КРИБ: Частните болници не трябва да попадат в обхвата на Закона за обществените поръчки

Частните лечебни заведения не представляват публичноправни организации, поради което не следва да бъдат включвани в обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП), посочва Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в отворено писмо за подкрепа, адресирано до парламента, Министерския съвет и медиите. То е във връзка с решението на Европейската комисия да предяви иск срещу България относно транспонирането на Директива 2014/24/ЕС. От КРИБ посочват, че становището е потвърдено от позициите на колективния член на организацията – Българска болнична асоциация и Български лекарски съюз.

Прилагаме целия нередактиран текст на писмото:

„Във връзка с решението на Европейската комисия да предяви иск срещу България относно транспонирането на Директива 2014/24/ЕС, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ излагаме пред Вас нашата позиция относно твърдението, че частните лечебни заведения следва да бъдат третирани като публичноправни организации и да прилагат Закона за обществените поръчки.

Нашето становище е последователно и правно обосновано: частните лечебни заведения не представляват публичноправни организации, поради което не следва да бъдат включвани в обхвата на ЗОП – потвърдено от позициите на колективния ни член Българска болнична асоциация и Български лекарски съюз. Действащата дефиниция в националния закон е напълно съобразена с чл. 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е потвърдена от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 г. по дело C-550/23. Съдът ясно подчерта правото на държавите членки да адаптират законодателството си съобразно спецификата на своята здравна система.

Съгласно трайната практика на СЕС, за да бъде даден субект публичноправна организация, той не трябва да действа в условията на пазарна икономика. Частните лечебни заведения обаче:

• функционират като търговски дружества, които поемат пълен финансов риск;
• формират финансов резултат, съответно потенциални загуба или печалба в зависимост от собствената си дейност;
• получават средства от НЗОК като насрещно заплащане за извършени услуги, а не като форма на бюджетна издръжка;
• имат множество източници на приходи, а не единствен публичен ресурс.

Тази характеристика е призната и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 г. Върховният административен съд приема, че частните болници не се издържат от държавата, а предоставят услуги на търговски принцип, поради което тяхната дейност е пазарна и не носи белезите на нужди от общ интерес без промишлен или търговски характер.

Прилагането на ЗОП към частни болници би довело до редица практически и системни проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори:

а) Забавяне и блокиране на снабдяването с медикаменти и медицински изделия
Обществените поръчки неизбежно пораждат обжалвания, спиране на процедури и месеци забавяне. За болница, която носи пазарен риск, това означава наказание за своевременното осигуряване на лечение. За пациента – това означава закъсняваща терапия, липса на изделия и потенциално опасни клинични последици.

б) Несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране
Частните лечебни заведения не получават авансови средства от НЗОК. Те трябва да финансират текущата си дейност със собствени средства. ЗОП изисква предварително планиране, резерви и време – ресурси, които нито държавата компенсира, нито директивата предвижда. Съответно това би довело до нарушаване на достъпността на здравните грижи, които са ключово и уникално предимство на българската здравна система.

в) Конституционен и системен проблем – намеса в свободната стопанска инициатива
Задължаването на търговски дружества да следват процедури, предназначени за публични институции, противоречи на принципите на пазарната икономика и води до ограничаване на възможността им да осигурят качествена услуга. Веднъж възприет този принцип, това би могло да подложи на риск инвестиционни намерения в редица други ключови сектори, в които българското правителство вече е ангажирало международен интерес и партньори.

Ако държавата настоява за необходимо да въведе допълнителни гаранции за прозрачност, без да се изкривява правната рамка, това следва да стане чрез пропорционални механизми и установени на европейско ниво механизми като конкурентни процедури, централизирани търгове, и други.

Тези инструменти осигуряват прозрачност без да налагат неприложим и вреден режим като ЗОП.

Предвид изложеното считаме, че твърдяното от Комисията нарушение е неоснователно и не налага промяна в националното законодателство.

България разполага с убедителни правни и фактически аргументи да защити пред Съда позицията, че частните лечебни заведения не попадат в категорията на публичноправните организации. Това е в интерес на държавата, на системата и най-вече – на пациентите.

В заключение, всяка промяна в ЗОП, която игнорира тези аргументи, би навредила на пациентите и здравната система на България. КРИБ призовава Европейската комисия и българските институции да уважат тази позиция и да поддържат и надграждат сегашната система, която гарантира качествено и достъпно здравеопазване чрез допълващи се публична и частна системи. Ние сме готови за диалог и сътрудничество в интерес на всички заинтересовани страни с цел повишаване на прозрачността и общественото доверие в българското здравеопазване“.

БТА