 2021 г. на скалистото плато до Камен бряг е издигнат негов паметник. По желание на рок звездата прахът му е разпръснат на това място. „Джон обичаше България и я приемаше за своя втора родина“, пише на паметната плоча.

Паметникът на музиканта е точно до „Огънчето“ – постоянно горящ огън, подхранван от газ, идващ по метална тръба с малък дебит. Това е легендарно място, привличащо весели компании, особено вечер. Когато си тръгвам, се разминавам с двама англоговорящи младежи на велосипеди и с китари, които, забелязвам в огледалото за обратно виждане, се настаняват около Огънчето. Задават се и два кемпера с регистрация от Великобритания. Дали не идват, за да отдадат почит на Джон Лоутън?

Тюленово

Следващата ми спирка е Тюленово, малко село до морския бряг, което също е разположено до стръмни отвесни скали. Името си получава от тюлените монаси, които са обитавали тези води в миналото.
Според една от историите, разказвана от местните, през 30-те години на миналия век румънската кралица Мария, която живеела в Двореца в Балчик, освобождава двойка тюлени. Те стигат до тукашните брегове и мястото се оказва подходящо за тях заради подводните пещери, прибоят и ветровете в района. Двойката дава начало на цяла колония. Счита се, че последните открити останки от тюлен монах са от 1978 г.

Днес най-голямата забележителност на селото е Арката – подобно на мост скално образувание, свързващо брега с канара в морето. Изваяна от разрушителната сила на водата и вятъра, тя е любим обект за професионалните фотографи и любителите на смартфон фотографията. Хотелът, в който се настанявам, е съвсем близо и колкото и пъти да погледна в тази посока виждам, че около нея кипи снимачна дейност.

Досами Арката, в морето, се издига канара, наречена „Самотника“. Тя е любимо място на екстремните катерачи.

Тези, които се изкачат по нея, обикновено оставят някакъв предмет като доказателство за постижението си.

В Тюленово няма плажове и като цяло районът е подходящ за тези, които търсят природната красота, спокойствието и усамотението, а не лукс и шумни забавления. Празникът на селото е на 31 май – на тази дата през 1951 г. е открито първото находище на нефт в България.

Езерата край Шабла и Дуранкулак

По пътя към Дуранкулак се отбивам до Шабленския фар. При всичките условности на класациите, този претендира да е най-старият, най-високият и най-северният в България.

Набързо разглеждам и съседното рибарско селище. Импровизираното му „градоустройство“, къщичките, уличките, дворчетата и оградите заслужават цяла отделна тема. Колоритът на мястото и неговите обитатели ме изкушава да остана тук поне ден, но нямам достатъчно време, оставям го за следващ път.

На север от фара са разположени три водни обекта – Шабленска тузла, Шабленско и Езерецко езера. Те са защитени територии, заради важното им значение за прелетните птици по

един от двата най-значими маршрути за миграция на дивите птици в Европа – Via Pontica.

Повече от 250 вида птици припознават езерата като свой втори летен дом, използвайки ги за почивка и хранене. Тук може да се видят лебеди, патици и огромен брой гъски, които пристигат от родните си места в Сибир. В студени зими цялата световна популация на красивата червеногуша гъска, която е застрашен от изчезване вид, зимува в езерата по Северното Черноморие.

Шабленско езеро всъщност се състои от два съседни лимана – Шабленско и Езерецко езеро, свързани помежду си с изкуствен канал и отделени от морето с пясъчни дюни. Откритите водни площи са значителни по размер, а заобикалящите ги тръстики са основното местообитание на птиците в района. Езерото се захранва предимно от подземни води, а голяма част от него е в границите на правителствена резиденция.

Пътувайки на север, решавам да хвана черен път от къмпинг „Крапец“ посока къмпинг „Космос“ край Дуранкулак. Движа се успоредно на морския бряг, на метри от него. Тук е царството на дивото къмпингуване. Някои от „биваците“ са скромни – палатка и два чифта обувки пред нея. Други включват свръхлуксозни кемпери, соларни панели и много други екстри.

Но повече ме впечатлява друго – тук осмислям това, което бях чувал неведнъж. На север от Шабла плажовете са мечта за търсачите на по-близки връзка с природата и морето – безкрайни, широки и диви.

