Какво ще стане с Газа след „Хамас“ – въпросът, който ще обърка войната

От началото на войната на Израел с „Хамас“ вече мина месец, след като ислямисткото движение извърши изненадваща атака с близо 1400 жертви на 7 октомври.

Още в началото ѝ Израел заяви, че статутът на Газа след войната ще е „глобален въпрос“. Седмици по-късно нищо не показва, че някой знае решението на този „глобален въпрос“.

Съдбата на Газа „на следващия ден“ обаче се обсъжда все повече в публичното пространство от политици и експерти. Американският държавен секретар Антъни Блинкен повдигна въпроса пред арабски колеги в почивните дни и чу от тях, че е „преждевременно“ да се говори за това, тъй като първо трябвало да спре войната. Всъщност, както отбелязва Ахмед Фуад Хатиб за Вашингтонския институт за близкоизточна политика, без ясна стратегия за излизане от Газа Израел няма да постигне целта си за стабилност и мир. Дефинирането ѝ, обратно, ще покаже разликата между трансформацията на Газа и отмъщението.

Досегашното статукво е невъзможно

Арабският свят, редица мюсюлмански и други държави искат прекратяване на огъня и дори край на войната с „Хамас“. Теоретично Израел може да се изтегли, след като е поразил тежко способностите на групировката да напада.

Това би означавало Газа да остане в ръцете на „Хамас“. Макар само през 2014 г. да имаше сухопътни операции в някакъв вид, конфликтите с „Хамас“ 15 години наред се свеждаха до това: цикъл на насилие, взаимен обстрел с „Хамас“ с цивилни жертви и от двете страни (много повече от палестинска), след това примирие с външен посредник като Египет и Катар и отстъпки за ислямистите, като доставка на повече помощи, допускане на нови потоци пари от арабския свят или увеличаване на разрешителните за работници от ивицата в Западния бряг.

След атаката с 1400 жертви обаче подобна идея е политически и социално неприемлива. Както отбелязва британският мозъчен тръст RUSI, Израел и „Хамас“, непримирими врагове, по странен начин бяха взаимозависими и поне трима премиери (Бенямин Нетаняху, Нафтали Бенет и Яир Лапид) разчитаха на „Хамас“, за да сдържа по-радикални групи в анклава. Ислямистите бяха за предпочитане пред хаоса. „Предишните уговорки между Израел и „Хамас“ работеха достатъчно добре – докато не спряха.“

С други думи, в разбирането на Израел преждевременно изтегляне от Газа рискува да поведе със себе си същия стратегически провал, който причини нападението на 7 октомври. „Няма да се съгласим „Хамас“ да има каквато и да било власт в Газа“, каза по тази причина външният министър Ели Коен в средата на октомври.

Зачеркването на „частичната победа“ срещу „Хамас“ оставя няколко приемливи в някои западни страни и една особено неприемлива международно възможност за Израел.

Израелска окупация

Това е другият изключително неприемлив вариант за Израел, който не се приема и в САЩ. Американският президент Джо Байдън каза през октомври, че повторната окупация би била „голяма грешка“. Газа бе окупирана между 1967 и 2005 г. С милионите си жители, на километри от Газа, Западният бряг и в момента е окупиран; за сигурността на зоните под частичен или пълен израелски контрол отговарят хиляди военни. Повторната окупация би очаровала части от десните (ултранационалисти и религиозни), които в момента са в правителството.

Освен че ще съсипе обаче международния имидж на Израел, който и в момента страда от смъртта на хиляди палестинци от удари и обстрел в ивицата, и че напълно ще изолира Израел в Близкия изток, този сценарий би затруднил икономиката му. През 2015 г., след предишен конфликт с Газа, тогавашният министър на отбраната Моше Яалон заяви, че реокупацията на Газа би струвала на страната 2.5 млрд. долара годишно.

Друго палестинско ръководство

Унищожаването на „Хамас“ и изтеглянето на Израел след това също е проблематично и това бе изтъкнато и в доклад на Министерството на разузнаването от миналия месец. „Хамас“ имаше монопол в политическия живот на Газа 15 години и безмилостно се разправяше с всяка опозиция. Освен това като всяка подобна въоръжена групировка тя може, дори обезглавена, да се възроди и отново да овладее ивицата.

Дори да не го направи, алтернативата е неясна, а може да е и по-радикална; това бе един от аргументите Израел години наред да работи с „Хамас“ в опит да избере „по-малкото зло“. Вариант, опитван в края на миналия век до споразуменията от Осло, е „местен елит“ да работи заедно с Израел и Египет, но ще могат ли да се намерят такива хора, които да не са били свързани с „Хамас“ и да имат нужния капацитет? А и да бъдат приети; Египет, също като Израел, не се ползва с дълбоки симпатии в Газа. Нещо повече, ивицата не може да се справи сама, с площта си от 365 кв. км, без развита икономика и без значими природни ресурси.

© Reuters

По-големият проблем за Израел – и в крайна сметка за палестинците – е, че това би увековечило разделенията на палестинския народ на териториите, на които може да създаде палестинска държава. Съперничеството между „Хамас“ и „Фатах“, съответно в Газа и Западния бряг, бе сред причините за упадъка на мирния процес; от тях се възползваха и правителствата на Нетаняху, за да са сигурни, според критиците, че те ще попречат на създаването на палестинска държава.

С „алтернативна власт“, добронамерена към него или не, Израел би подпомогнал този сценарий.

