Потенциалните икономически последици от земетресението в Турция могат да доведат до загуба на между 0,5% и 1% от брутния вътрешен продукт на страната през тази година поради нарушени вериги на доставки, загуба на физически капитал и работна сила, загуба на бизнес запаси, понижено потребление и по-ниски инвестиции непосредствено след земетресение, посочва доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), публикуван в четвъртък.
Банката отбеляза, че това е „разумна оценка“ поради очаквания тласък на усилията за реконструкция по-късно тази година, което ще компенсира отрицателното въздействие върху инфраструктурата и веригите на доставки. Дейностите по възстановяването могат да стимулират икономическия растеж през следващата година с около 1,5 процента, оценяват от ЕБВР.
По-широкият регион, засегнат от земетресението на 6-и февруари в югоизточна Турция, претърпя значителни щети на пътища, тръбопроводи, летища и електрическа инфраструктура, включително голям пожар в пристанището Искендерун, най-голямото в Турция. Икономическите връзки на засегнатите от трусовете райони с останалата част от страната обаче са по-ограничени, отколкото при предишното голямо земетресение от 1999 г., посочва ЕБВР. Засегнатите от сегашното земетресение райони са дом на 15% от населението на страната, но допринасят само за приблизително 9% от БВП и 10% от индустриалната добавена стойност на Турция. Приносът на засегнатите райони към селскостопанската добавена стойност е по-висок – 15%, въпреки че прекъсванията на селскостопанското производство вероятно ще бъдат смекчени от факта, че земетресението беше през зимата.
„Земетресението засегна до голяма степен земеделски райони и райони, където има лека промишленост, така че негативното отражение в други сектори е ограничено“, каза главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик пред Ройтерс.
Към момента на доклада на ЕБВР турските власти са обещали повече от 100 милиарда турски лири (около 5 милиарда щатски долара) за усилията за възстановяване, като международната подкрепа може допълнително да помогне за финансиране на реконструкцията. Тъй като застраховането срещу земетресения стана по-разпространено, отколкото през 1999 г., сега се очаква въздействието върху банковия сектор да бъде по-ограничено.
Тъй като земетресението се случи в началото на годината, тласъкът от дейностите по възстановяване може до голяма степен да компенсира настоящото отрицателно въздействие върху икономическата дейност. Като цяло нетното въздействие върху растежа вероятно ще бъде по-малко от 1 процентен пункт през 2023 г.
Турция и съседна Сирия бяха разтърсени от опустошително земетресение на 6-и февруари, което причини смъртта на над 41 000 души и остави милиони нуждаещи се да разчитат на хуманитарна помощ, като много оцелели останаха без дом при почти минусови зимни температури.
ЕБВР ревизира в низходяща посока прогнозата си за икономическия растеж на Турция, която е най-големият получател на средства от банката, до 3% от предишна оценка за експанзия с 3,5% през 2023 г. , но без да се отчита въздействието на земетресението в тази последна прогноза.
Банката добави, че нарастващите изисквания за външно финансиране и политическата несигурност, свързана с изборите в Турция през 2023 г., създават значителни икономически уязвимости.
„Тъй като обезценяването на турската лира изпревари инфлацията от 2015 г. насам, износът на Турция расте бързо, възползвайки се от по-ниските разходи, изразени в щатски долари“, се добавя в доклада на банката.
Междувременно турската лира достигна ново рекордно дъно по време на търговията в сряда, като за кратко падна до 18,90 лири за един щатски долар.
https://bnr.bg/
Последни коментари