В ранния следобед стигам до Дуранкулашкото езеро, което също е плитък лиман, отделен от морето с пясъчна коса. В него има два острова. Едноименният археологически комплекс е от световно значение, но ми се струва, че сякаш в България тепърва ще бъде оценяван и популяризиран като туристическа дестинация.

Основните интересни места в комплекса са селищната могила от каменно-медната епоха, къснонеолитното селище от землянки и праисторическият некропол. Разкопките са разкрили осем културни пласта. Долните два от тях принадлежат на носителите на последните две фази от развитието на култура Хаманджия, а над тях следват четири хоризонта на култура Варна. Проучванията показват, че това място, понякога наричано Българската Троя, е обитавано повече от 6 000 години.

За комплекса можем да кажем няколко пъти „най“, обяснява ми вдъхновено Даниела Колева от Зеления образователен център в гр. Шабла. Тук е открито най-старото обработено злато в света – от около 6500 г. пр. Хр., т.е. по-старо и от Варненското, макар по-малко популярно от него. Тук са и най-старите каменни градежи в Европа и най-големият праисторически некропол в света с 1204 гроба. Открито е и светилище на тракийската Велика богиня-майка Кибела, изградено във вътрешността на карстова пещерна ниша.

Биосферен резерват „Сребърна“

Посещението на езерата по Северното Черноморие и информацията, която чета за тяхната важност за прелетните видове, рязко покачва интереса ми по темата. Решавам да посетя и Биосферен резерват „Сребърна“. Той се намира край село Сребърна, на 16 км западно от Силистра и на 2 км южно от река Дунав.

Преди това се отбивам до мидена ферма в близост до Каварна, където се наслаждавам на вкусни блюда от пресни миди. По принцип избягвам да ям морска храна далеч от морето, но тук притесненията не важат. Менюто предлага миди във всякакви варианти – от супи до десерти. Бързо усещам, че злоупотребявам с количествата храна. Опитвам да успокоя съвестта си – правя го в името на познавателната дегустация, а не на чревоугодничеството.

Два часа по-късно пристигам в с. Сребърна. Биосферният резерват обхваща едноименното езеро и околностите му.

Той е един от само двата природни обекта в България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО (другият е Национален парк „Пирин“).

Езерото е сладководно и е свързано с канал с река Дунав, през който периодично навлиза вода. Това служи за естествената подмяна на водата в Сребърна и изнасяне на придънната тиня. Езерото е дълбоко между 1 и 3 метра и често се заблатява.

Районът е богат на растителни и животински видове и е известен най-вече с птиците си и по-специално с къдроглавите пеликани – застрашен от изчезване вид. За тях има изградени специални платформи за гнездене. Срещат се още диви гъски, неми лебеди, белооки потапници. Резерватът е единственото място в България, в което гнезди голямата бяла чапла.

В комплекса има природонаучен музей с експозиция от препарирани птици от видовете, които обитават езерото. Разположението на музея е отлично и край него се разкрива гледка както към езерото, така и към неговите обитатели. Около водната площ и тръстиките е изградена екопътека, която обхождам частично.

Научавам, че тази година размножителният период на пеликаните е започнал твърде рано и заради последващо застудяване и замръзване на повърхността на езерото чакали са се добрали до яйцата в гнездата на плаващите платформи. Впоследствие пеликаните успели да отгледат поколение при следващото загнездване.

Освен в Сребърна колонии от къдроглавите симпатяги в България има и на остров Персин (Белене) и в защитена местност Калимок-Бръшлен в близост до Тутракан.

Пеликаните гнездят в тези защитени територии, където се чувстват в безопасност, но често се хранят на румънска територия, където традиционно има големи рибовъдни стопанства.

Вечерта, докато съм пред лаптопа, интернет платформите вече са актуализирали моя профил и ми показват неща свързани с птици и резервати. Попадам на публикация, в която се твърди, че България е топ туристическа дестинация за наблюдение на птици.

Само преди три дни щях да погледна с насмешка на това твърдение. Сега съм готов да се подпиша под него.

dnevnik.bg