Полша разполага хиляди военнослужещи по границата си с Беларус, наричайки това възпиращ ход в момент на нарастване на напрежението между двете съседни държави. Това напрежение по границата между Полша, страна от НАТО и ЕС, и Беларус, която е съюзник на Русия във войната ѝ срещу Украйна, се засилва през последните месеци. Ето защо:
Полша подкрепя беларуската опозиция още от президентските избори през 2020 г., на които проруският беларуски лидер Александър Лукашенко спечели шести мандат при гласуване, смятано за фалшифицирано от Полша и по-широката западна общност.
През 2021 г. Беларус започна да организира и изтласква хиляди мигранти от Близкия изток и Африка през границата към Полша. Този ход се разглежда от Полша и ЕС като планиран заедно с Кремъл и целящ да предизвика нестабилност в Европа.
Дясното правителство на Полша, враждебно настроено към идеята за приемане на мигранти, построи стена на стойност 400 хил. долара, която значително намали притока на мигранти.
Войната в Украйна
След нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Полша осъди нападението и подкрепя Киев с военно оборудване, политическа поддръжка и хуманитарна помощ, включително с приемането на над 1.2 милиона украински бежанци. Беларус е на страната на Русия в конфликта, а Полша участва в международните икономически санкции срещу двете държави.
Официални държавни представители и проправителствени активисти в Беларус са създали формирование, наречено Командване на патриотичните сили, което Минск използва като политически инструмент. В неотдавнашно обръщение към народа на Полша това формирование заяви, че полските политици „разпалват огъня на войната с действията и реториката си“ и са „водени от безумието на шовинизма“.
Междувременно официални представители в Москва неведнъж са правили безпочвени изявления, че Полша възнамерява да анексира западните райони на Украйна. Москва също така твърди, че е преместила някои от ядрените си въоръжения с малък обсег на действие в Беларус, близо до източната граница на НАТО.
Наемниците от „Вагнер“
Полша също така е обезпокоена от присъствието в Беларус на хиляди руски наемници от „Вагнер“, за които неотдавна бе съобщено, че са участвали във военно обучение близо до границата. Миналата седмица в Полша бяха арестувани двама руснаци, които бяха обвинени, че са разпространявали идеологията на „Вагнер“. Повече от половината поляци, анкетирани наскоро от центъра за допитвания ИБРИС (IBRIS), смятат руските наемници в Беларус за заплаха.
Миналата седмица два беларуски военни хеликоптера прелетяха за няколко минути на малка височина над полското село Беловежа, намиращо се близо до границата, след което се върнаха в Беларус – действие, определено от Полша като провокация.
Сувалският пролом
Освен че е граница на НАТО и ЕС, източната граница на Полша включва стратегически важно място, така нареченият Сувалски пролом, 96-километров граничен участък с Литва, който свързва трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония с останалите страни от алианса НАТО и ЕС. Тесният участък също така разделя Беларус от Калининград, силно милитаризиран руски анклав, който няма сухопътна връзка с Русия.
Военните експерти на Запад отдавна разглеждат Сувалския пролом като потенциална точка на напрежение при евентуална конфронтация между Русия и НАТО. Те се опасяват, че Русия може да се опита да завземе пролома и да откъсне трите балтийски държави.
Районът е силно защитен от полски и американски войски от страната на Полша и от канадски и германски войски откъм Литва.
Правителството на Полша казва, че няма да се уплаши и изгражда своя отбранителен и възпиращ потенциал, като премества войски и модерно оборудване на изток, за да укрепи границата с Беларус и с Калининград.
През миналата година Полша увеличи разходите си за отбрана до повече от 2.5% от брутния си вътрешен продукт, а през тази година сумата ще нарасне отново. Тя похарчи повече от 16 милиарда долара за оръжия, включително за танкове „Ейбрамс“, ракетни системи „Пейтриът“, реактивни изтребители, танкове и гаубици. Някои от тях ще заменят съветското и руското оборудване, предложено на Украйна.
Полша трябва да проведе решаващи парламентарни избори на 15 октомври. Популистката партия „Право и справедливост“, която е на власт от 2015 г. насам, възнамерява да спечели безпрецедентен трети мандат.
Партията използва обществената загриженост за сигурността и набляга на усилията си за укрепване на отбраната, като се стреми да сплоти избирателите около своята политика и да дискредитира опозицията и нейния основен лидер, бившият министър-председател Доналд Туск (по БТА).
dnevnik.bg
Последни коментари