Френският институт предлага на българската публика декемврийски срещи с разкошните роли на неподражаемия, непредвидим и необуздан екранен авантюрист Жерар Депардийо. До 17 декември в зала „Славейков“ ще има прожекции на шест филма с големия френски бохем – нови, стари, познати и непознати. Една сочна селекция за голям екран с „по-големия от живота“ образ на Жерар Депардийо.
Вече близо пет десетилетия той пробива световните кино екрани, след което изчезва и се появява там където най-малко го очакваме. Неизменен персонаж на френското кино, енигматична личност, чиято чувствителност и очарование умело се прикриват зад показна сила и могъщество. Изобилната му филмография включва повече от двеста филми. А програмата на Френския институт вече започна с петъчна прожекция на уникалния комедиен проект „Терапия за мизантропи“, в който Депардийо си партнира с най-големия жив френски автор – Мишел Уелбек.
В този филм провокативният френски писател и кинозвездата играят самите себе си. Мишел и Жерар се опитват да се справят с жестокия режим, който им е предписан в един терапевтичен център. Но се случва нещо неочаквано…
А тази вечер от 19 часа е прожекцията на „Влюбен в жена си“, режисиран от друг голям френски изпълтител – Даниел Отьой. Програмата продължава до 17 декември, с петъчни и съботни прожекции в зала „Славейков“. Останалите заглавия са „Изгубени илюзии“ по Балзак, класиката на Ален Рене „Чичо ми от Америка“, новата историческа драма „Мъже“ и кримката „Мегре и мъртвото момиче“.
В края на декември Депардийо навършва 74 години, а с годините става все по-активен. В последно време той беше нападнат от западните либерални медии като приятел на руския президент Владимир Путин, но се обяви против военните действия в Украйна и определи случващото се като „братоубийствена война”. Депардийо още в началото призова за сваляне на оръжието и преговори между двете страни.
Преди две години пък той официално се покръсти и прие православието в руската църква „Св. Александър Невски”, която се намира в историческия център на Париж. Това бе нова глава в религиозните приключения на френския актьор. През 60-те той за кратко приема исляма, после експериментира с будизъм, хиндуизъм и изявява интерес към юдаизма.
Преди десет години той обяви, че ще се откаже от френско гражданство заради високите данъци, които социалистическото правителство на Франсоа Оланд искаше да наложи на милионерите тогава. Депардийо гневно каза, че за годините, в които е един от най-успешните актьори в историята на Франция, е платил общо над 140 милиона евро данъци на хазната и временно се премести в Белгия, за да избегне новите закони. На следващата година пък отиде в Русия, прегърна се с Путин и получи своя руски паспорт. Събитието стана световна новина, а Депардийо съобщи, че е близък приятел с руския президент и има дълбоки връзки с Русия. После той отново се върна вродината си Франци.
Вече близо половин век години той е една от най-обсъжданите и противоречиви европейски знаменитости. Бонвиван, който казва, че може да изпие 14 бутилки вино на ден. Национално богатство за много французи и ходещ скандал за други. Кошмар за конформистите, които искат всички популярни фигури да бъдат политически коректни клонинги.
Той привлича внимание през 80-те с роли в „Последното метро” и „Полиция”, а през 1990-а става световна звезда със „Сирано дьо Бержерак”, който му носи номинация за „Оскар”, награда в Кан и статуетката „Сезар”.
После продължава своя възход в западни продукции и пробива на американския пазар с „1492: Завладяването на рая”, „Зелена карта”, „Хамлет”, „Желязната маска”, „Животът на Пи” и многото други. Енергията му изглежда неограничена, той продължава да се снима в няколко филма всяка година и постоянно преминава от проект на проект. Филмовата продуктивност на Депардийо върви успоредно с апетита за сладък живот, скандали и приключения.
Майстор на импровизацията, радвам се, че го избрах за ролята на Колумб
Работихме много добре с него по „1492: Завладяването на Рая”. Знаех, че няма да сбъркам с него за ролята на Колумб. Бях го гледал във френски филми, където той демонстрира онзи рядък талант да приковава вниманието с всяко свое действие. Той правеше посредствените роли в добри, а добрите – в специални. Роден артист, който се нуждае от много малко режисьорски насоки. Майстор на импровизацията, който жонглира с различни стилове.
Сър Ридли Скот, режисьор и продуцент
Обичан артист, но не беше прав за данъците
Бях много критичен към решението му да се откаже от страната си, заради по-високите данъци. За богатите французи трябва да е акт на солидарност да плащат своите данъци. Патриотичен акт. Той е голяма звезда и всеки го обича като артист. Но не беше прав. Не беше и единствен – много богати французи решиха да избягат от своята родина и да не плащат данъци тук.
Жан-Марк Еро, бивш премиер на Франция
Има нещо изконно френско в него
През годините Жерар Депардийо натрупа много негативи като публична личност и за мнозина той по-скоро е олицетворение на крайностите. В същото време има нещо изконно френско в него, нещо, което не резонира по същия начин сред широката публика в англоезичния свят. Но той все пак стана и един от малкото френски звезди с истински успех в Холивуд. Но Холивуд не е неговото място. И все пак той е голям актьор и дори със своето свръхтегло успява да играе по интересен начин.
Марк Кремод, кино критик
В ролите на Распутин, Сталин и Нострадамус
Жерар Депардийо притежава солиден опит с превъплъщаването в монументални фигури от руската история. Той вече е играл образите на Распутин и Сталин в историческите продукции „Распутин” от 2011-а и „Креслото на Сталин” от 2016-а. Наскоро се разбра, че е приел да изиграе и Леонид Брежнев във филм за Пражката пролет на хърватския режисьор Лордан Зафранович. Наскоро завърши работа и по минисериала „Диан дьо Поатие”, където влиза в ролята на Нострадамус.
trud.bg
Последни коментари