Милена Славова: Срам и позор е, че днес трябва да се боря за свободата на словото

Рок кралицата Милена Славова е завършила средното си образование в техникума по полиграфия и фотография. Още като ученичка тя започва да се изявява и като модел. Докато си пее в паузата на едно от ревютата, случайно я чува Богдан Томов, който остава впечатлен и я запознава с мениджъра на братя Аргирови – Кирил Иванов. Той я свързва с група „Кукери“, но тя не остава за дълго в нея. През 1988-а година Милена заедно с Васил Гюров, Вълко Андреев и Кирил Манчев сформират група „Ревю“, с която стават любимци на младежката аудитория, но след проблеми с властта бандата се разпада. През 93-та година рок дамата заминава за Лондон, където успява да покори клубната сцена и дори с тамошната ѝ група става третата най-добра клубна банда на острова. В Англия певицата издава един албум – „Sold“ и среща първият си съпруг – Робърт Пейдж. През 1998-а те се разделят и изпълнителката на „Неам нерви“ се завръща в България, за радост на многобройните й фенове у нас. Песните и албумите на Милена се превръщат в класика в българския рок. Първата ни рок дама има една дъщеря – Куини, която вече е на 15 години.

– Милена, как се чувстваш при тази медийна истерия около твоето име, покрай делото на ЛГБТ активистите за твои критични думи срещу тях?
– Чувствам се стресирана, защото постоянно има някакви атаки към мен от хейтъри, но в същото време народът ме подкрепя – навсякъде ме спират и ми казват: с тебе сме, с тебе сме! Изпитвам смесени чувства – от една страна съм благодарна на хората, с които мислим по еднакъв начин, а от друга страна – не мога да разбера какво се случва в главите на „различните“ и каква е целта на цялото това нещо.

– Притесняваш ли се какво ще е крайното решение по делото или си убедена в правотата си и в закона?
– Аз се надявам на това съдът да прецени правилно – на базата на Конституцията и на базата на това, че болшинството от хората мислят като мен. Надявам се да отсъдят правилно, макар че вече не се учудвам на нищо, но разбира се съм оптимист!

– Малко хора се радват на такава голяма обществена подкрепа в подобни случаи, което доказа и протеста пред съда и петицията в твоя защита. Кои са най-окуражаващите думи, които чу покрай този процес?
– Постоянно пътувам и срещам различни хора на различни места и фактът, че ме подкрепят не може да не ме радва. Най-окуражаващи са думите на тези, които ми казват, или пишат – с тебе сме, подкрепяме те напълно – на 1000 процента! Непознати хора често ме стискат за ръката и ме тупат по рамото, като ми споделят, че са на моя страна.

– Известни личности от шоубизнеса у нас също публично изразиха подкрепата си за теб, сред които са Слави Трифонов, Васко Кръпката, Мартин Карбовски, Евгени Минчев… Получи ли подобна солидарност и от други твои колеги?
-Много са. Вчера получих съобщение от Силвия Кацарова, която много човешки ми изрази подкрепата си и ми пожела успех в борбата. Деян Неделчев, който ми е приятел и е с различна сексуалност, сега ми е пуснал новия си клип, явно не ме е отсвирил след всичко това. Моето изказване не е срещу всички гейове, защото те се различават и всички го знаем. Едните са професионалисти и скромни хора, които не се натрапват в компания, не дразнят и не се афишират, докато другите страдат от една болест, която навремето се наричаше ексхибиционизъм – да се разхождаш гол между хората и така насила да им се натрапваш.

