Изчезва ли България? В 201 села не живее никой, кметствата са намалели със 121

Жителите на коя българска община плащат най-високите данъци, защо кметствата у нас са вече със 120 по-малко и колко са призрачните села, в които не живее никой?

В „Числата на седмицата“ по Нова телевизия, правят проверка на фактите. По последни данни на НСИ за последната година в страната ни са настъпили някои промени, които касаят населените места. Преди да погледнем какво се е променило в различните области и общини, ще проверим данъка, който те са плащали.

Местните данъци са няколко вида, а размерът им се определя от съответните общински съвети. Така, областта, където през миналата година са платени най-високите местни данъци, е София-град. Най-високо над средните за страната са ставките върху търговията на дребно – 20 лева на квадратен метър търговска площ, при средно 13 за страната. Прехвърлянето на собственост също е над средните стойности, така е и при данъка върху таксиметровия превоз на пътници, който пък е близо двойно по-висок. И по трите показателя на второ място се нарежда област Варна.

Данъкът върху превозните средства е най-висок в Бургас. Областите с най-ниски данъци са Монтана и Видин, където данъка върху търговията на дребно например, е цели три пъти по-нисък от средния за страната. В Благоевград и Стара Загора, противно на общите тенденции и въпреки добре развитата си икономика, нивото на местните данъци остава ниско.

Най-високи са местните данъци в туристическата община Созопол. Най-ниските пък, според анализ на Института за пазарна икономика, са в община Медковец, монтанско, както и в самата видинска община, не само в областта.

През изминалата година от НСИ отчитат и промяна в броя на населените места у нас. Сумарно те са малко над 5250, като градовете са 257, а селата 4999. В близо една трета от всички тези села живеят под 50 души, а населените места без нито един жител са 201. Най-голяма част от тях се намират в областите Велико Търново и Габрово. Заради обезлюдяването кметствата са вече със 121 по-малко. За кметство се счита населено място с население от над 100 души с постоянен адрес.

България запазва административно-териториалното си разделение на 28 области и 265 общини. Най-голямата по територия област е Бургас, а най-малката – София-град. Какво обаче се случва с броя на населението в по-малките административни единици – общините? 8 от тях са с население над 100 хиляди души. Това са Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сливен и Плевен. В тях вече живее над 40% от цялото население на страната. В същото време в повече от половината български общини населението е паднало под 10 хиляди души. Най-малобройна е кюстендилската община Трекляно, с 552 жители. 9 пък са общините у нас, на чиято територия има само по едно населено място и то е именно техния общински център. В класацията за брой население общината, която се е придвижила с най-много позиции за 10 години, е Кърджали. От 19 позиция се е издигнала до 16-то място.

Трите най-големи града у нас са и единствените разделени на райони. Столична община се дели на 24, Пловдив – на 6, а Варна – на 5 района. 1/6 от жителите на Столична община живеят само в два от районите. Това са „Люлин” и „Младост”, като всеки един от тях наброява над 100 хиляди души. Едва 8 български града могат да се похвалят с брой жители по-голям или близък до този на „Люлин” или „Младост”. Населението в Пловдив е сравнително равномерно разпределено, като най-населен е район „Южен”. Единственият варненски район с над 100 хиляди жители пък, е „Приморски”.

tribune.bg