Илиян Николов – за измамата “Аз мога да спра, когато поискам.“

Години наред вярвах, че съм силен човек. Че контролирам. Че при мен нещата са различни. Точно тази самоувереност ме държа най-дълго в капана на зависимостта.

Днес говоря открито – зависимостта не е само за алкохола. Тя има много лица. Наркотици. Алкохол. Хазарт. Поведението е различно, но механизмът е един и същ. И в центъра му много често стои онази измамна увереност: „Аз мога да спра, когато поискам.“

Истината е болезнена – ако можехме, щяхме да сме го направили.

Самоувереността е коварна, защото не идва като слабост. Тя идва като сила. Като глас, който казва: „Вече си по-добре. Вече си научил урока. Едно няма да ти навреди.“ Този глас не крещи. Той шепне. И точно затова е опасен.

След години употреба аз бях убеден, че контролирам алкохола. Не разбирах, че всъщност той контролира мен. При наркотиците е същото. При хазарта – също. Човек вярва, че управлява ситуацията, че играе „разумно“, че дозата е „под контрол“. Но зависимостта не се храни с количеството. Тя се храни с самозаблудата.

Във възстановяването научих нещо изключително важно – зависимостта е заболяване на мисленето. А свръхсамоувереността е част от това мислене. Тя ни кара да подценим риска. Да омаловажим миналото. Да забравим болката. Да си повярваме, че сме „излекувани“.

Това е моментът, в който много хора се подхлъзват.

Истинската сила не е в това да докажеш, че можеш да употребяваш контролирано. Истинската сила е да приемеш, че не можеш. Да признаеш границата си. Да поискаш помощ. Да останеш свързан с хората, които разбират пътя ти.

Самоувереността казва: „Аз мога сам.“
Здравото самоуважение казва: „Имам нужда от подкрепа и това не ме прави слаб.“

Днес знам, че ако започна да мисля, че съм над болестта, вече съм в риск. Зависимостта не изчезва – тя чака удобен момент. Чака умора, гордост, изолация. Чака точно онази мисъл: „При мен това вече не важи.“

Трезвостта – от алкохол, наркотици или хазарт – не се крепи на самоувереност. Тя се крепи на честност, смирение и постоянство. На ежедневен избор. На памет за това откъде си тръгнал.

Днес моята сила не е в илюзията за контрол.
Моята сила е в това, че знам истината за себе си – и не бягам от нея.

И ако този текст стигне до човек, който си казва „Аз съм различен“ – нека спре за момент. Нека се запита дали това не е същият глас, който някога е подвел и мен.

Защото зависимостта има много форми.
Но капанът е един и същ.