Казусът със старостилната църква – Главчев и властта с ясна позиция пред депутатите

Позицията на Министерския съвет е константна – Българската православна църква е една и неделима, като нейното единство е от особена важност за обществото ни, това заяви премиерът Димитър Главчев при изслушването пред депутатите в парламента по повод делото по вписване на Българската старостилна църква и предприетите мерки от страна на държавата и правителството за защита на държавния и обществен интерес. Решението на Конституционния съд е от 16 декември, с което се разрешава регистрацията й.

„Три пъти имах възможност да потвърдя позицията на Министерски съвет, като две от тях бяха при срещи с българския патриарх Даниил. Няма как от служебно правителство да се очаква да не потвърждава предишни решения и становища на МС. Оставям настрана личното ми убеждение“, каза Главчев и допълни: „Приветствам усилията на народните представители в тази насока и вярвам, че с общи усилия можем да подобрим законодателната уредба и да не допускаме разединение в Българската православна църква.“

„Ще говорим за решение на независимия български съд и е трудно изпълнителната власт да взима отношение за друга власт, но същевременно става въпрос за Българската православна църква, която също е независима, но има особено място в Конституцията и в Закона за вероизповеданията“, посочи министър-председателят и започна с хронологията на събитията, като обясни пред депутатите, че те са около 10 страници.

„Т.нар. Българска православна старостилна църква има дейност у нас повече от 30 години. Води началото си от 1993 година, когато в София е открит първият молитвен дом на старостилците –параклисът „Свети Спас“ и в Гърция под името „Триадицки епископ Фотий“. Постепенно Българската православна старостилна църква разширява дейността си и открива енории в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Габрово, Плевен Сандански и др. Енориашите са около 2000-3000. От 1993 г., обаче, с появата на епископ възниква нова, паралелна, църковна общност, която независимо от ограничените си мащаби дублира нейният духовен живот и структури на Българската православна църква“, посочи Главчев.

Той обясни, че първият опит за регистрация на Българската старостилна църква към Софийски градски съд датира от 2011 г. По думите му ролята на изпълнителната власт в това производство се свежда до предоставяне на експертно становище до дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, ако такова бъде поискано от Регистърния съд и през февруари 2012 г. има отрицателно становище. В периода 2011-2013 г. съдът на три инстанции отказва вписване на старостилната църква.

„Следващ етап е сезиране на Европейския съд по правата на човека на 28 август 2013 г. след отказа за регистрация с оплакване за нарушение по чл. 9, който е за свобода на мисълта и релгията във връзка с чл. 11 и чл. 13 и 14 от Конвенцията за правата на човека. На българската страна е пратена на септември 2017 г. В становището на българското правителство тогава е, че жалбата преставлява злоупотреба с правото на жалбата, тъй като от правна страна църквата жалбоподател не покрива критериите по Закона за вероизповеданията“, уточни премиерът Главчев и представи хронологично нормативните детайли около случая.

Проблемът е бил откроен още през 2004 г. от ПАСЕ, посочи Главчев. Естеството на нарушенията показва, че общите мерки, необходими за изпълнение на настоящото решение следва да включат или изменения на тези законови разпоредби или такова тълкуване на тези разпоредби, което не изключва регистрацията на вероизповедание, въз основа на това, че има същите вярвания или практика, освен ако двете наименования не са буквално идентични и сходни във всички свои елементи, а не само в една дума.

По отношение на индивидуалните мерки, свързана с църквата жалбоподател, Европейският съд по правата на човека е посочил какво може да включва или одобряване на нова молба за регистрация като вероизповедание, или възобновяване на производството по регистрация от 2011 г., добави той.

Комитетът на министрите изисква бързо приемане на съответните законови промени или привеждане на съдебната практика в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека, добави Главчев. Той подчерта, че дирекция „Вероизповедания“ към МС не счита, че след като е уреден статутът на традиционните вероизповедания, следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, която иска да представлява православието. По думите му през март 2024 г. въпросът за неизпълнение на решението отново е повдигнат на заседание на Комитета на министрите и Комитетът на министрите повторно е приканил съответните националните съдилища да изпълнят решението на Европейския съд по правата на човека.

„Стигаме до решението на Върховния касационен съд, който се е съобразил с решението на Съда в Страсбург. Това, което се иска, е да бъдат предприети индивидуални мерки и одобряване на нова молба за регистрация или възобновяване на производството по регистрация. Тези мерки са насочени към българските съдилища и ние в момента сме свидетели на изпълнението им от съда. Второто предписание на Европейския съд по правата на човека е за предприемане на общи мерки и бързо приемане на съответните законови промени“, посочи още той.

Представителите на „Българска православна старостилна църква“ са подали заявление за регистрация в Агенцията по вписванията на 19 декември, на 27 декември 2024 г. е постановен отказ от вписване. Това съобщи и министърът на правосъдието Мария Павлова по време на изслушване в парламента. Тя посочи, че този отказ подлежи на обжалване в 14-дневен срок, който изтича утре.

Мотивите за отказа са, че представителите на сдружението не предоставят необходимите документи и въпреки че на два пъти им е предоставена възможност и дадени указания да попълнят необходимите документи за регистрация, те отказват, обясни министър Павлова, цитирана от БТА.

Министър Павлова посочи, че становището на Министерството на правосъдието, респективно на Министерския съвет от 2022 г. е, че трябва да има промени в Закона за вероизповеданията.

Тя каза, че Мониторингът на Комитета на министрите е дал препоръка за промени в Закона за вероизповеданията към 2021 г. Това е включено като точка в Пътната карта за изпълнение на решенията от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и в годишните три поредни доклада, които министърът на правосъдието чрез Министерския съвет внася в Народното събрание, обясни Павлова.

dariknews.bg