Новият български патриарх трябва в голяма степен да се доближава до качествата на патриарх Неофит

Новият български патриарх, който предстои да бъде избран до четири месеца, трябва в голяма степен да се доближава до качествата на Патриарх Неофит, защото той постави много важни насоки в развитието на Българската православна църква (БПЦ) и в отношенията й с другите Поместни православни църкви, с държавните институции, в духовно-просветната дейност, в религиозното образование и милосърдната дейност. Това каза в интервю за БТА богословът доц. д-р Костадин Нушев, който е преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Патриарх Неофит не беше авторитарен и не решаваше еднолично, и много добре познаваше Българската православна църква, защото беше преминал през всички духовни степени в църковната йерархия. Негово Светейшество познаваше добре и митрополитското служение, както и синодалните отношения – като главен секретар на Светия синод, имаше и добри контакти с другите православни църкви, както и с Католическата църква“, заяви доц. Нушев.

Попитан какви качества трябва да притежава новият български патриарх, доц. Костадин Нушев отговори, че „вероятно ще се търси профилът и качествата на някой архиерей, който да може да продължи тези насоки в развитието на БПЦ“. За разлика обаче от Патриарх Неофит, който беше много близък духовен сътрудник на патриарх Максим, и като подготвен от него, като негов духовен син, сега може би нямаме такъв тип приемственост. Но по-младите митрополити са израснали под „крилото“ на Патриарх Неофит – като ректор на Духовната академия, и като патриарх, и може би са се подготвяли, и са запознати с тези добри умения на Негово Светейшество да поддържа църковните отношения, да бъде внимателен, да разрешава определени конфликти и трудности, да решава задачи, които предстоят, каза богословът.

„Още при опелото на Патриарх Неофит своята почит да изрази дойде новият предстоятел на Православната църква в Украйна и това показва, че трябва да се вземе становище по украинския църковен въпрос. Видяхме как Патриарх Неофит реагира при молбата на Македонската православна църква за съдействие, за премахване на схизмата. Всички тези теми и насоки са важни – за църковната дипломация, за пастирското и духовното служение, за отношенията с Македонската църква, за проблема с Украинската църква, за контактите с другите православни църкви и патриаршии, които в момента имат трудности заради прекъснатото общение на Московската с Вселенската патриаршия. Патриарх Неофит поддържаше добри църковни отношения и с двата центъра от вселенското православие и не допускаше БПЦ да се въвлича на нечия страна. Това е много трудно и изисква много добра подготовка в областта на каноничното право, и на църковните отношения. Всичко това трябва да стои като предизвикателство пред Светия синод и пред бъдещия нов български патриарх, който веднага ще се наложи да се заеме с такива задачи“, коментира доц. Костадин Нушев.

Той отбеляза, че в рамките на три месеца трябва да бъде избран новият Сливенски митрополит, който след това да участва и в избирането на новия български патриарх. Той трябва да бъде избран до четири месеца и това означава, че тези срокове вървят паралелно, добави доц. Нушев.

От кончината на Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит започна този четиримесечен срок за избора на нов патриарх. Вероятно, колкото по-бързо бъде организиран, първо митрополитският избор в Сливен ще може да се започне и с подготовката на патриаршеския избор. След Великден, който е на 5 май, през втората половина на май, или през юни, ще е може би изборът за Сливенски митрополит. Срокът за патриаршеския избор е до към средата на юли. Колкото по-бързо се организира изборът на митрополит в Сливен, толкова от по-рано ще започне и подготовката на Патриаршеския избирателен събор, подчерта богословът.

„На 19 март се очаква Светият синод да избере наместник-предстоятел на БПЦ, който трябва много внимателно и балансирано да организира всички тези процедури, за да се избегнат различни спорове и противоречия от единия избор, които да рефлектират и на втория избор. Този избор е много важен, защото е и за Софийски митрополит, и за патриарх“, каза доц. Нушев.

Той предположи, че за наместник-предстоятел на Светия синод може да бъде избран митрополит, който ръководи съседна епархия на Софийската, или някой от по-младите митрополити, които са под 50 години и след това, той няма да участва като кандидат в избора на патриарх. Това е една от възможностите, но не е задължителна. При кончината на патриарх Максим, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил беше наместник-председател на Светия синод, а после беше и кандидат за патриарх, но той не успя да събере подкрепа и не беше един от тримата митрополити, които бяха определени за избора на нов патриарх. Тогава това бяха Русенският митрополит Неофит, Ловчанският митрополит Гавриил и Старозагорският митрополит Галактион, припомни богословът.

Важно е решението на Светия синод, което ще се вземе днес, 19 март, за определянето на наместник-председател, защото имаме много добре подготвени млади митрополити, които заради това, че са под 50 години няма да са в листата с кандидатите за патриарх. Но може някой от тези по-млади митрополити да бъде определен за наместник-председател на Светия синод. Интересно е, че Неврокопският митрополит Серафим навършва 50 години през юли и трябва да се реши, ако изборът на патриарх е през юли, дали той ще може да участва като кандидат, каза доц. Костадин Нушев.

Той припомни, че според Устава на БПЦ Светият синод трябва да излъчи трима достойни митрополити, от които на Патриаршеския избирателен събор да се избере новият български патриарх. Това трябва да стане седмица преди този събор. „От предишния избор на патриарх, вероятно Ловчанският митрополит Гавриил отново ще е един от кандидатите. Пловдивският митрополит Николай също е сред евентуалните кандидати. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан също сигурно ще е сред тях“, предположи богословът.

https://novini.bg/