„Кризата с боклука“: От неистов вой до гробна тишина: Кратка ретроспекция на една морална деградация

Имаше време, не толкова отдавна, когато София беше на ръба. Поне по телевизията. „Криза с боклука“ – фраза, повтаряна с такъв патос, сякаш ставаше дума за апокалипсис, а не за обществена поръчка. Кметът- недоразумение Васил Терзийски (Пеньоара) вдигна вой до небесата, а политическите му „родители“ от ППДБ пригласяха дисциплинирано. Старият модел бил лош. Фирмата – съмнителна. Цената – непоносима. Корупцията – навсякъде.

После дойде промяната. И стана… тихо.

От „нерентабилно сметопочистване“ към „по-евтино с два лева“

Аргументът беше прост и звучен: плащаме твърде скъпо на тон. Добре. Това е проверим, рационален критерий. Ако ще се чисти, нека е по-евтино и по-добре. Само че след гръмките обвинения и моралните речи, резултатът се оказа почти по учебник за политическа свинщина в „най-чистия и вид“: новата цена е с около два лева по-ниска на тон.

Два лева….. едно евро

Това ли беше драмата? Това ли беше „разграждането на модела“? Ако проблемът е бил в цената, логиката казва, че или разликата е значителна, или качеството е чувствително по-добро. Нито едното, нито другото са факт! Ако проблемът е бил в „корупционния модел“, логиката изисква прозрачност, обяснения и доказуема дистанция от съмнителни практики.

Вместо това получихме смяна на фирми, минимална ценова разлика и… мълчание.

Големият вой и още по-голямото мълчание

Най-интересното в цялата история не е какво беше казано, а какво спря да се казва. Няма пресконференции. Няма морални тиради. Няма гневни статуси за „мафията“, „задкулисието“ и „старите зависимости“. Няма и обяснение защо новият избор е безупречен, а старият – скандален.

Когато шумът рязко спре, човек неволно се пита: проблемът решен ли е, или просто вече не е удобен за говорене?

Театърът на „чистите ръце“

Политиката на „чистите ръце“ има едно условие – светлина. Когато обвиняваш, трябва да доказваш. Когато сменяш, трябва да обясняваш. А когато обещаваш нов стандарт, трябва да покажеш с какво той е нов.

Кметското недоразумение Васко Пеньоара

Нито едното се случи, нито другото!

В случая видяхме не нов стандарт, а стар похват: много думи преди решението и нула думи след него. Което логично води до съмнения. Не защото някой „знае нещо“, а защото липсата на обяснения винаги ражда въпроси.

Новото начало по стар образец

Ако „новото начало“ означава същите обществени поръчки, същите съмнения и същото партийно мълчание, само че с нови лица и по-добра реторика, тогава началото не е ново. Само опаковката е сменена.

И най-големият проблем не е в боклука. Той поне се вижда. Проблемът е в това, което остава скрито зад лозунгите, докато всички, които вчера крещяха, днес гледат встрани и се правят, че нищо особено не се е случило.

Къде е днес Васко Ушатия да обясни на хората, защо беше целият този цирк? Къде е отрочето на бившите доносници от ДС да разкаже, защо взе концесията от предходната фирма и я даде на аверчетата си Праховеца и Гърнето. Няма нужда дори да се изписват имената им, прякорите говорят повече за тези две персони.

Къде са ППДБ да разяснят схемата на абортираното си недонсче Васил Терзиев? Защо мълчи Мирчев – „знаменосецът на правдата и морала“? Къде се свря Христо – „мъченикът на правовия ред“? Не виждаме Асен, паркетния генерал Атанасов? Къде се покриха всички шарлатани и „неможачи“ да разяснят на столичани, какви са им ползите от цялата тази дандания? Какви са им отношенията с въпросните двама „бизнесмена“ на които харизаха сметопочистването на три квартала -просто така, с лека ръка?

Нали искаха прозрачност? Нямаше да има скрито покрито? Всичко беше модел на „статуквото“, който при тях нямаше как да се случи?

А се случи. Просто не така, както ни обещаха. И сега пак свити като плъхове чакат да ги отмине бурята за да продължат по същия начин харизването на държавата на „удобните хора“.

dnesbulgaria.com