– Имаш ли други гей приятели, които подкрепят позицията ти?
– Да, те също ме подкрепят. Мога да споделя какво ми е написала една фенка, която не познавам: „Здравей, сега гледах едно от интервютата ти на запис и да ти призная, колкото и извратено да ти звучи – имам мъж, двама сина и съм би (сексуална), а моята приятелка също се ожени през 2019-та! Не е нужно да се парадира с това и не трябва да се пристъпват границите на другите. Знам за какво иде реч, затова си признах тези неща пред теб, от моя профил ти пиша и съм съвсем реален човек, не съм трол. Искам да ти кажа, че съм с теб, разбирам какво те дразни и си права!“

– А успяха ли да те стреснат онлайн заплахите, които получи покрай това дело?
– Гадно е да прочетеш как някои желаят смъртта ти – не обикновена, а да те разкъсат, да хвърчи кръв, да те душат, извергщина – извратено е, това се казва садизъм! Много от тези профили са анонимни, като щракна да ги разгледам – няма нищо, но има и някои с хейтърски заплахи, които си стоят с името.

– Според теб, защо коментарът ти, предизвикан от един от участник в гей парада, който бе затъкнал националния ни флаг на едно деликатно място, беше разбран погрешно, като атака срещу всички хора с различна сексуалност?
– Защото те вадят от вола теле и изопачават нещата – не знам дали от комплекси, или са дезориентирани. Факт е, че на самият процес нямаше нито един от тях. Репортерите ме питаха дали има представители на тези, които ме съдят – не, нямаше!  В следващия момент получавам един материал в скрийншот, че те били много, но арогантни протестиращи ги подгонили да ги бият и те се скрили зад сградата на полицията!!! Отдолу някой беше написал: „Сигурно сме били на различни мероприятия, защото не ви видяхме!“ Лъжа до лъжа, сигурно за да оправдаят някакви пари, които се спускат…

– Има хора, които са правили доста по-солени коментари спрямо представители на гей общността. Защо набелязаха точно теб и твоето изказване?
– Причината е, че съм публична личност и това ще бъде като назидание за хората, да им се запуши устата! Такова е мнението и на адвокати и на всички хора, които стоят зад мен. Един вид – затворим ли устата на Милена показно, ще сме едни гърди напред и завземаме територия.

– Ти си имаше проблеми, заради твоята откровеност и бунтарство и в началото на кариерата ти. Според теб, по времето на соца, или днес, има по-голяма свобода на словото?
– В интерес на истината – за това, което ми се случва сега – нямам думи да го нарека, по-зле е от соца! Тогава обикновено ни прибираха в полицията и ни разпитваха и се разминаваше с това. Най-тъпо се получи през 89-та година в Северна Корея, където бяхме с група „Ревю“ на международен фестивал. Там пак направих едно изказване, което издразни Станка Шопова и ни спряха отвсякъде, след което „Ревю“ се разпадна, защото нямахме работа. В Корея ни питаха дали ни харесва положението у нас, а аз казах: „Не ни харесва, карат ни насила да носим грозни комсомолски униформи, които не искам да слагам. Освен това, в самолета,  ние си бяхме платили за храна, която изядоха комсомолците, които пътуваха с нас, а ние трябваше да ядем люти кифли и пиле с пера!“ И Станка Шопова е реагирала „каква е тая пикла да говори така?!“, и хайде чао. Тогава ни дебнеха във всичко, но чак такива неща, като днес не е имало. Това, през 2023 година, аз да трябва да се боря за свободата на словото – срам и позор! А относно събитията на политическата ни сцена – не мога да повярвам какво се случва, това е пародия на неможене и предателство!

– Прави впечатление, че днес има голяма агресия и към хората с по-различно мнение от официалното, спрямо войната в Украйна?
– Да, това също дразни, защото всеки има право на мнение. Аз не съм за войната въобще и вярвам, че имаше вариант тя да се избегне. Гледайки хиляди материали и слушайки директни интервюта на хора от върхушката, си правя изводите, че това е огромен бизнес, за сметка на горките хора, природа и почва… Животът е прекалено къс и слънцето трябва да изгрява за всички нас, а не някои хора да ходят да мрат, защото някой е наредил… Хора умират и от едната и от другата страна – категорично съм против войната! Има хиляди начини тези неща да се договорят и решат без война, а всички сме свидетели и колко поскъпнаха бензина и тока. Ние всички губим пари и вместо тук да помагаме на нуждаещите се, те ни въвличат в проблеми и трябва да даваме помощи за Украйна…

