Изборите (не)възможни: какви са рисковете пред местния вот

За разлика от предишния парламент, в който промените в Изборния кодекс бяха „първа точка“ за оформилата се по темата „хартиена коалиция“ – ГЕРБ, ДПС и БСП, в настоящия планове за спешни промени на изборното законодателство по-скоро няма. Нужда от такива обаче има, се разбра от коментари и на експерти, и на представители на Централната избирателна комисия (ЦИК), с които „Дневник“ разговаря. Защото изборните правила създават проблеми за гласуването и отчитането на резултатите, част от които си проличаха и на последния парламентарен вот през април, а други се очаква да създадат рискове на местните избори на на 29 октомври.

До този момент в страната не са провеждани избори за кметове и общински съветници с масово гласуване на машини, а при избора на последното Народно събрание по смесената система – с хартиени бюлетини и машини – се получиха хиляди грешки в протоколите и съмнения за отчетените резултати.

Краткото време преди вота едва ли ще позволи по-сериозни промени в Изборния кодекс, партньорите в управлението „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ имат и съществени различия какво би трябвало да се промени, а публично от опозицията се коментира повече каква ще е ролята на МВР в противодействието срещу купуване и контролиране на вота.

Така най-вероятно всичко ще бъда оставено в ръцете на изборната комисия, чиито правомощия обаче не са големи. Оттам неведнъж са посочвали, че само изпълняват разписаното по закон. ЦИК би могла да опрости вида на изборните протоколи и да осигури по-добро обучение на членовете на секционните комисии.

Експерти предупредиха и, че при местни избори, по-добре за организацията би било двата тура да са през две седмици, а не 7 дни, както е заложено в момента, за да се улесни подготовката за балотажите.

Основният проблем: протоколите

Изборната администрация утвърди един протокол, в който се сумират данните от хартиеното и машинното гласуване, като се посочват и съответните преференции. Затрудненията дойдоха най-вече от сумирането на резултатите от хартия и машина, след като ГЕРБ, ДПС и БСП въведоха ръчно броене на гласовете от машините, които преди това се взимаха от принтирания протокол, съдържащ сумарните данни от вота.

Анализ на несъответствията, публикуван на сайта на ЦИК, показва, че са допуснати близо 15 хиляди грешки в 2757 протокола. А около 22% от протоколите (един от всеки пет) са сгрешени при първите етапи от отчитането на вота. Сходен брой бяха и грешките на смесените избори през април 2021 г.

Стефан Манов, член на Обществения съвет към ЦИК, който определи изборите като „най-безобразните в най-новата ни история“, съобщи и за друг проблем – в софтуера за обработка на данните не е бил заложен „фундаментален контрол“ на това сумата на действителни хартиени бюлетини и тези от машина да е равна на общата.

На вота през април изборните комисии попълваха два пъти протокола, като първият път е чернова, в която трябва да сработят всички контроли, които показват точно изчисление, преди да се попълни официалният протокол. За местния вот обаче тъй като за всеки отделен избор се попълва отделен протокол – значително ще бъде усложнен процеса по изчисляването и публикуването на резултатите, защото се гласува основно с три бюлетини за кмет на кметство, община и за състав на общинския съвет (за които има и преференции). Има обаче и изключения с четири гласувания – с гласуването за кмет за район (в София, Варна и Пловдив).

Досега основният проблем при попълването е бил свързан с отделното отчитане на гласовете от хартиеното и машинното гласуване, вписването им на отделни редове и сборуването на тези резултати, както пресмятането на преференциите. Една от обичайните грешки е да се запишат всички преференции – от хартиеното и машинното гласуване, само в графата за хартиено гласуване.

През март пред БНР той предложи да се съставят два протокола – от гласуването с хартиени бюлетини и от машинния вот, които да бъдат предавани в „Информационно обслужване“ и там по номера на секцията след въвеждане на двете числа с формула да се получава общият резултат. „Проблемът е, че там, където има брокери на гласове, те искат да знаят максимално бързо гласовете в конкретната избирателна секция. Това е причината да не се изчака едно такова събиране в „Информационно обслужване“ на двата протокола и това е основната причина прочутите преброителни центрове да не бъдат въведени“, казва Стоилов.

Още през април членът на ЦИК Цветозар Томов алармира, че „при сегашната законова основа местните избори биха били доста проблемни, защото тогава ще има много повече грешки поради обстоятелството, че се гласува няколко пъти“. Добавя, че при мажоритарния избор на кметове дори незначителни разлики в резултата могат да бъдат от решаващо значение кой ще спечели.

