НАСА показа снимки на астероид секунди преди сблъсък на сонда с него

В миговете преди космическият кораб DART на НАСА да се блъсне в астероида Диморфос в зрелищет тест за планетарна защита през 2022 г., камерите на борда заснеха изображения с висока разделителна способност на този малък небесен обект и неговия по-голям спътник Дидимос.

Снимките са позволили на учените да разгадаят сложната история на тези две скалисти тела, разположени в близост до Земята, и да получат представа за формирането на т.нар. двойни астероидни системи – първичен астероид с миниатюра луна, обикаляща около него.

Анализът на кратерите и плътността на повърхността на Дидимос показа, че се е образувал преди около 12.5 млн. години. Подобен анализ сочи, че Диморфос се е образувал преди около 300 хил години. Дидимос вероятно се е образувал в главния астероиден пояс на нашата слънчева система, между планетите Марс и Юпитер, и след това е удар го е запратил във вътрешната слънчева система, казаха изследователите.

Изследването на най-големите камъни на Дидимос и Диморфос даде улики за произхода на двата астероида.

„И двата астероида са сглобени от скалисти фрагменти, образувани от катастрофалното унищожаване на първончален астероид“, каза астрономът Маурицио Пайола от Националния институт по астрофизика (INAF) в Италия, водещ автор на едно от петте изследвания върху астероидите, публикувани във вторник в списание Nature Communications.

„Тези големи камъни не биха могли да се образуват от удари върху повърхностите на самите Дидимос и Диморфос, тъй като подобни удари биха довели до разпадане на тези тела“, добави Пайола.

© NASA/Johns Hopkins APL

„Повърхността им е покрита с камъни. Най-големият на Диморфос е с размерите на училищен автобус, докато най-големият на Дидимос е голям като футболно игрище“, каза Оливие Барнуен, планетарен геолог и геофизик в лабораторията по приложна физика на университета „Джонс Хопкинс“ в Мериленд и водещ автор на друго от проучванията.

„Има пукнатини по повърхността и скалите на Диморфос, докато Дидимос може да има по-финозърнеста почва на екватора, въпреки че е трудно да бъдем сигурни с изображенията, които имаме. Повърхностите и на двата астероида са слаби, много по-слаби от рохкав пясък“, добави Барнуен.

Изследователите заключават, че Диморфос е съставен от материал, който е се е откъснал от екваториалния район на Дидимос поради скоростта, с която се върти.

„В случая с Дидимос се смята, че в миналото той се е въртял по-бързо около оста си поради YORP ефекта (ускоряване на въртенето, задвижвано от ефекта на слънчевата светлина върху неравната му повърхност) и по този начин е изхвърлил камъните от екваториалния си регион , образувайки Диморфос“, добави Пайола.

В момента Дидимос се върти със скорост веднъж на всеки 2 часа и 15 мин.

Малко камъни са наблюдавани в екваториалния регион на Дидимос. „Екваторът му е много по-гладък, докато средните ширини до полюсите са много по-груби, с големи камъни, разположени на повърхността“, каза Пайола.

© ASI/NASA

DART (Double Asteroid Redirection Test) на американската космическа агенция извърши мисия за доказване на принципа, че космически кораб може да приложи кинетична сила, за да промени пътя на космически обект, който иначе може да се движи по курс на сблъсък със Земята. Дидимос и Диморфос не представляват реална заплаха за Земята.

Данните от DART подобриха разбирането на двойните астероидни системи.

„Двойните астероидни системи представляват около 10-15% от общия брой астероиди, които са в околоземното пространство“, каза Барнуен. „По-общо казано, с всяко ново наблюдение на астероид или астероидна система научаваме повече за това как астероидите се формират и развиват. Те са сложни системи, но имат някои ключови прилики, особено когато вземем предвид по-малките – тези с по-малко от километър диаметър.“

dnevnik.bg