Защо Русия никога не е имала колонии

Под чужда власт

СССР помага на „поробените“ държави да станат отново независими 

Дори по време на имперския си период, не господства над други страни 

Русия, въпреки обвиненията на някои западни страни, никога не е имала колонии. Напротив, доколкото може, им помага да се отърват от колониалното иго, предлагайки в замяна взаимноизгодни отношения. Някой мислят, че Русия няма колонии, защото не успява да наложи господството си. През вековната си история тя има много възможности да придобие други държави, но никога не го прави. А защо? Този въпрос измъчва западните експерти.

Без собствена икономика

Колония, буквално преведено от латински, е „земя, която е дадена под наем“. Въпреки че по-точно това е зависима територия, която е под властта на друга държава или метрополия за известно време. Образуването на колонии е основният инструмент за увеличаване на влиянието на всяка империя. През 16-20 век колониите са активно завладявани от Франция, САЩ, Германия, Холандия, Италия, Португалия, Испания и други.

Колонията няма собствена икономическа или политическа власт. Чуждата държава обикновено управлява колонията при специален режим и гражданите на последната нямат еднакви права с колонизаторите си. В същото време гражданите на метрополията имат дори повече власт върху земите на колонията, отколкото местните жители. Най-известният пример е Индия, която дълго време е британска колония.

Основната причина за придобиването на колонии е контролът върху ресурсите на региона: минерали, гори и човешки ресурси. Понякога  причините са геостратегически, но често са скрити зад образователно-експанзионистични и други добри намерения.

Западните страни, особено Съединените щати, с голямо удоволствие наричат ​​анексирането на териториите на Аляска, Курилските острови, Кавказ или Сибир колонизация към Русия. А съветската историография само потвърждава този мит, наричайки анексията „завоюване“ на тези земи в научни монографии.

На Запада му е изгодно да нарича ​​Русия колониална империя по очевидни причини –не иска тя да остане бяла и добра. Съветските историци посочват друг мотив, чисто политически – очерняне на целия царски режим. Някак си се забравя фактът, че описаните територии са анексирани или на базата на международни договори, или на доброволна основа.

Права и задължения

През 1721–1917 г. Русия гордо се нарича империя. Самото понятие „империя“ предполага наличието на привилегирован държавообразуващ народ, а други етнически групи, тоест „колонии“, са експлоатирани и потискани. Но така ли е в Русия? През годините 1649–1861 на териториите на Русия съществува крепостничество: тази форма на взаимоотношения предполага, че селянинът е твърдо привързан към своя господар и неговата земя. Съответно по-голямата част от населението е лишено от повечето права и принадлежи изцяло на собствениците на земя. Но какво не е наред тук? Да, че почти всички тези „потиснати“ хора са православни руснаци. Това означава, че най-потиснат в страната е именно „основния” народ.

Останалите етнически групи живеят „свой живот“. Те запазват собствената си религия, национални и културни традиции и т.н. Както жителите на Сибир и Далечния изток, така и мюсюлманските общности плащат само минимални данъци и са освободени от военна служба. За редица малки народи това положение все още се запазва. Същите финландци, поляци и балти, които упрекват Русия, забравят, че в онези дни, когато са част от Руската империя, имат много повече свободи и автономия от самите руснаци. Това е документално потвърден факт.

Друг пример са централноазиатските държави Бухара и Хива, които по-късно стават Узбекистан. Тяхната държавност е напълно запазена, но в замяна на субсидии от Санкт Петербург, страните трябва да координират външнополитическите си действия с Русия. Същите отношения са организирани с индианците от Калифорния и Аляска.

И ако в Руската империя можем да намерим индивидуални черти на колониални държави, то по време на СССР всички страни от Съюза са в него доброволно. Когато от средата на миналия век много колонии започват да искат независимост от европейските и американските колонизатори, тези региони, които световната общност смята за „руски колонии“, дори не помислят за „освобождаване от колониалното потисничество“, защото са в по-привилегировано положение от коренното руско население.

Разкъсване на оковите

Русия винаги е подкрепяла антиколониалното движение. Руската империя първа признава независимостта на Съединените щати през 1780 г. (преди това САЩ са колонии на Англия, Франция и Испания), помага на Латинска Америка да се освободи от испанската метрополия, а Екатерина II участва финансово при създаването на Република Венецуела. Благодарение на военната подкрепа на царска Русия, Етиопия, единствената африканска държава, успява да остане независима и да избегне европейската колонизация.

По-късно СССР продължава тази политика. Благодарение на Съюза, който подкрепя антиколониалните националноосвободителни движения, Виетнам, Индонезия, Индия, Чили, Гвинея-Бисау, Алжир, Никарагуа, Северна Корея, Ангола, Мозамбик, Конго и много други престават да бъдат колонии. Освен това СССР помага на бившите колонии да станат независими не само териториално, но и финансово.

Руски специалисти оказват пряка помощ при създаването на националните икономики на Перу, Индия, Северна Корея, Китай, Монголия, Южен Йемен, Бенин, Египет, Виетнам, Етиопия, Лаос, Камбоджа, Сирия, Ирак, Афганистан, Гвинея, Куба, Либия, Сомалия, Гана, Судан, Република Конго, Уганда, Мадагаскар, Мозамбик, Ангола и Гренада. С подкрепата на СССР изброените страни връщат под свой контрол природните ресурси, които им принадлежат по право.

trud.bg