Убит от трети опит: кой беше Алексей Петров

• Бивша барета, служител на Шесто управление на комунистическата Държавна сигурност (ДС) за борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви, напуснал доброволно МВР в началото на Прехода, за да развива частен бизнес.
• Изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, съветник в ДАНС, дясна ръка на председателя й и ментор на Никола Филчев, докато е главен прокурор
• Обект на една от показните акции при управлението на Бойко Борисов – „Октопод“, арестуван, съден, оправдан, обезщетен от държавата.
• Свързано лице с една от най-големите застрахователни компании „Лев Инс“, влязла в два скандала през последната година – заради спъване на приема на европейската регулация „Зелена карта“, без която България не може да влезе в Еврозоната, и заради изтичане на гигантски масив с лични данни на клиенти
• Преподавател в УНСС по национална и корпоративна сигурност, сочен за експерт по тероризъм
• Обект на няколко атентата, последният – успешен.

Така изглежда в резюме биографията на Алексей Петров – една от знаковите фигури на Прехода, застрелян на 16 август 2023 г. посред бял ден на разходка на Витоша. Той е класическият случай на спецполицай от времето на социализма, който в началото на промените се хвърля в охранителния бизнес и жонглира по ръба на закона, за да достигне до позиции – легални или не, по високите етажи на властта.

„Дневник“ припомня ключовите моменти от биографията му по публични източници.

Червена барета и кариера в МВР

„Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи“.

Това е характеристиката, която е дадена на Алексей Петров през 1990 г., когато му е присъдено офицерско звание. Тринайсет години по-рано, през 1977 г., когато е кандидатствал за приемане в Средното милиционерско училище (СМУ) „Ф. Е. Дзержински“ в Пазарджик, той собственоръчно е записал в секретния личен формуляр на управление „Кадри“ в МВР следния отговор на въпроса „Кой ви е ориентирал да кандидатствате за работа в МВР?“: „Аз съм се ориентирал сам“. Алексей Петров избира вътрешното министерство едва 15-годишен. По време на обучението си се сдобива с прякора Трактора, според „Капитал“ заради амбициозния си характер.

След още 15 години, през 1992 г., вече на 30 години, отново собственоръчно ще подаде рапорт до министъра на вътрешните работи за доброволно напускане на системата, в която се е утвърдил като един от най-перспективните служители в Специализирания отряд за борба с тероризма.

Пред списание „Макс“ през 2008 г. Бойко Борисов разказва за общото си минало с Румен Николов – Пашата и Алексей Петров: „Румен беше най-добрата барета във Варшавския договор. Служихме от 1983 до 1991 г. в МВР заедно. Аз бях най-добрият каратист, той беше състезател тежка категория по карате в националния отбор. Тогава бяхме ударният юмрук на държавата. И Алексей Петров също беше барета. Бяхме заедно в един отряд. Тогава бяха приказни момчета. Така че аз не мога да отрека, че сме били заедно. След това се опитахме да държим федерацията по карате жива. Толкова.“

Петров е роден на 23 април 1962 г. в тетевенското село Градешница, тогава Ловешки окръг. Както е посочено в множеството документи от досието, произхожда от бедно селско семейство. Кариерата, която развива, е мащабна и върви по ръба – докато стъпва с единия си крак в сенчестия сектор и става обект както на арести, така и на атентати, с другия се стреми към високите етажи на държавната власт.

Последната му заявка в началото на юни беше за пост в службите за сигурност. Заяви и че би се занимавал с „икономическа сигурност“, за което смята, че има експертиза. Даде за пример, че би се върнал в ДАНС, където е работил. Изтъкна се и като фактор за съставяне на новото правителство – „познавайки се с Бойко Борисов и бащата на Кирил Петков покрай бойните изкуства“, говорил с тях за сформирането на кабинета.

„Като се появи Алексей Петров на пързалката за кънки, знам, че има нещо нечитаво“, коментира Татяна Дончева. Тя визира сгъстените изяви на Петров за много кратък период от време през май 2023 г. – той излиза на терена веднага след атентата срещу бившия главен прокурор Иван Гешев, препоръчва му да се оттегли, а държавата да му намери подходяща работа, появява се на протест на ресторантьори срещу акция в дискотека, иска реформа в МВР, а Борисов започва да го цитира.

Трактора: Бизнес във времената на силовите групировки

„В началото на 90-те години на ХХ век напуска системата на МВР. Това е периодът, в който в България се формират т.нар. силови групировки, а основателите им са предимно бивши служители на службите и спортисти. Официално те се занимават с охрана и застраховане. Неофициално – с рекет, бой и изнудване“, припомня в свое разследване за „Свободна Европа“ Генка Шикерова.

