Карлос Насар – Момче-чудо

Ако има спорт, в който България може с гордост да заяви, че е развила собствена школа, това е вдигането на тежести. Постиженията на “българската щанга” в предишните десетилетия са безпрецедентни, едва ли друга страна с толкова малък човешки ресурс някога е доминирала толкова пълно спорт, който е разпознаваем на всички континенти. Но в последно време изглеждаше сякаш всичко това е осъдено на забвение, тъй като успехите на българските щангисти остават все по-далеч в миналото…

Карлос Насар сякаш е орисан да обърне целия този тренд, а подобна задача е по силите само на исторически феномен. Младежът от Червен бряг след по-малко от месец ще навърши 19 години, но вече се е сдобил със статут на новото чудо в световния спорт. Достойни за него са сравнения само с Наим Сюлейманоглу, който минава за най-великият щангист в историята. А самият Карлос е наясно, че трябва да се мери не с друг, а тъкмо с Джобния Херкулес – да, на тази възраст мечтите са ярки, а пречките по пътя към постигането им изглеждат несъществени.

Но младостта може да е не само плюс. Карлос го разбра миналото лято, когато реши да удължи почивката си на Слънчев бряг преди да се присъедини към лагера на националния отбор на Белмекен за световното първенство в Колумбия. Впоследствие от курорта долетя новината, че шампионът е арестуван за шофиране в нетрезво състояние, а в колата му е намерена марихуана. Насар първоначално отрече да се е замесвал в подобно нещо, но впоследствие стана ясно, че ще трябва да се яви в съда. Споразумение с прокуратурата му позволи да остане на свобода с условна присъда и да продължи подготовка за европейското в Ереван. А случаят можеше да има много по-тежки последствия, тъй като наркотиците са в забранителния списък на Световната антидопингова агенция (ВАДА), въпреки че не помагат да вдигаш по-тежки щанги.

Евентуална допинг издънка на Карлос пък би срутила без време кариерата му, която при всички успехи до момента може би всъщност тепърва започва. Допингът е най-големият бич за българските щанги – от първите случаи на олимпиадата в Монреал през 1976-а, през скандалите в Сеул 1988 и Сидни 2000, до станалите за жалост редовни през новия век положителни проби месеци преди летни олимпийски игри. А по света има всевъзможни “специалисти”, инфлуенсъри и т. н., които дори нямат нужда от положителни проби, за да обявят, че българският щангист взима забранени вещества. Карлос Насар е сред любимите мишени на т. нар. “Natty or Not” епизоди, които правят разни фитнес гурута, специалисти по анаболни стероиди и всякакви разбирачи, склонни да споделят мнението си в платформи като Ютюб. Да, резултатите му явно им изглеждат невъзможни без допинг, може би защото те самите не са могли да ги постигнат, с допинг или без.

“Аз съм на 18 години, правя световни рекорди за мъже и малко или много съм подозрителен, че ползвам допинг, което е абсурдно и не е така – заяви Карлос на излизане от съда. – Никога няма да бъда хванат с допинг. Които са се надявали да бъда хванат, не знам и аз по какви причини, ще бъдат разочаровани. Българският национален отбор по вдигане на тежести е против допинга. Постоянно следя всичко. Вземам сертификати, че 100% няма замърсени добавки със стероиди или допинг. Когато съм на състезание, си наблюдавам шишето с вода. На мен не ми се е случвало някой да я замърси, но се е случвало на други. Трябва да сме внимателни. Щангите не са това, което ги изкарват в медиите.”

Насар напуска юношеската възраст със световен рекорд в изхвърлянето – 174 кг от триумфалното състезание в Ереван, в което спечели първата си европейска титла за мъже. Така може вече да забрави инфарктния финал на континенталния шампионат в Москва преди 2 години, когато опитният италианец Антонино Пицолато събра всичките си сили, за да го победи с 1 кг и да го лиши от първа голяма титла при мъжете (тогава при 81-килограмовите). Иначе Карлос спечели всичко възможно при подрастващите – два пъти е шампион от Европейските игри за младежи, веднъж печели Световната купа, а през 2019-а стана и световен шампион (в Лас Вегас, когато все още бе в категория до 73 кг). Но вече две години е сред най-добрите и при батковците – беше най-младият в категория до 89 кг на европейското в Ереван, а звездата на домакините Андраник Карапетян имаше нужда от европейски рекорд, за да го изпревари с 4 кг в изхвърлянето. В изтласкването обаче Насар показа стила на старите български майстори на щангата и излезе на подиума едва когато останалите вече бяха показали какво могат. Първият опит на 206 кг му донесе титлата, след като Карапетян вдигна същата щанга само до гърдите си в опит да отговори. А след това Карлос закова над главата си невероятните 221 кг – с 1 кг повече от собствения си световен рекорд от миналата година в Богота. Тогава той бе горчив, тъй като преди това записа “нула” в изхвърлянето и остана без медал в двубоя. Може би онова беше още един урок – състезанието по вдигане на тежести не е само вдигане на тежести. Дори момчетата-чудо трябва да научат някои неща, преди да започнат да побеждават при мъжете. Карлос явно се учи бързо.

Фотосесии на татуировки…

Неприятния инцидент в Слънчев бряг миналото лято бе предшестван от неочакваното забавяне на Карлос Насар за лагера на щангистите на Белмекен. Младежът явно не е бързал да изостави бързо забавленията край морския бряг за сметка на отдалечената високопланинска база в Рила, където се коват златните медали. А старши-треньорът на националите Иван Иванов обяви, че причината за забавянето на щангиста в курорта е “фотосесии на татуировки”. Ако някой беше дал подобно обяснение навремето пред Абаджиев…

Явно времената се менят, пък и сега националният отбор на България няма по четирима равностойни състезатели във всяка категория. А може ли изобщо да има равностойна смяна щангист, който е може би най-големият феномен, поне през новия век? Всичко това няма да има значение, ако Карлос направи така, че броят на медалите му е по-голям от този на татуировките.