„Невидимият убиец“: Мръсният въздух отнема живота на до 8 милиона души годишно

Замърсяването на въздуха причинява ежегодно между 7 и 8 милиона смъртни случая. За да си представим мащаба, все едно всяка година изчезва град с размерите на Мадрид, каза д-р Мария Нейра, директор на Департамента по околна среда, изменение на климата и здравеопазване към Световната здравна организация (СЗО). Тя участва през изминалата седмица във форум за журналисти в Лондон, на глобалната мрежа „Брийт ситис“ (Breathe Cities), в която София бе партньор, редом с градове като Лондон, Париж, Милано и Варшава.

В световен мащаб замърсяването на въздуха е едно от най-големите предизвикателства пред общественото здраве. Дълги години то се възприемаше основно като екологичен проблем, но всъщност преди всичко е здравен проблем, посочи Нейра. Освен че отнема милиони човешки животи, замърсяването на въздуха натоварва сериозно здравните системи, защото е причина за множество хронични заболявания, включително хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), инсулти, които са тясно свързани с излагането на замърсен въздух, както и за инфаркти, чийто риск също нараства при продължително излагане на замърсен въздух, добави Мария Нейра.

Замърсяването на въздуха често е наричано„невидимият убиец„. То прониква в организма през дихателната система и отключва възпалителни процеси и оксидативен стрес, които могат да засегнат практически всеки орган. По думите ѝ въздействието не се ограничава само до белите дробове, а се свързва още с нарушения в когнитивното развитие, тревожност, депресия, болестта на Паркинсон и деменция. Причината е проста. Всеки ден вдишваме приблизително 10 000 литра въздух. Фините прахови частици, съдържащи се в замърсения въздух, навлизат в дихателната система, достигат до белите дробове, преминават в кръвния поток и могат да достигнат до всеки орган в човешкото тяло, обясни процеса Мария Нейра.

Специалистът от СЗО подчерта, че бременните жени са сред най-уязвимите. Фините прахови частици могат да преминат през плацентата, да достигнат до плода, като повлияят върху развитието на мозъка още преди раждането. Сред рисковите групи са децата, възрастните хора, бременните жени и хората с вече съществуващи заболявания. При хората с астма замърсеният въздух може да доведе до обостряне на симптомите. Същото важи и за хората със сърдечно-съдови заболявания, чието състояние също може да се влоши, предупреди специалистът.

За чистотата на въздуха в България Мария Нейра каза, че през годините е участвала в множество международни конгреси и конференции, посветени на замърсяването на въздуха, и България, особено София, често е била давана като лош пример заради високата смъртност, свързана с лошото качество на въздуха. Днес обаче виждам положителна промяна, заяви Нейра. Все по-често представители на България участват в международни срещи по темата. Кметът на София, например, подкрепя мерки за намаляване на замърсяването. Последната информация, с която разполагам, показва, че нивата на замърсяване в София са намалели, изтъкна тя. Българското правителство осъзнава сериозността на проблема, а редица общини вече предприемат конкретни действия за подобряване на качеството на въздуха, каза експертът и изрази надежда това да е само началото.

Специалистът препоръча по-бързо прилагане на мерки за подобряване на качеството на въздуха, които обаче често са рестриктивни. Хората често не желаят да поемат лична финансова тежест за подобряване на общественото здраве. Но в крайна сметка става дума за собственото им здраве, каза Нейра. Като отделни граждани не можем сами да осъществим енергийния преход или да заменим използването на дърва и изкопаеми горива, добави тя. Според нея това, което можем да направим, е да оказваме натиск върху политиците. Когато обществото разбира последствията за здравето, то може да взема информирани решения и чрез гласа си да избира управници, които са готови да прилагат ефективни политики. В същото време държавата и общините трябва да гарантират, че преходът няма да натоварва несправедливо гражданите. Мария Нейра заяви, че чрез финансови стимули и субсидии домакинствата могат да преминат към по-чисти технологии, без това да се превръща в непосилно финансово бреме.

Тя даде като пример Лондон и Париж, чиито кметове са осъзнали, както рисковете за здравето от замърсяването на въздуха, така и ползите от неговото ограничаване. Мерки като нискоемисионните зони в Лондон и разширяването на велосипедната инфраструктура в Париж първоначално не бяха популярни. Много хора се противопоставяха на ограниченията за автомобилния трафик. С времето обаче обществените нагласи се промениха, защото резултатите станаха видими, заяви Мария Нейра. Като здравни специалисти ние трябва да предоставяме ясни доказателства, че подобни политики носят не само здравни, но и икономически ползи, тъй като намаляват разходите за здравеопазване и подобряват качеството на живот, подчерта тя. Според нея е важно да продължим да събираме и показваме успешните примери от различни градове по света.

Събития като Лондонския маратон са ценни, защото повишават обществената информираност за значението на чистия въздух и здравословната градска среда.Но усилията ни не трябва да се ограничават само до хората, които участват в спортни събития. Всеки ден милиони хора ходят пеша, карат велосипед или използват обществения транспорт, за да стигнат до работа. Всички те имат право да дишат чист въздух. Това означава устойчив обществен транспорт с ниски емисии, който едновременно намалява замърсяването и защитава здравето на хората, заяви още Мария Нейра от Световната здравна организация.

БТА