В анализ на Обществения съвет към ЦИК по ключови въпроси от изборите на 2 април, е посочено, че трябва да се разширят правомощията на избирателната комисия, и при съмнения за сериозни нарушения и значителни несъответствия в протоколите тя да налага на съответните РИК и СИК в рамките на денонощие да извършат повторно броене на бюлетините.

По закон право на партиите от последното Народно събрание е да посочват членовете на СИК, като единственото изискване е да владеят български език. Традиционно избирателната комисия издава за тях методически указания за секционните комисии по прилагане правилата на Изборния кодекс.

След последните избори и многото грешки в протоколите експертът по конституционно право Наталия Киселова заяви пред БНР, че е готова да обикаля по общини, за да обучава членове на СИК. Пред „Дневник“ тя добави, че в инициативата е готов да се включи бившият член на Обществения съвет към ЦИК Стоил Стоилов, а предложението е отправено към комисията, но реакция няма. Според техните изчисления разходите биха били по-малки в сравнение с изпращането на членовете на комисиите в обучителни центрове. Киселова и Стоилов са част от група експерти, която наскоро изпрати предложения (в прикачения файл) до властите за промени в изборния процес, базирани и на доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от края на юли.

Тя подчерта, че сега няма единна система на обучение на представителите на СИК.

Пред „Дневник“ Симеон Стойчев, който е бил член на секционна комисия на последните избори очерта и други проблеми. Според него методическите указания не са написани достатъчно ясно, точно и структурирано, за да може човек, който не се занимава с административни дейности, да се ориентира достатъчно добре.

Стоил Стоилов предлага още видеонаблюдението на броенето на бюлетините, което не сработи в редица секции, да бъде анализирано, за да се отразят най-честите грешки на представителите на комисиите и да бъде обърнато специално внимание, с цел изготвянето на улеснени методически указания. Той припомня, че от 2014 г. досега всички намерения за обучително звено са останали нереализирани. Според него в СИК трябва да има поне по двама (председател и секретар) добре обучени представители, които не са предлагани от партиите, а са селекция на ЦИК и РИК.

Подобна идея има и членът на обществения съвет към ЦИК Стоил Цицелков. Според него начинът за решаването на проблема със сгрешените протоколи е партиите да провеждат задължителни обучения на представителите си в комисиите, като в коментар пред „Дневник“ той предложи да използват част от субсидиите си за целта. „Така, ако някой се разболее, да го замени друг представител от резервен списък, който също е обучен“, казва Цицелков.

В доклад до Народното събрание от юли 2023 г. от ЦИК отчитат, че честата смяна в съставите на СИК е „постоянно наблюдаван проблем“, но според тях проблем с обученията няма. Напротив, от изборната комисия предлагат да се съкрати срокът от назначаването на членовете на комисиите до произвеждането на избори като според тях „времето е достатъчно за извършване на качествено обучение на членовете на СИК“.

Какви са останалите подводни камъни

Традиционно на местни избори рязко се увеличават недействителните гласове, като по данни на Централната избирателна комисия през 2015 и 2019 г. при избор на общински съветници те са съответно 14.09% и 15.09%. От 2009 г. досега най-много недействителни гласове на другите видове избори – 6.4% има на втория тур на президентските през 2011 г.

За първи път резултати от него бяха зачетени през 2015 г. на местните избори, когато само в 50 секции имаше устройства. През юли 2019 г. депутатите решиха машинното гласуване да отпадне само за местни избори, а при последните промени в Изборния кодекс през декември 2022 г. гласуването на местните избори породи спор. Първоначално бе решено на тях да се гласува само с хартия, но впоследствие бе въведено смесеното гласуване.

Изборната комисия обаче изпитва сериозни притеснения за реализирането на машинния вот. Бившият говорител на комисията Димитър Димитров посочи пред „Дневник“, че ако на парламентарни избори има 31 избирателни района, съответно листите с кандидатите са също 31 умножено по броя регистрирани партии и коалиции, то местен вот се провежда в 265 общини, което означава, че за всяка от тях трябва да се регистрират листи с кандидати за общински съветници и кандидати за кметове, които след това трябва да се въведат в устройствата за машинно гласуване. По думите му става дума за около 40 – 50 хил. имена.

„Сертифицирането на бюлетините ще породи голямо напрежение, защото това е огромна техническа работа“, казва Димитров.

