Много от виденията на Жул Верн, описани в книгите му, са като предвестници на бъдещия технологичен напредък. Неговите истории вдъхновяват редица учени и изобретатели да превърнат фантазиите му в реалност. Ето четири примера, за които пише Deutsche Welle:
Когато френският писател Жул Верн умира през 1905 г., въздушните полети с двигател, които той поставя в центъра на своята книга „Робур Завоевателя“ от 1886 г., вече са се превърнали от фантастика в реалност: само две години по-рано братята Райт са осъществили първия пилотиран полет в историята на човечеството. Но повечето от останалите му предвещания за технологии, които ще променят света, все още са далеч от реализация към момента на смъртта му. Като далечна фантазия е изглеждала в онези години обиколката около Луната с космически кораб, която той описва в книгата си „От Земята до Луната“ от 1865 година. Тази негова фантазия се сбъдва през 1968 година с мисията на НАСА „Аполо 8“.
Гениалността на Верн се крие в начина, по който той живо си представя как могат да се развият съществуващите технологии, а след това вгражда идеите си във вълнуващи приключенски истории. Неговите книги са вдъхновили редица учени и изобретатели да превърнат фантазиите му в реалност. Тук се спираме на четири примера.
Саймън Лейк (1866-1945), конструктор на подводници
Саймън Лейк е американски морски архитект, който проектира някои от първите подводници за военноморските сили на САЩ. Казва, че е задължен на Верн и по-специално на романа му „Двадесет хиляди левги под водата“ (1869 г.), който той прочел за първи път на 10-11-годишна възраст.
В книгата е описан „Наутилус“ – подводен кораб, който е много по-усъвършенстван от елементарните подводници, съществували по онова време. Лейк е завладян от амбицията да построи подводница, която да се равнява на „Наутилус“ или дори да го превъзхожда.
След като през 1898 година проектираната от него подводница „Аргонавт“ успява да измине 1000 мили, Лейк получава поздравителна телеграма от самия Верн. По-късно неговият внук, Жан Жул Верн, е поканен да бъде „кръстник“ на една от усъвършенстваните подводници на Лейк. Преди арктическа експедиция през 1931 г. корабът дори е прекръстен на „Наутилус“.
Алберто Сантос-Дюмон (1873-1932), авиоконструктор и изобретател
Бразилският изобретател Алберто Сантос-Дюмон не само проектира някои от първите дирижабли с двигател, но и лети с тях. При едно от многобройните си пътувания той обикаля Айфеловата кула в Париж. Това негово изпълнение през 1901 г. му донася слава по целия свят. През ноември 1906 г. Сантос-Дюмон извършва полет със своя самолет 14-bis.
В книгата си „Моите дирижабли“ Сантос-Дюмон нарича Жул Верн „любимия автор“ на младостта си и описва някои от произведенията му като вдъхновение за любопитството си към технологиите.
Игор Сикорски (1889-1972), пионер в авиацията
Майката на Игор Сикорски, Мария Стефановна Сикорска, разбужда у родения в Киев пионер на авиацията любовта към историите на Жул Верн. Най-вече „Робур Завоевателя“ вдъхновява Сикорски да се захване с конструирането на хеликоптерите, донесли му световна слава.
След няколко неуспешни опита в началото на 20 век, през 1939 година Сикорски успява да полети с Vought-Sikorsky VS-300 – първия функциониращ американски хеликоптер.
След като ранната форма на хеликоптера е модифицирана, моделът Sikorsky R-4 се превръща в първия масово произвеждан хеликоптер в света.
Сикорски проектира и множество самолети с фиксирани крила – най-вече след като емигрира от Русия в САЩ през 1919 година.
Константин Циолковски (1857-1935), учен между земята и небето
Константин Едуардович Циолковски, един от пионерите на ракетостроенето и космонавтиката, посочва именно Жул Верн като човека, разпалил интереса му към космическите полети.
Циолковски подражава на Верн и като писател – през 1893 г. публикува романа си „На Луната“. Той пише и много философски и научни трудове, посветени на космическите пътувания и връзката на човека с космоса.
Подобно на Жул Верн, Циолковски е бил убеден, че един ден хората ще се придвижват по-далеч в Слънчевата система.
„Човекът няма да остане вечно на Земята. Стремежът към светлината и космоса ще го накара да проникне в пределите на атмосферата – отначало плахо, но в крайна сметка ще завладее цялото слънчево пространство“, гласи епитафията на неговия обелиск, написана от самия Циолковски.
/home/buntbgwb/public_html/wp-content/themes/foxiz/templates/popup.php on line 164
Последни коментари