Не могат да определят точния брой на мечките в България

В България има мониторинг на кафявата мечка, има методика за наблюдение на вида. Това не е методика да преброим всички мечки, а да се направи оценка на числеността на популацията, заяви Мирослав Калугеров, директор на Дирекция „Национална служба за защита на природата“ в МОСВ.

По думите му, всяка година се извършва мониторинг на кафявата мечка, но при дивите животни никъде в Европа не се работи с точен брой екземпляри, а с научни оценки и тенденции, които са основани на теренни наблюдения, следи и генетичен анализ на данни за местообитанията, съответно и на статистически методи, които се прилагат.

„Така че абсолютно точен брой на мечките няма методика, която да даде. Полагаме изключителни усилия да събираме колкото е възможно повече данни и в тази връзка в момента се изпълнява национален проект за ДНК-мониторинт на кафявата мечка, който се финансира по програма „Околна среда“, каза Калугеров.

Пробите се анализират в Словения, където има сериозен опит в подобен тип мониторинг. Това е най-съвременният научен метод за оценка на популациите и се прилага в редица европейски държави, включително в Словения, Румъния и Хърватска, където популациите на мечки са значителни“, обясни експертът.

По думите му, инцидентът на Витоша, при който мечка и нейното мече убиха 35-годишен турист, е изключително тежък инцидент и трагично събитие. „Не можем обаче автоматично да виним мечките за това, което се е случило“, смята Калугеров.

По думите му продължава работата по изясняване на всички факти и обстоятелства по случая:

„Извършват се огледи, експертизи, анализи, всякакви наблюдения с фотокапани и други технически средства. Трябва да имаме търпение за тези неща. Когато нещата се изяснят, колегите от МВР ще дадат брифинг и съответно ще разяснят. Трябва да имаме всички факти и обстоятелства на масата и да се направи експертна оценка за това дали можем да идентифицираме точния индивид и дали можем да го отнемем от природата“.

Според Калугеров най-важното е хората да са спокойни. За да са спокойни обаче, трябва да познават поведението на мечката и да знаят, че в крайна сметка Витоша и другите високи планини не са някакви крайградски паркове, в които ние сме абсолютно защитени, напомни той.

„Мечките са един много интелигентен вид, който по принцип не е агресивен, но при определени ситуации, като един ултимативен хищник, може да се стигне до проблеми. Най-важното е хората, когато са в планината, да ходят по възможност в групи, да издават повече шумове. Важно е, ако се срещнат с мечка, особено когато е с малко, да не предприемат резки движения, а съответно леко и спокойно да се оттеглят. Ако дистанцията е много малка – между 15 и 20 метра, тогава нещата наистина са сериозни. Не трябва да допускаме такава дистанция. Ако сме в такава дистанция, почти нямаме шансове срещу мечката“.

ТРУД