Конституционен риск: Какво се случва, ако няма служебен премиер

Хипотезата, че може да се стигне до блокада на процедурата по назначаване на служебно правителство на фона на обявената оставка на Румен Радев и поемането на функциите от вицепрезидента Илияна Йотова, е много интересна. Списъкът от лицата по така наречената „домова книга“ е твърде ограничен. Знаем, че някои от хората в списъка вече отказаха да бъдат премиери. В такъв случай има два варианта: Конституционният съд да излезе с тълкувателно решение или сегашното правителство в оставка да продължи да работи и пак да се насрочат избори. Това обясни в ефира на „Здравей, България” по NOVA преподавателят по Конституционно право в Юридическия факултет на УНСС доц. Христо Паунов.

Той коментира и въпроса какво се случва, ако президентът не одобри състава на кабинета, предложен от служебния министър-председател.

„Всичко опира до това дали има опция за смяна на кандидата. Вече бяхме свидетели на подобно нещо. Но тогава имаше вариант. Ако обаче остане една-единствена личност, която е съгласна да сформира служебно правителство, би следвало да се направи някакъв разумен компромис“, каза още доц. Паунов.

Най-крайният акт, с който се назначава служебен кабинет, е издаване на указ от президента, обясни той.

„Ако все пак се изпадне в ситуация, която води до конституционна криза, тогава най-вероятното е да се търси тълкувателна интервенция на Конституционния съд“, посочи Паунов.

Припомняме, че в Конституцията не е посочено какво се случва, ако всички допустими кандидати за служебен министър-председател откажат да заемат поста.

dariknews.bg