Най-силните земетресения, които са станали в България

Първите писмени сведения за земетресенията на територията на България се отнасят към I век пр. Хр., когато земетресение е разкъсало Чиракманското плато и погребало в Черно море античния град Бизоне (дн. Каварна). За целия “досеизмологичен” период преди 1891 г., до нас са достигнали сравнително ограничен брой исторически хроники и документи, съдържащи главно сведения и описания за станали силни земетресения по нашите земи, разказват учените от БАН.

Началото на организирано и системно изучаване на земетресенията в България е положено през 1891 г. от акад. Спас Вацов, който се явява основоположник на българската метеорология и сеизмология. Той последователно осъществява разширяването на сеизмологичните изследвания в рамките на дейността на Централната метеорологична станция в София, която ръководи от 1890 г.

Най-важните моменти от развитието на сеизмологичните изследвания у нас могат да бъдат групирани в три основни етапа: Неинструментален етап (1891-1904 г.); Етап на начални инструментални наблюдения и научни изследвания (1905-1959 г.); Етап на разширяване на научните изследвания и модернизиране на наблюдателната мрежа (от 1960 г. до сега). В състава на департамента е и бившата Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (ЦЛСМСИ), създадена през 1982 г. и провеждаща научни изследвания в областта на сеизмичната механика и сеизмичното инженерство. През 1444 г. във Варна е имало разрушително земетресение от 10-а степен по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник (МШК)-64. Целият град е бил разрушен. Това е едно от най-разрушителните земетресения на територията на България. Тогава не е имало сеизмологични станции и не е било установено местоположението на епицентъра, но учените имат всички основания да смятат, че се е намирал в морето.

Според наличните исторически документи от началото на XV век, до началото на XIX век, за четири века, на наша територия са станали 5 разрушителни земетресения. Те са били в градовете: Варна-1, София-2, Пловдив-1 и Ботевград (Орхание)-1, тоест само в големите градове и в Ботевград, който е близо до София. След това от началото на XIX век, до неговия край (за един век) са станали 6 разрушителни земетресения, в градовете: Варна-1, София-2, Чепеларе-1, Етрополе-1 и в село Крупник-1.

Забележително е, че през първите 30 години на ХХ век са се случили пет земетресения с магнитуд M≥7, достигащи магнитуд 7.8 в Югозападна България, 7.2 в Североизточна България и 7.0 в Южна и Северна България. Оттогава са настъпили само няколко умерени земетресение с магнитуд по-нисък от 6.0. Земетресенията в България имат огнища главно в горната част на земната кора (до 30-35 км), и по-рядко са разположени в долната кора (до 50 км в Югозападна България).

Ето и най-силните земетресения, които са станали у нас:

31.03.1901 г. Сеизмична зона Шабла – епицентър в морето; М=7.2; силно засегнати са селищата Калиакра, Тюленово, Българево и др.;

04.04.1904 г. Струмска сеизмична зона; М=7.3; разрушения в Кресненското дефиле;

04.04.1904 г. Струмска сеизмична зона; М=7.8; проявите са по-силни от предходното; 95% разрушения;

08.10.1905 г. Струмска сеизмична зона; М=6.4; разрушения в Разлог, Банско и Предела;

15.02.1909г.,Маришка зона; М=6.0; частични разрушения в гр. Ямбол и околните селища;

14.06.1913г., Горнооряховска зона; М=7.0, Имало е много разрушения в Г. Оряховица, В. Търново, Лясковец, Д. Оряховица;

18.10.1917г., Софийска зона; М=5.2. Повреди и частични разрушения в София и околностите;

14.04.1928г., Маришка зона; М=6.8; Почти пълни разрушения в Чирпан, Първомай и околните села;

18.04.1928г., Маришка зона; М=7.1. Тежки разрушения в Пловдив и околностите;

25.04.1928г., Маришка зона; М=5.7. Много разрушения в днешния град Гълъбово;

03.11.1977 г., Родопска зона; М=5.3. Частични и по-рядко пълни разрушения във Велинград и околностите;

21.02.1986 г., Горнооряховска зона; М=5.1. Повреди и разрушения в Стражица, Попово и околните селища;

07.12.1986 г., Горнооряховска зона; М=5.7. До 80% разрушения в Стражица, Асеново и Мирово.

22.05.2012 г. Софийска зона; М=5.8. Сред най-уязвените типове сгради са тези, построени в началото на XX век и неподдържани, както и такива с конструктивни промени.

Мониторингът на сеизмичността на територията на България и прилежащите земи се извършва от Национална оперативна система за сеизмологична информация (НОТССИ), която е създадена в края на 1980 г. През годините е разширявана и модернизирана със съвременна сеизмична апаратура. В момента системата се състои от 41 сеизмични станции. В 24 от тях са инсталирани широколентови сеизмометри с различен граничен период на работната лента: 30 сек, 60 сек, 120 сек. В 9 станции работят късопериодни сеизмометри, а в 8 работят само датчици за силни движения, наречени акселерометри. Допълнително, в 17 от станциите на мрежата има както сеизмометри, така и акселерометри. Регистрираните сеизмични данни се предават в реално време.