Връщане на Палестинската власт (но кога)

Остава най-добрият за Израел вариант; стига политиките на еврейската държава през последните 15 години да не бяха го направили трудно осъществим. Въдворяването на Палестинската власт би обединило палестинските територии. То също така би било познато и на Израел, който веднъж вече е предавал Газа на Палестинската власт – през 2005 г., след като войските му се изтеглиха от ивицата. След това Рамалла загуби контрол над нея: „Хамас“ спечели общопалестински избори, а след сблъсъци с „Фатах“ овладя напълно Газа. „Фатах“ остана на власт в Рамалла.

Иска ли това палестинското ръководство? Президентът на Палестинската власт Махмуд Абас мълча близо месец и породи спекулация, че отговорът може да е „не“ (известно е, че той не изпитва топлите чувства на Ясер Арафат към ивицата). В неделя обаче наруши мълчанието си: вече не изключва подобен сценарий, след като държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен повдигна темата при разговори с него в Рамалла.

„Президентът заяви, че ивицата Газа е неделима част от Палестинската власт и ще поемем пълна отговорност в рамките на всеобхватно политическо решение както за Западния бряг, включително Източен Ерусалим, така и за ивицата Газа“, се казва в публикацията на палестинската новинарска агенция „Уафа“ след необявената предварително среща.

Палестинската власт не изключи да управлява отново Газа след призив на Блинкен

Как обаче Абас да влезе в Газа на израелски танк? И в Палестинската власт той е непопулярен. Не е бил на избори (които според проучванията ще загуби) от 2006 г., корупцията, лошото управление и сътрудничеството в сигурността с Израел, в комбинация с липсата на вот, го правят нелегитимен в очите на много палестинци.

Дори не е сигурно, че Палестинската власт има капацитета да овладява Газа с апарата си за сигурност от десетки хиляди души, предвид че в ограничената подмандатна територия на Западния бряг контролът му се изплъзва. Абас (или който и да е негов наследник) ще трябва да работи с десетки хиляди чиновници, назначени от „Хамас“ в Газа; ако избере да назначи масово свои, ще се сблъска или с административен вакуум, или с обвинения в чистка, последвани може би дори от напрежение.

А Израел не само ще трябва да преглътне това, а и да направи други отстъпки, за да укрепи мирния процес. Проблемът в тази теза е, че, според източници на „Ройтерс“, сред обсъжданите от САЩ, ООН и близкоизточни лидери сценарии в момента е съставянето на временна администрация на Газа, водена от Палестинската власт, но без „Хамас“.

Протекторат (поне за малко)

Поне временно – докато се укрепи Палестинската власт, както предлагат САЩ – международният протекторат е вариант, според Центъра за стратегически изследвания „Бегин-Садат“. Подобна схема би била „жизненоважна за финансиране, насочване и осъществяване на възстановяването и нов политически ред в ивицата Газа“. Опитът от Ирак и Афганистан сочи, че нито Западът, нито арабски страни биха изгаряли от ентусиазъм за това, продължават изследователите в центъра.

Газа, от друга страна, е значително по-малка и вероятно рисковете биха били по-лесни за управляване, предвид заинтересованите от това съседи, Израел и Египет.

Кои ще са тези сили? Египет е непопулярен, Катар няма да е предпочитан от Израел, Обединените арабски емирства не биха действали сами. Сметката за възстановяването ще е по-голяма от когато и да било в последните конфликти; през 2014 г. бяха обещани 3.5 млрд. долара за възстановяване и дори тази сума не бе дадена в цялост. „Бегин-Садат“ вижда решение в страните от застиналия форум „Негев“ на държавите, нормализирали връзките с Израел, заедно с Йордания, Саудитска Арабия и може би ЕС.

Разрив между Израел и арабите? „Хамас“ още не е постигнала целта си

Изследователите от „Бегин-Садат“ същевременно смятат, че Палестинската власт, подпомагана от подобен международен протекторат, би могъл да работи при бързо изтегляне на Израел и избягване на стратегически грешки. Първо би трябвало да се изградят, в консултация със САЩ, институции „отдолу нагоре“, вместо направо да се предават на Палестинската власт.

Никой вариант не е достатъчно добър

Липсата на ясен план за „следващата сутрин“ е видима и в коментари на американски източници за „Ройтерс“, според които дискусиите са на етап „подхвърляне на идеи“.

Дори не е известно дали Израел действително може да унищожи „Хамас“, нито доколко Западът и арабите могат да предложат военни, които, макар и на временна основа, да помагат за сигурността на Газа. Както казва бившият преговарящ Арън Дейвид Милър за агенцията, „арабските държави няма да изпратят сили на терен, за да избиват палестинци“. За САЩ идеята за войници в още една близкоизточна държава, били те мироопазващи, едва ли ще е политически приемлива, особено преди президентските избори. Форматите, предвиждащи участие на ООН, изглеждат още по-трудно осъществими, тъй като ще е нужно никой да не наложи вето на такава мисия в 15-членния Съвет за сигурност на ООН.

Трудно ще има вариант, приемлив и за Израел, и за международната общност. Държавният секретар Антъни Блинкен изследва подкрепата за тези варианти с предположението, че те трябва да поведат към създаване на палестинска държава. В петък той каза пред репортери в Израел: „Фокусирали сме се върху деня на (войната – бел. ред.). Трябва да се фокусираме и върху деня след нея.“

dnevnik.bg