„В този период Алексей Петров създава обща фирма с Бойко Борисов, който по-късно става главен секретар на МВР, кмет на София, премиер и лидер на партия ГЕРБ. Петров и Борисов са били съотборници в отбора по карате. Срещу Алексей Петров има няколко опита за убийство, а в единия от тях намесва и името на Борисов. Последната стрелба срещу Петров е през 2015-а , когато Борисов е премиер. Тогава бившата барета обяви награда от 100 хил. долара за информация, която да доведе до разкриване на извършителите и поръчителите. Алексей Петров е съдружник в няколко охранителни и застрахователни фирми от този период. До 2000 г. участва в управлението на застрахователни компании, сред които и дружеството „Левски Спартак“, което след това става „Лев инс“, разказва Шикерова.

По времето на правителството на Жан Виденов (1995-1997) Петров има охранителна фирма „Аполо“, която след това става застрахователната „Аполо и Болкан“, и е протежиран от БСП.

„Имаше приятели и в БСП, и то на доста високо ниво“, казва Илия Божинов, член на Висшия съвет на БСП през 90-те. „Когато имахме противоречия за такситата, тогавашният секретар на партията Васил Калинов ме извика и каза: „Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов (тогава ръководител на БСП) е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа. Божинов прави много точна характеристика на Петров като човек, който винаги се е стремял да е близо до властта и винаги е успявал, защото всяка власт го е приемала като свой. Бившата барета получава лиценз за застраховател и от червените, и от сините, които идват на власт през 1997 г.. По времето на управлението на правителството на Иван Костов той успява бързо да се ориентира в пейзажа. Примирява се с отнетия лиценз на „Аполо и Болкан“, но по-късно получава такъв за „Левски Спартак“.

хвърля малко светлина върху ролята си на „консилиери“ през онези години по-късно Алексей Петров, когато е разпитван в съда по дело за мярката му за неотклонение.

„Лоялен гражданин“ с приятели във всички партии

В началото на XXI век Алексей Петров пак изгрява на политическия хоризонт. На 23 февруари 2001 г. е вербуван от Националната служба за сигурност (НСС), признава тогавашният началник на службата Атанас Атанасов. Според бившия вътрешен министър Цветан Цветанов това е станало под натиска на главния прокурор Никола Филчев, който по това време вече е във вихъра си във властта и е близък с Петров и приятеля му Филко Славов, шеф на отряда на баретите до 2003 г.

От идването на НДСВ и ДПС на власт до изтичането на мандата му по времена тройната коалиция през 2006 г., той се радваше на взаимна политическа подкрепа с двете правителства, парламента и президентството, носеше писма до руския президент Путин, а те му осигуриха най-здравата политическа и законодателна подкрепа срещу няколкото дръзнали да го бламират от съдебната власт.

През лятото на 2002 г. е проведена операция, в която са арестувани бивши барети, обвинени, че са организирали опит за убийството на Алексей Петров пред басейна „Спартак“. Наречени от Филчев и тогавашното МВР „Фабрика за убийства“, не след дълго бившите колеги на Славов и Петров са пуснати.

Филчев отрича да е оказвал натиск за назначението на Петров. Но пък косвено за споменатите приятелски отношения говори фактът, че заедно със Славов и Петров обитават имоти на един и същ адрес – на охраняваната „частна“ улица в столицата. Вдовицата на прокурора Николай Колев в свое интервю в „24 часа“ обвинява Алексей Петров, че е бил помагач в това убийство, за което тя твърди, че е поръчано от Филчев. Точно този неразследван казус е причината Европейският съд за правата на човека в Страсбург да се произнесе, че българският главен прокурор е недосегаем.

Сближаването с Филчев изстрелва кариерата му при царското правителство, когато не само става доктор в Академията на МВР, но успява да влезе дори в надзора на Националния осигурителен институт (НОИ) и необезпокояван (като изключим неуспелия атентат пред басейна „Спартак“) да развива бизнеса си. По това време Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов са на началническия етаж в МВР като главен секретар и неговия оперативен помощник.

Как точно е продължила кариерата на Алексей Петров в службите през това време официално не се знае много. Вътрешният министър в кабинета „Сакскобургготски“ Георги Петканов твърди, че не го познава – нищо че синът му работи в една от фирмите на Петров.

„През 2008-а става ясно, че той е бил организатор на среща между тогавашния вътрешен министър Румен Петков и известните като Братя Галеви – Пламен Галев и Ангел Христов, които са обвиняеми за рекет. Те са осъдени през 2012 г., но изчезват след произнасяне на присъдите. В началото на юни стана ясно, че издирваният с червена бюлетина на Интерпол оттогава Ангел Христов е успял да се прибере тайно в България, където е починал внезапно“, припомня Шикерова.

„Около срещата на Румен Петков с братя Галеви избухва скандал. По време на изслушване в парламента Петков казва по повод на Алексей Петров, че е „разкрита самоличността на един офицер на прикритие“. Резултатът е оставка на Румен Петков като вътрешен министър, а Алексей Петров е назначен официално за съветник в ДАНС. Всичко това се случва по време на управлението на кабинета на Сергей Станишев, в който участват БСП, ДПС и НДСВ и е известен като правителство на Тройната коалиция.

