Започват тържествените богослужения за Рождество Христово

На 25 декември християнският свят чества празника Рождество Христово. По този повод и в България ще бъдат отслужени тържествени богослужения в празничния период от 24 до 28 декември, съобщиха от преслужбата на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП).

Богослужения за Бъдни вечер

На 24 декември, Бъдни вечер, ще има тържествени богослужения в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, като там от 9:30 ч. ще бъде отслужена Василиева света литургия.

От 18:00 ч. на 24 декември, в катедралата „Св. Александър Невски“ ще започне празничното всенощно бдение, което ще бъде възглавено от българския патриарх Даниил, в съслужение с митрополити и епископи на БПЦ-БП.

Бъдни вечер

На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.

От православна църковна гледна точка няма никакво значение или друго изискване, освен ястията на трапезата да са постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост.

Традиционно на вечерята на Бъдни вечер се казва молитва и домът се прекадява с тамян.

Богослужение за Рождество Христово 

На 25 декември, на Рождество Христово, българският патриарх Даниил ще отслужи от 9:30 ч. празнична Златоустова света литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

История на празника

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г.

В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на четвърти век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина – около седми век.

Арменската църква празнува Рождество Христово на 6 януари.

Първата църковна служба на празника се датира от науката в пети век.

Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева Мария била дадена като съпруга на възрастния Йосиф, за да съхранява той девството й и да се грижи за нея. Още преди да започнат да живеят заедно, се оказало, че тя е заченала в утробата си дете от светия Дух. Праведният Йосиф бил мним мъж на Мария, а в действителност бил пазител на посветената й на Бога девическа чистота и очевидец на непорочния й живот.

Според евангелския разказ на светите евангелисти Матей и Лука за Раждането на Спасителя, светата Дева Мария и праведният Йосиф дошли в Давидовия град Витлеем за преброяването на жителите на Римската империя по времето на кесаря Октавиан Август. Те обаче не могли да намерят подслон в града и затова Младенецът Иисус се родил в пещерата извън града, където пастири се приютявали със своите животни. Така Божият Син се родил на земята като Младенец в неизказано смирение, защото в Рождественската нощ Той избрал бедна и скромна обстановка. Иисус Христос не дойде като земен цар в богат дом или дворец със скъпоценни съкровища, царедворци и слуги. Той дойде в нашия свят в скромна и бедна обстановка, за да ни покаже величието на Своето смирение и да ни научи на Своето смирение, и послушание към Бога.

Кои са символите на Рождество Христово?

Христос като младенец

В центъра на иконата на празника Рождество Христово, Христос е поставен в ясла. Това изображение доминира и е отправна точка на всичките персонажи, които са предадени около Него.

В някои икони с по-детайлно съдържание на празника Спасителят не лежи в яслата (хранилката) за животни, а в каменна „люлка“, което представлява алюзия за Разпятието и Възкресението.

Животните

Животните в сцената на празничната икона показват своята грижа към Младенеца, като топлят Христос с дъха си. Те символизират участието на природата в Неговото раждане.

Божията майка

След Христос, светата Дева Мария е най-централният образ в иконата на празника Рождество Христово. Понякога тя е обърнала глава и гледа настрани, обратно на Младенеца, изпълнена със страхопочитание, че нейното дете е и очакваният Спасител на света. В други изображения я виждаме как с любов е обгърнала главицата на своя Отрок.

Св. Йосиф

На празничната икона св. Йосиф винаги е изобразяван на разстояние от Христос и в по-малък мащаб. Понякога е обърнат към яслата, а понякога в друга посока. Винаги обаче държи главата си с ръка, в знак на озадачение за това, което се е случило и се случва, тъй като то надхвърля всякаква човешка логика.

Св. Йосиф е истински праведник, приел отговорността да защити Мария и нейното дете след Божието откровение за тайната на въплъщението на Христос.

Влъхвите (мъдреците) с дарове

В иконата на Рождество Христово те почти винаги биват изобразени, като конници, които гледат на звездата, която ги е довела до Месията. Те понякога предлагат своите дарове на новороденото, сякаш присъстват в яслата. Тези трима мъже символизират другите народи, които ще приемат Христос като Месия, тъй като Божията любов не прави разлика между раси и нации.

Ангелите      

Целият свят е в неведение какво се случва в тази свята нощ и само няколко овчари виждат ангелите и чуват тяхното песнопение, което ги отвежда до яслата. Пастирите представляват човешкия род, докато ангелите представляват небесния свят, всички заедно участват в събитието на раждането, изпълнени със страхопочитание, защото Бог, Който създаде света и Вселената, а Сам е Безкраен, е вече и човек.

Звездата

Звездата, изобразена на иконата и която е част от историята на Рождество Христово, означава естествената светлина, както и появяването на нова звезда преди раждането на Христос – факт, който също присъства в пророчествата като знак за идването на Месията.

Звездата символизира и Божията благодат, която озарява новородения Христос. Следвайки целия ход на човешката природа, Той ще познае смъртта, за да я победи с Неговото Възкресение, от любов към човека и света.

dariknews.bg