Защо движението не е магическо хапче срещу излишните килограми

Тази идея се подкрепя от по-ранни изследвания, включително такива върху ловци-събирачи, които въпреки високата си физическа активност изгарят приблизително толкова калории, колкото и хора със заседнал начин на живот. Според модела на „ограничения енергиен разход“ организмът поддържа общия си дневен разход в относително тесни граници, като преразпределя енергията.

Компенсацията може да се прояви по различни начини. Хората могат да станат по-малко активни извън тренировките – да се движат по-бавно, да почиват повече или да намалят неволни движения като жестикулиране и неспокойно движение. Освен това има данни, че тялото може да намалява енергията, отделяна за имунни, хормонални и други физиологични процеси.

В същото време не всички хора реагират по този начин. Някои изследвания показват, че общият разход на енергия нараства пропорционално с физическата активност, без ясна компенсация. Според учените това може да зависи от енергийния баланс – когато човек е в калориен дефицит, тялото по-активно „пести“ енергия, докато при достатъчен прием на калории този ефект е по-слаб.

Вероятно истината се намира между двата модела. Организмът има естествена способност да регулира теглото си, което обяснява защо повечето хора не качват или губят драстично килограми за кратко време.

Експертите подчертават, че това не означава, че упражненията са неефективни. Напротив – те играят ключова роля за здравето. Физическата активност подобрява метаболизма, повишава чувствителността към инсулин, намалява възпаленията и риска от хронични заболявания, както и помага за поддържане на постигнатото тегло.

Затова, макар упражненията да не са „бързо решение“ за отслабване, те остават един от най-важните фактори за дългосрочно здраве и баланс в организма.