Ролята на ЦИК е да провери дали всички имена са нанесени коректно в устройствата, за да не се повтори случаят от април 2021 г, когато във Великотърновско при машинно гласуване с преференция 101 излизаше името на седмия в листата, а имената на първите трима кандидати се изписваха на по-долни места. „Освен това всяко име трябва да се провери дали е изписано коректно, защото всяка грешка може да послужи за основания за оспорване на резултатите“, казва Димитров.

Отделно от комисията посочват, че софтуерът за гласуване с машина, който е изготвен от „Смартматик“, няма модификация, позволяваща произвеждане на избори за кмет на кметство/община, на район и общински съветници, а когато е бил сключен договорът с фирмата за изработването на софтуер, той не е предвиждал машинно гласуване в избори за общински съветници и за кметове.

„За да се произведат такива избори, както и при всяко изменение на Изборния кодекс, свързано с бюлетината за машинно гласуване, е необходимо да се извърши ново модифициране на софтуера. Практиката показва, че при всяка модификация на софтуера под различна форма се налага участието на представители на „Смартматик“, което поставя българските избори в зависимост от една чужда компания, което създава предпоставки за недоверие в машинното гласуване“, пишат членовете на комисията в доклада си до Народното събрание.

„Срокът от 7 дни между двата тура намираме за прекомерно и необосновано кратък. Изборите за общински съветници и за кметове са най-сложните избори от организационна гледна точка , тъй като в повечето места с страната се гласува в три избора, а на някои места в четири. Затова ЦИК предлага на законодателя да удължи сроковете между първи и втори тур на местните избори от 7 на 14 дни“, пише изборната комисия в доклада си до депутатите.

От „Сиела“ не отговориха на запитване на „Дневник“ дали биха могли да препрограмират машините за 7 дни между първия и втори тур. В интервю за БНТ изпълнителният директор на фирмата Веселин Тодоров посочи, че ако резултатите от първия тур бъдат обявени до сряда, машините ще могат да се подготвят за втория тур.

Решението за това обаче зависи изцяло от Народното събрание. В края на първата пленарна сесия на 49-я парламент нагласите сред по-голямата част от депутатите за промени в Изборния кодекс преди местния вот бяха по-скоро отрицателни.

Политическите заявки досега

От „Продължаваме промяната – Демократична България“ настояват за спешни поправки, които биха върнали машинния протокол, така че поне отчитането на резултатите от устройствата да бъде по-точно и бързо, но засега партньорите им в управлението отказват с аргумент, че не бива кодексът за пореден път да бъде отварян преди избори.

В края на юли съпредседателят на коалицията Христо Иванов обяви, че са започнали разговори за корекции в изборното законодателство. Според депутатите от парламентарната група, те не са довели до резултат, тъй като ГЕРБ и ДПС не одобряват една от идеите на коалицията за машинния протокол – резултатът от ръчното броене на машинните бюлетини да се вкарва в машината, за да се сверява дали преброяването е коректно. При грешка да се прави повторно броене и ако отново има разминаване в резултата, да се взима този от ръчното броене, но в протокола да се отбелязва разминаването, гласи предложението на формацията.

Според представители на ГЕРБ, с които „Дневник“ разговаря, ако има отваряне на кодекса, то би било в посока да се направи една единствена поправка, която да изключи машинното гласуване за предстоящия местен вот, както бе направено през 2019 г. Тази идея пък не се одобрява от „Продължаваме промяната“.

На този етап третата възможност за решаване на проблема с протоколите, невалидните бюлетини и преброяването им – въвеждането на сканиращи устройства, също изглежда малко вероятно.

Ако все пак сред депутатите надделее волята за промени в Изборния кодекс, такива ще трябва да бъдат направени още в първите дни на новата пленарна сесия, т.е. в началото на септември.

Чака се и решение на Конституционния съд

Към усложнената ситуация се прибавя още едно обстоятелство – очаква се в скоро време Конституционният съд да се произнесе по жалбата на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ срещу промените в Изборния кодекс в 48-то Народно събрание. В края на януари двете формации сезираха конституционните съдии заради „неравнопоставеното третиране“ на гражданите, практическото заличаване на машинното гласуване и отмяната на избора на хората как да гласуват.

Макар че от коалицията по-скоро предполагат, че съдът няма да се произнесе преди местния вот (той няма конкретни срокове за това), ако все пак го направи преди изборите и решението е, че поправките са противоконституционни, това ще принуди Народното събрание да отвори Изборния кодекс. Причината е, че според конституционалисти, с които „Дневник“ разговаря, отмяната на определени разпоредби не връща автоматично предишните и така отваря дупка в законодателството, която трябва да бъде бързо решена.

www.dnevnik.bg