Мястото на изкуствения интелект в журналистиката

ChatGPT е способен автоматично да генерира текст въз основа на писмени подкани и да се включва в разговорни взаимодействия с потребителите, като отговаря на техните въпроси. Чатботът придоби огромна популярност, като през първите два месеца достигна над 100 милиона потребители.

Привлекателността му се състои в неговите подробни и подобни на човешки отговори в разговорна форма, включително способността да оспорва погрешни предположения и да отговаря на последващи въпроси.

Асошиейтед прес, Ройтерс, Вашингтон пост, Би Би Си и Ню Йорк Таймс се възползват от изкуствения интелект, за да създават съдържание, да персонализират предложенията си и да подобрят ангажираността на аудиторията.

Базираната в САЩ медия BuzzFeed също планира да използва ChatGPT, за да подобри своите викторини и да персонализира определено съдържание за аудиторията си.

В разговор с Анадолската агенция (АА) Джонатан Сома, който ръководи програма за журналистика, базирана на данни в Журналистическия факултет на Колумбийския университет, описва ChatGPT като „фантастичен инструмент“ за създаване на идеи и даване на предложения на журналистите.

„Но както всички предложения, те са склонни да бъдат подвеждащи или неверни. Ето защо ChatGPT работи най-добре заедно с журналистите, като инструмент за подпомагане на техния творчески процес, а не като самостоятелен продукт, който върши работата на журналиста“, каза Сома в интервю.

Той каза, че много новинарски организации са ентусиазирани да използват инструменти, захранвани от GPT, за да публикуват истории, но отбеляза, че това е инвестиция с много по-големи разходи.

„Това можеше да се види, когато CNET наскоро публикува голям брой статии, в които се допускат грешки: дори когато се твърди, че редакторите преглеждат и ревизират генерираните от AI материали, те вероятно не го правят! Много е лесно бизнес аргументите за „повишаване на производителността“ да надделеят над способността на журналистите да полагат грижи и да работят по-ефективно“.

Запитан за ролята на ChatGPT за повишаване на качеството и ефективността на журналистиката, Сома заяви, че той може да свърши добра работа при проверка на фактите въпреки „склонността си да халюцинира“.

„Базираните на GPT автоматизирани инструменти за анализ на масиви от данни и търсене в големи масиви от документи бързо узряват и могат да направят много за подобряване на точността на журналистическите продукти. Например, ако пиша за ръст на кражбите от магазини, може автоматично да се направи запитване до база данни, за да се види дали това е точно представяне“.

През февруари 2023 г. OpenAI обяви плана си да предлага абонаментна услуга, наречена ChatGPT Plus.

Тази услуга предоставя множество предимства на абонатите си, като например по-бързи отговори с приоритетен достъп до нови актуализации и подобрения. Тя струва 20 долара на месец.

ChatGPT има някои ограничения, тъй като може да дава грешни отговори не само веднъж, а вероятно многократно.

„ChatGPT понякога пише правдоподобно звучащ, но неправилен или безсмислен отговор“, казва компанията.

Сома също така се съгласява, големите езикови модели са склонни да „халюцинират“ и да дават отговори на въпроси, които са неправилни, но звучат точно“, казва той.

„Човек, който може да каже „не знам“, е по-надежден от човек, който винаги има отговор, а за съжаление е много трудно да накараш ChatGPT да каже „не знам“.“

Запитан за предизвикателствата, с които журналистите ще се сблъскат при интегрирането на ChatGPT в работния си процес, той каза, че „страхът“ и „липсата на знания“ вероятно са най-големите проблеми за новинарската индустрия.

„Ако журналистите могат да отделят време – не като задача с краен срок, не изрично за работа – да си поиграят с ChatGPT в ръководена среда, това може да им помогне много да видят неговите силни и слаби страни“, заключава Сома.