Етикетите на храните могат да бъдат не само объркващи, но и подвеждащи

Потребителите лесно могат да се изгубят в лабиринта от етикети на хранителни продукти, посочват одиторите на ЕС в публикуван специален доклад, посочват в бюлетина си от Асоциация на месопреработвателите в България.

Етикетирането на храните следва да помага за вземането на информирани решения при покупката на хранителни продукти. Европейските потребители обаче се сблъскват с все повече твърдения, символи, лозунги и рейтинги върху етикетите, които могат да бъдат не само объркващи, но и подвеждащи, предава pariteni.bg.

Етикетите предоставят информация за съдържанието и свойствата на храните. Те също често се използват и за да направят продукта по-привлекателен, като подчертаят предполагаемите ползи от него, например това, че е здравословен, от биологично производство или че не съдържа глутен. Правилата на ЕС изискват етикетите да предоставят основна информация на потребителите, което е едно добро начало.

ЕСП обаче разкри редица обезпокоителни пропуски в законодателството, както и проблеми при проверките и санкциите.

„Вместо да носят яснота, етикетите на храните често създават объркване — използват се стотици различни схеми, символи и твърдения, които потребителите трябва да разшифроват“, заяви г-жа Кейт Пентус-Розиманус, член на Европейската сметна палата, отговорен за одита.

„Предприятията за производство на храни могат да бъдат много изобретателни по отношение на информацията върху етикетите, а правилата на ЕС изостават от постоянно развиващия се пазар. Това означава, че около 450 милиона европейски потребители могат да бъдат умишлено или неволно подведени.“

В действителност слабостите в законодателството на ЕС също могат да доведат до заблуждаване на потребителите. Правилата на ЕС за етикетиране на храните позволяват например посочването на твърдения за хранителни и здравни свойства дори за продукти с високо съдържание на мазнини, захар и/или сол.

По този начин захарни продукти, като например енергийни блокчета, може да бъдат рекламирани като „с високо съдържание на протеини“.

Потребителите все повече се сблъскват и с нерегулирани здравни твърдения за растителни вещества (като например „допринася за възстановяването на енергията“ или „подобрява физическата форма“), дори когато това не е обосновано от научни доказателства.

Някои потребители дори могат да се почувстват ощетени. Страдащите от хранителни алергии могат да се сблъскат с прекомерно предпазливо етикетиране на продуктите и общи предупреждения от типа на „може да съдържа [алерген]“. Това ограничава техния избор на продукти.

Вегетарианците и веганите са особено засегнати — етикетирането на продукти като подходящи за вегетарианци или вегани не е регулирано, защото не съществува определение за тези продукти на ниво ЕС.

dariknews.bg