Забравете ЕГН-то: Как да контролираме процеса на стареене

Авторите описват седем стадия на стареене и въвеждат понятието „стадий на трептене“ – период, в който функционалната възраст не е фиксирана и хората могат да преминават между нива на жизненост въз основа на начина си на живот и мислене. „Чрез позитивни интервенции имаме способността да се върнем чрез трептене към стадия на стареене, в който искаме да се намираме“, казва Райли, като подчертава, че стресът и неуспехите могат да карат хората да се чувстват по-стари, но тези промени не са постоянни. Ключът е в идентифицирането на лични „тригери на трептене“ – физически, психологически, социални или екологични промени, като упражнения или подновяване на социалните контакти.

Вместо хронологичната възраст авторите предлагат фокус върху „преживяната възраст“ – понятие, което Каплан сравнява с усещането за температура при влажно време: числото на термометъра не отразява реалното усещане. По същия начин, казва той, общоприетата представа за 65 години като граница на упадък е социална конструкция, произтичаща от американския Закон за социалното осигуряване от 1935 г., а не биологична реалност. Вместо „стареене на място“, Каплан и Райли препоръчват „стареене с темпо“ – съзнателен избор на приоритети и занимания, съобразен с личните ценности. „Стареенето или остаряването не е проблем за решаване… то е възможност, която трябва да бъде използвана“, обобщава Райли.