Мълчанието на Путин: Защо Русия не подкрепя съюзниците си Венецуела и Иран

Мадуро така и не дочака подкрепа от „приятеля си Владимир“. Просто Русия има други грижи и вероятност да се застъпи за Венецуела или Иран няма, пише Иван Преображенски за Deutsche Welle.

Владимир Путин не коментира залавянето от американските специални части на своя съюзник – венецуелския диктатор Николас Мадуро . Кремъл не се възмути дори след като американските военни започнаха да залавят танкери под руски флаг , опитващи се да напуснат Венецуела. Путин не каза и дума в подкрепа на Венецуела , нито пък защити другия свой съюзник – Иран, където властите през последните седмици жестоко потискат масовите протести, на които Доналд Тръмп, от своя страна, заплаши да помогне . Мнозина смятат това за демонстрация на слабост, но дали Путин мисли така?

Приятели по неволя

Въпреки че на фона на засилващите се протести медиите започнаха да спекулират с темата за възможно бягство на аятолах Али Хаменей в Русия, Иран никога не е бил смятан от Кремъл за надежден съюзник . Русия не се втурна да спасява иранските си „приятели“ по време на кратката ирано-израелска война, в която след това се намесиха и САЩ. И сега Путин е готов най-много да се включи като посредник в непреки преговори между израелския премиер Бенямин Нетаняху и иранския президент Масуд Пезешкиан.

Що се отнася до Венецуела, всички изявления по този въпрос се правят от руското външно министерство. И то е много меко в изказванията си по повод американската намеса във вътрешните работи на Венецуела и ареста на нелигитимния, но все пак признат от Русия лидер на държавата. Не е трудно да се намери обяснение за тази позиция на Москва . Първото, което идва на ум, е безсилието на Русия. Кремъл, дори и да искаше да помогне на иранския режим или на венецуелските „наркобарони“, както ги наричат американците, едва ли може да си го позволи.

Руската армия е заета с войната срещу Украйна , с която не може да се справи вече четвърта година. Всичко, което Москва може да направи, е да изпрати консултанти по сигурността, може би няколко представители на специалните сили и малко противовъздушна отбрана (останалото ѝ е необходимо, защото няма достатъчно ресурси, за да свали всички украински дронове). Руснаците това и направиха. А след това, както се казва, си измиха ръцете. Ако вдигаш много шум за оказваната подкрепа, после неизбежно ще изглеждаш слаб и глупав.

Не е само слабост

Освен слабостта, която е най-очевидната причина, има и други. Въпреки принудителното сътрудничество през последните години, купуването от иранците на технологии за производство на военни дронове, доставката на системи за противовъздушна отбрана в Иран , официалните инвестиции в размер на няколко десетки милиарда долара във венецуелската икономика, особено в нефтодобивната промишленост, тези две страни са за Русия спътници, а не съюзници. Идеологически те са много далеч от Владимир Путин, а лидерите им са му интересни само дотолкова, доколкото помагат за реализацията на другите му планове и цели.

Основният проблем на руския диктатор от февруари 2022 година е един – Украйна. Демонтирането или подчинението на съседната държава е неговата очевидна свръхцел, за която той жертва всичко останало. А от февруари миналата година в тази схема важна роля играят новият президент на САЩ Доналд Тръмп и имитацията от страна на Русия на мирни преговори по Украйна с негово участие или посредничество.

Тази имитация позволи на руската армия да засили въздушните атаки и да остави няколко украински града, включително столицата Киев, без ток и топлина. Липсата на нови санкции от страна на САЩ, прекратяването на безвъзмездната или кредитна подкрепа за Украйна и намаляването на продажбите дори на оръжието за украинската армия, за което плаща Европейският съюз – всичко това е много изгодно за Путин. Той толкова упорито проваляше мирните преговори, че явно възнамерява да победи в обозримо бъдеще, настъплението му по суша продължава, Днипро и Запорожие вече са обект на руски атаки.

Истинският съюзник

И точно в този момент, като по поръчка, американците се заеха с руските съюзници в Азия и Латинска Америка. Да се хвърлиш открито в тяхна защита би означавало, и то гарантирано, да предизвикаш удар срещу себе си. Като това биха били най-малкото санкции, а може би и рязко увеличение на военната подкрепа за Украйна от страна на Доналд Тръмп .

Опасно е дори и просто да промълвиш нещо. Защото вместо специалният пратеник Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Кушнер да отидат в Москва, в Украйна биха могли да отидат ракети.

За Путин тези съображения вероятно са много по-важни от това дали ще се покаже слаб съюзник на някого или не. Ето защо му се налага да преглътне гордостта си и да мълчи, може би дори да даде да се разбере на Тръмп по неофициални канали, че прави всичко това само от лично уважение към американския лидер. Путин умее отлично да ласкае президента на САЩ , както показаха телефонните им разговори и личните им преговори.

//dariknews.bg/