Климатичната наука тихо се отказва от Апокалипсиса

Огромна част от икономическите оценки, регулации и политики са изградени върху предположения, които самата климатична наука вече не смята за правдоподобни

Климатичната политика се превръща в огромна схема, която фабрикува измислици, за да стимулира определени политики

Има огромна разлика между потенциален дългосрочен проблем и неизбежна цивилизационна катастрофа

Една от най-важните промени в климатичната наука през последните години почти не беше забелязана. Международната група, която разработва официалните сценарии за моделиране на бъдещото изменение на климата – използвани от Международния панел за опазване на климата (IPCC), правителства, централни банки и огромна част от академичните изследвания – на практика се отказа от най-екстремните сценарии, доминирали дебата през последните две десетилетия.

Става дума за прочутия RCP8.5 (от Representative Concentration Pathway 8.5, тоест – Представителен път на концентрация8.5) – моделът, върху който бяха изградени безброй апокалиптични прогнози за края на века. Новата рамка на CMIP7 (7-ата фаза на Проекта за сравнение на свързани модели или Coupled Model Intercomparison Project), която ще стои в основата на следващия доклад на IPCC, вече официално определя тези сценарии като „неправдоподобни“ (implausible).

Това е огромен обрат. Защото именно тези сценарии бяха използвани в десетки хиляди научни публикации, медийни кампании, банкови стрес тестове, ESG (Environmental, Social, and Governance, тоест – Екологични, социални и управленски) оценки и държавни регулации. На практика значителна част от публичния климатичен дебат през последните години беше изградена върху представата за бъдеще, което самите автори на климатичните модели днес вече признават за нереалистично.

Истината е, че за всеки здравомислещ човек това беше ясно отдавна.

Сценарии като RCP8.5 винаги изглеждаха силно преувеличени. Те предполагаха свят, в който използването на въглища расте експлозивно през целия XXI век, технологичният прогрес практически се проваля, а глобалното население достига почти 13-15 милиарда души. Още преди години множество икономисти, енергийни анализатори и част от климатолозите предупреждаваха, че тези модели не са реалистични, нормални сценарии, а просто екстремни мисловни експерименти. Точно затова отдавна обяснявам, че климатичната политика се превръща в огромна схема, която фабрикува измислици, за да стимулира определени политики.

Въпреки това именно тези сценарии постепенно се превърнаха в
стандартната основа за огромна част от климатичните оценки. Причината не беше само научна. Най-страшните сценарии създаваха най-силни заглавия, оправдаваха най-мащабни регулации и подкрепяха огромни финансови и корпоративни интереси около ESG, „зеления преход“ и климатичното финансиране.

Това не означава, че климатичните промени не съществуват или че няма риск от продължаващо затопляне. Новите сценарии все още предвиждат значително покачване на температурите до края на века. Но има огромна разлика между потенциален дългосрочен проблем и неизбежна цивилизационна катастрофа.

Новият „висок“ сценарий в CMIP7 все още допуска затопляне около 3°C до края на века, но е много по-умерен от стария. Старият модел предвиждаше емисии от около 128 милиарда тона CO₂ годишно през 2100 г. Новият сценарий е около 71 милиарда тона – впрочем това също е невъзможно високо. Така или иначе не говорим за козметична корекция, а за признание, че старите екстремни сценарии са били сериозно раздути.

Причините са очевидни. Реалният свят не следва апокалиптичния разказ. Човечеството се развива. Газът измества въглищата. Възобновяемата енергия поевтинява много бързо. Електрификацията се ускорява. Енергийната ефективност продължава да расте, както винаги в историята. Глобалният ръст на емисиите се забави значително. Демографските прогнози отдавна клонят към пик на световното население под 10 милиарда души, което изключително силно подкопава логиката на екстремните модели.

Проблемът е, че старите сценарии вече са вградени навсякъде. Централни банки, международни институции, климатични фондове и държавни администрации продължават да използват модели, базирани именно на тези вече дискредитирани хипотези. Цялата Европейска зелена сделка е основана на нуждата от „спешна декарбонизация“, за да се спаси света от RCP8.5. Европейската централна банка, Световната банка и множество национални климатични оценки използваt RCP8.5 като основен сценарий за климатичен риск.

Това означава, че огромна част от икономическите оценки, регулации и политики са изградени върху предположения, които самата климатична наука вече не смята за правдоподобни.

Науката по принцип е самокоригираща се система и това е нормално. Но в случая корекцията идва след години на силен политически, медиен и корпоративен натиск, основан именно на най-екстремните сценарии. А последствията вече са реални – енергийна политика, регулации и огромни инвестиционни потоци бяха оправдавани чрез модели, които днес тихо се изоставят.

Разбира се, същите тези хора сега бързо ще обърнат палачинката и ще ви обясняват, че с невероятните си политики те всъщност са спасили света от най-лошия сценарий и затова той вече е излишен, а ние трябва да сме им благодарни. В продължение на две десетилетия те ни убеждават, че светът не просто не се развива и не създава нищо ново, а даже отива само на по-зле и неизбежно ще се свари в собствен сос. Това все още е основно послание на водещите медии, но със затриването на RCP8.5, „научният консенсус“ зад него изчезва.

Всичко това не означава, че климатичният риск не съществува. Но означава, че публичният дебат дълго време беше движен не само от наука, а и от активизъм, политически и институционални интереси и корпоративен лобизъм, които имаха стимул да поддържат именно най-страшните възможни сценарии.