– Някои хора те хейтят и заради подобни изказвания…
– Разни хора ме определят за путинист, като не съм с тях и вече си мислят, че съм от другия лагер. Всяка държава трябва да си гледа собствения интерес – не може да се бъркаш икономически и да се месиш в кухнята на друга държава, гледай си собствената и своя народ. Всичко се прави в ущърб на населението и на природата – защо тези средства не се дават тук, а хората да умират от глад?! Защо не се отделят едни пари за образование и тези младежи един ден да бъдат полезни за страната, да се развиваме, а не да се всява простотия и да има опростачване! Защо трябва децата да си плащат учебниците? Защо ученик, който иска да тренира някакъв спорт трябва да си плаща, както и за храната в училищата, в детските градини… Гледах една снимка в стола на депутатите – колко яденета могат да си вземат за 3, 50 лв, а в същото време едно дете в училище дава пет лева за порция храна?! Над това трябва да се помисли и всички преяли трябва да се махнат, защото това не е политика в полза на народа. Трябва да се подкрепят децата, а който иска да си сменя пола – да стане пълнолетен и тогава да прави каквото иска. Първо трябва да се даде стабилна среда за порастване – детето да бъде образовано, чисто и умно, а не да се опростачва нарочно.

– Рапърът Устата се беше изказал цветисто за навлизането на джендър идеологията у нас, че ако детето ти каже, че иска да е коте, трябва ли да се отнасяме така с него и да го храним с котешка храна например?
– Много е прав, защото това си е един вид психическо отклонение. Едно време някой ми беше разправял, че ходил в лудницата в Карлуково и един човек се мислел за лъв – защо не ги пуснат такива и защо им казват, че са луди, по тази логика те са нормални, щом сами могат да се определят! Аз може да се определя за орел… Моя приятелка в Англия ми каза, че се е хванала за главата, когато дъщеря й, която е на 9 години я попитала, докато вечеряли:  „Мамо, аз момче ли съм се родила?“ На учудения й поглед, тя уточнила: „В училище ми казаха, че може момиче да се е родило момче и да стане после момиче и обратното!“ И това в училище – защо объркват главите на децата?! Защо се допуска това – защо посягат на децата?!

– В днешно време и много младежи посягат на живота си, защото трудно намират смисъл?
– Човек трябва да е много объркан, за да се стигне до там, а и като обществото не ти помага… Има описани случаи в Америка на деца със сменен пол, на които родителите осигуряват доктори, операции, хормонални терапии, но в един момент, като това дете порасне вижда, че няма връщане назад и се самоубива… Късно разбира, че е било заблудено.  Това е престъпление!

– Имаш ли усещането, че целият свят се е побъркал и притеснява ли те какво следва?
– Да, имам това усещане – всичко върви по план. Притеснява ме, защото ако сега не решим нещата, за в бъдеще ще настъпи зверски хаос. Видно е, че не се взимат умни и полезни решения, а умишлено се прави така, че да ни се затапват устите и да нямаме мнение.

– В новата ти песен „Бум“ също личи социалната ти позиция. Как се приема тя от хората и работиш ли над други интересни неща?
– Идеално се приема. Хората много я харесват и вече я знаят. Работя и над нови неща, в момента правя едно купонджийско парче.

– В какво вярваш и ти помага да преодолееш всичко това, което ти се случва напоследък?
– Аз съм абсолютен оптимист и се надявам да се преборим – и това ще мине, сигурна съм. Това е някакъв период от живота – поредното изпитание. Вярвам в една Сила горе – един вид енергия, която ни контролира и ни въздейства по някакъв начин. Когато много искаш нещо и насочиш цялата си енергия и любов натам и започваш да работиш, за да го постигнеш и то се случва! Както е казано в Библията: „Искай и ще ти бъде дадено.“

trud.bg