Нов сезон и нов формат в европейския клубен футбол: Какво ни очаква

На 29 август в Монако предстои тегленето на жребия за Шампионска лига. От десетилетия сме свикнали с тържествена церемония, по време на която футболни легенди разбъркват бели топки в стъклени купи, след което вадят една, отварят я и обявяват на висок глас името на изтегления отбор, докато показват на камерите листче с името на отбора. Тази церемония вече е в историята.

Дори консервативната и привързана към традициите УЕФА реши да се довери на технологиите и нае външна фирма за процеса, като в софтуера е зададено ограничение два отбора от една и съща държава да не могат да играят един срещу друг.

Сега затворете очи за момент и си представете как в Българския футболен съюз разполагат с подобен софтуер – такава възможност имаше реално още преди години, но беше саботирана отвътре от чиновници, на които им е важно да контролират процеса, за да изпълняват поръчките на силните на деня, и теглят за секунди жребия за първенствата в професионалния футбол. Програмата се знае от първия до последния кръг, защото за компютъра е детска играчка да я нагласи на база предварително зададени свободни дати и начални часове. А безумният скандал със заетия за концерт на Андреа Бочели (за който се знае от март) стадион „Васил Левски“ нямаше изобщо да се състои, защото софтуерът просто щеше да „забрани“ тази датата за вечното дерби между „Левски“ и „ЦСКА-София“. Но да не се размечтаваме.

Повече участници, повече мачове

Компютризираният жребий е най-малката от всички революционни промени, които предлагат европейските клубни турнири през този футболен сезон. Всъщност, сезонът вече започна с т.нар. предварителни или квалификационни кръгове, но същинската му част от над 30 г. насам стартираше с популярната „групова фаза“. Още една от традициите, с които се сбогуваме през 2024 г. Тази година между 17 и 19 септември започва новата league phase (шампионатна фаза) на Шампионската лига, „Лига Европа“ и „Лига на конференциите“.

Тя ще включва 36 отбора в общо класиране, но за целта на жребия отборите ще бъдат разпределени в 4 подгрупи по 9 тима във всяка в зависимост от индивидуалния си коефициент. Компютърът ще разпредели по осем съперници (по два от всяка подгрупа) за всеки отбор и до януари включително всеки ще изиграе 4 мача у дома и 4 като гост.

Сега след 8-те срещи от league phase крайното класиране между 36-те участници определя първите 8, които се класират директно за 1/8-финалите, онези между 9-о и 24-о място ще играят плейоф помежду си, за да определят още 8 за 1/8-финалите. Най-зле класираните 8 отпадат от турнира.

25 от общо 36 места вече са заети от елита на европейския футбол от 10-те най-високо класирани национални асоциации. Към тях трябва да прибавим „Шахтьор“ (Донецк, Укр) и „Бенфика“ (Пор), които влязоха директно в основната схема на освободените места от победителите в последното издание на Шампионска лига и „Лига Европа“, съответно „Реал“ (Мадрид) и „Аталанта“ (Ит). „Болоня“ (Ит) и „Борусия“ (Дортмунд) пък попаднаха в шампионатната фаза през EPP (European Performance Spots), които дават бонус на най-добре представилите се държави в последното издание на европейските турнири. Така, по 5 отбора от Германия и Италия, по 4 от Англия и Испания, 3 от Франция, по 2 от Нидерландия и Португалия, и по един от Белгия, Шотландия, Австрия и Украйна получиха директна квота за новата Шампионска лига, което на практика оставя едва 7 места за попълване от квалификациите.

Шампионатна фаза с по 36 отбора ще има и в „Лига Европа“, и в „Лига на конференциите“. Схемата е същата, с тази разлика, че в „Лига на конференциите“ вместо 8 в шампионатната фаза ще играят само по 6 мача. И след тази фаза няма да има преливане на отпадащи от по-силния турнир клубове към по-слабия, както беше досега.

Основните цели на новия формат според УЕФА са пет:

1. Повече участници – шампионатните фази в трите турнира вече включват 106 отбора. Досега бяха 96.
2. Подобряване на състезателния баланс и непредвидимостта на всеки отделен мач.
3. По-голяма важност за всеки отделен мач за крайното класиране.
4. Повече привлекателни дербита между големите клубове.
5. По-динамично състезание.

Разбира се, има и друга много важна цел, която не е за подценяване. А именно – повече пари. През сезон 2023/23 генерираните от трите турнира на УЕФА брутни приходи бяха на стойност 3,5 млрд. евро.

Голямата битка зад кулисите през последните няколко години беше за това как да се разпределят тези средства. Клубовете от Г-20 ще приберат лъвския пай, в замяна на поне временно примирие с УЕФА по въпроса за Суперлигата.

Организационните разходи по мачовете в евротурнирите възлизат на € 387 млн., а € 132 млн. ще бъдат раздадени на клубовете, отпаднали в квалификационните кръгове. Българският „Ботев“ (Пловдив), например, премина първия предварителен кръг в „Лига Европа“, отстранявайки „Марибор“ (Слвн). След това отпадна във втория предварителен кръг от гръцкия „Панатинайкос“, което го изпрати в третия предварителен кръг на „Лига на конференциите“, където бе отстранен от „Зрински мостар“ (Босна и Херцеговина). По схемата за разпределение на наградния фонд, одобрена от УЕФА, „Ботев“ ще получи € 525 000 (по 175 000 на изигран кръг) плюс бонус от € 550 000. Или общо 1 075 000 евро.

Българският шампион допусна унизителна загуба с 2:7 в Разград, след като бе победил с 2:1 в Баку, и това го лиши от минимум € 8,6 млн. (4,29 млн. за достигане до плейоф в Шампионска лига и още 4,31 млн. за влизане в шампионатната фаза на „Лига Европа“ при отпадане в плейофа на най-силния турнир). Все пак „Лудогорец“ е на крачка поне от втория бонус за „Лига Европа“, след като разби „Петрокуб“ (Мол) с 4:0 в Разград.

Богатите стават още по-богати

Голямата победа на УЕФА в битката с грандовете на европейския футбол бе вдигането на т.нар. солидарни плащания от 4% на 7%. Тази промяна ще се усети от всички български и европейски клубове, които не участват изобщо в турнирите, защото не могат да се класират за тях. От този сезон сумата, която УЕФА ще разпределя между тях, нараства от €140 млн. на € 308 млн. Родните клубове трябва да стискат палци на „Лудогорец“ в Европа – колкото по-напред се класира, толкова по-голям дял ще има за тях от тази сума. В следващите години обаче натискът върху УЕФА от страна на големите за повече пари от следващия период (2027-2030) ще започне бавно да се увеличава, а в същото време едни над 700 европейски професионални футболни клубове започват да осъзнават, че им се подхвърлят трохи и 7-те процента могат да скочат поне двойно. Задачата на европейската централа в Нион да балансира между тези интереси ще става все по-трудна.

За да се направи оценка на ефекта от новия формат в европейските клубни турнири, е необходим задълбочен анализ на резултатите в следващите три сезона. Но отсега е ясно едно – УЕФА направи турнирите по-достъпни, но на масата на богатите остават все по-малко свободни места и седящите там ще стават все по-богати.

Това са колосалните 74,38% от нетния приход (вадим организационните разходи, солидарността и бонусите за отпадналите в квалификациите + 6,5% за фонд „Резервен“ на УЕФА). За участниците в „Лига Европа“ остават 565 млн., а за „най-бедните“ в „Лига на конференциите“ – 285 млн.