През 2009-а избухва скандал около секретен доклад на ДАНС, изнесен от Министерския съвет. Премиерът Бойко Борисов казва, че папката с доклада е върната от Алексей Петров, който го е направил като „лоялен гражданин“. Папката дава повод на Борисов да напада предшественика си на поста Сергей Станишев.“

Арестуван за „Октопод“ и обвиняем кандидат-президент

„Война е, който издържи“ – такъв отговор дава през февруари 2010 г. тогавашният премиер Бойко Борисов на въпрос на „Дневник“ какво би казал за ареста на съотборника му и съдружник Алексей Петров в зрелищната акция „Октопод“ на вътрешния министър Цветан Цветанов.

© Иван Григоров, Петров и Борисов на събитието „Съвременните проявления на тероризма – нови предизвикателства пред медиите“.

Отношенията на Борисов и Петров са сюжет за отделен разказ. След другарското им минало в спорта и общия бизнес в зората на Прехода следва тежка вражда, като взаимно се обвиняват в атентати.

Петров пък обвинява Борисов за един от атентатите, които е преживял – през 2002 г. в София, когато е ранен тежко пред басейна „Спартак“. През октомври 2015 г. по бронирания му автомобил е стреляно с гранатомет. По случая е осъден украинецът Роман Логвиненко.

И за да е пълна интригата Петров казва пред репортер на „Монд“:

Акцията „Октопод“ е „венецът“ на тези обтегнати отношения – Петров е закопчан като лидер на организирана престъпна групировка.

© Красимир Юскеселиев, Задържан при акция „Октопод“

С тактически ход Петров печели ново предимство пред Борисов – кандидатира се за президент. „Никога не съм проявявал интерес и афинитет към голямата политика. Страховете на господин Борисов ме изстреляха на тази политическа писта и тези страхове ми организираха този сензационен арест“, е обяснението на обвиняемия за влизането му в предизборната надпревара.

„Октоподът“ завършва печално за подгонилите го – след 11 години делото приключва с две условни присъди, като Петров не е между осъдените.

Към юли 2021 г. грешките по делото „Октопод“ струват на българските данъкоплатци над 1.2 млн. лева. През 2016 г. съдът в Страсбург осъжда България да плати 110 хил. евро на Алексей Петров, Антон Петров, Пламен и Йордан Стоянови – Дамбовците, и семействата им заради акцията и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите коментари на вътрешния министър Цветанов. Момчил Кръстев осъжда прокуратурата и комисията за конфискация да му платят над 116 хил. лв. Над 400 хил. лв. обезщетение е присъдено на фирма, чиято документация е държана с години от разследващите. През февруари 2018 г. Петров е оправдан и по второто дело срещу него – за пране на пари.

„Лев Инс“ и скандалите около него

„Безспорно най-голямата компания на Алексей Петров беше „Лев инс“, макар от години той да няма пряко дял в нея. Формално акциите в застрахователя са разпределени между няколко дружества, а в Търговския регистър като действителен собственик е посочена Ива Павлова. Самият Петров не крие връзката си с нея и в една от последните си медийни изяви той нарича „Лев инс“ „много успешен семеен бизнес“, разказва „Капитал“. „С близо 15% дял компанията е на втора позиция след „Евроинс“, която обаче има повече бизнес зад граница. Ако се гледа само оборотът от България, „Лев инс“, е лидер. Тя е най-големият играч при задължителната полица „Гражданска отговорност“.

„В края на предишния парламент текстовете, които трябваше да гарантират спазването на правилата в международната система „Зелена карта“, не бяха приети под силна съпротива на близките до „Лев инс“ лица и организации, но през този юли до голяма степен изненадващо обструкциите рязко изчезнаха и промените минаха почти без дебат. В основата на целия проблем, довел до поставянето на българското бюро „Зелена карта“ под мониторинг, бяха именно отказите на „Лев инс“ да плаща по щети на нейни клиенти в чужбина с твърдението, че е жертва на измами“, припомня медията.

Последният казус с компанията – изтичането на лични данни на 2.25 млн. души – са изпратени до редакционната поща на „Капитал“ и други медии от хакер, ползващ псевдонима „Емил Кюлев“. От „Лев инс“ отрекоха да има теч на данни.

Делото шамар срещу „Медиапул“

Разправиите за „Зелена карта“ стават повод за завеждането на дело от страна на „Лев Инс“ срещу „Медиапул“ за непосилната сума от 1 млн. лв., и то за статия по стенограма. Дело за един милиона лева води и собственикът на застрахователя „Евроинс“ – „Еврохолд“, срещу сайта „Биволъ“.

„Доколкото в случая с Mediapool искът за 1 млн. лв. е предявен изцяло, а не като частичен, мога да кажа, че това е най-големият от гледна точка на претендираното обезщетение иск срещу медия в историята на България, който ми е известен на базата на публичната информация“, коментира директорът на „Програма „Достъп до информация“ адвокат Александър Кашъмов.

В телевизионно интервю Петров е попитан няколко пъти ще оттегли ли „Лев инс“ огромния си иск, но не дава отговор.

dnevnik.bg